Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Вярващите смятат, че Богородица е покровителка на земеделието. <…> Сега у нас празникът Благовещение [на Пресвета Богородица] се отбелязва по-рядко. Колхозниците, обработвайки земята със сложни машини и прилагайки правилата на селскостопанската техника, знаят, че реколтата зависи не от небесните покровители, а от хората, от труда им в колхоза", назидава читателите "Противорелигиозният календар за 1941-а".
В СССР религиозните празници, които отбелязват началото на различни земеделски работи, са обявени за суеверия и "дядовски обичаи". В противовес се провъзгласява ценността на научното познание и техническия прогрес. Това е само един признак за масово отхвърляне на църковното наследство и планомерно намаляване на влиянието на църквата върху живота на съветските хора.
Болшевиките обаче разбират, че просто така няма да може "да се отмени" религията: тя е заемала твърде важно място в живота на хората. Църквата отговаря за календара, въпросите на образованието, без нея не може да се сключи брак или да се направи погребение, тя регулира нормите на морала и нравствеността. Затова комунистите се стремят да изпълнят с ново съдържание обредните и ритуални аспекти на живота.
Новите власти започват да се освобождават от влиянието на църквата веднага след Октомврийската революция от 1917 година. Църквата е отделена от държавата, нейните институции са лишени от финансиране, права на собственост, земя и имущество, а духовенството е лишено от избирателни права. Дори църковният брак губи своята законна сила и вече се налага да се сключва граждански.
Очевидно най-много от тези гонения страда православната църква. Но са засегнати и други вероизповедания, старообрядците, а с течение на времето и сектантите, към които за съвсем кратко новите власти са доброжелателни.
През 1918-1920 г. болшевиките започват кампания за отваряне на мощи, а през 1921-1922-а – кампания за изземване на църковни ценности. От 1922 г. Антирелигиозната комисия се занимава с въпросите на вярата. Сред нейните цели е "преформиранего" на религиозното съзнание на населението и изкореняването на православните "предразсъдъци". Съюзът на войнстващите безбожници се включва активно в атеистичната пропаганда.
В страната се разработват сценарии за празнуване на комсомолска Коледа и комсомолски Великден, организира се производството на разнообразна антирелигиозна литература и периодични издания за възрастни и деца. В тези пропагандни материали църковните традиции са "уличени" с аргумента, че имат "дивашки" (езически) корени; на служители на култа им се приписва шпионаж, работа за чужди разузнавания и те са наричани врагове на комунистите.
Когато църковният брак губи законната си сила, през 20-те години на миналия век съветските власти решават да заменят сватбената церемония с "червената сватба". Тя се различава от предишната традиционна сватба по това, че не е семейно, а "обществено" събитие. Популяризирането на новата традиция се извършва главно от Комсомола – партийната младежка организация.
Тържеството преминава без халки и бяла рокля, но пък като украса изобилстват пропагандни плакати. Ролята на служители на новия култ изпълняват секретарите на комсомола и партийните организации, които напътстват младежите. Подаръците са пропагандна литература, произведения на Ленин и други комунистически лидери.
Характерна частушка става знакова за онова време: "Майка ми искаше да ме венчае, по старому – с пръстени. Нещата обаче се оказаха по различному – В клуба с комсомолци".
Този съветски аналог на църковните кръщения е призван да създаде празник около записването на информация за раждането на дете в актовете за гражданско състояние. Историкът и културологът Наталия Лебина отбелязва, че най-често звездини (или октябрини са съветският вариант на кръщенето – бел. ред.) се провеждат в заводските клубове.
Родителите биват поздравени от ръководителите на партийните и комсомолските клетки на предприятията. Подаряват им марксистка литература и ги насърчават да кръщават децата си с нови революционни имена. Например Варлен (съкратено от "Великата армия на Ленин"), Вилен и Владлен (от "Владимир Илич Ленин"), Сталия (от "Сталин"), Побиск ("поколение бойци и строители на комунизма").
Погребенията са също толкова важно ритуално събитие, колкото кръщенетата и сватбите, така че и те е трябвало да бъдат преформатирани. Първата стъпка е да се погребват хора без свещеник и панихиди. А традиционното опело е било разрешено само след получаване на удостоверения за констатиране на смърт от местните съветски власти.
Насърчаването на кремацията също подкопава погребалните традиции. В православието се предписва тялото да се погребе в земята, а не в огъня. Поради тази причина болшевиките смятат изгарянето на трупове за част от антирелигиозна кампания и наричат новата система "катедра по безбожие". В началото на 1919 г. Ленин подписва указ за допустимостта и дори за предпочитане на кремацията на мъртвите.
Първият крематориум в страната се появява през декември 1920 г. в Петроград. Той работи два месеца. След преминаването на извънредните мерки на военния комунизъм по време на Гражданската война към Новата икономическа политика, изгарянето на трупове все пак е изоставено. Вторият крематориум се появява в Москва едва през 1927 година. "Крематориумът е краят на нетленните мощи и други чудеса. Крематориумът е хигиена и опростяване на погребенията, това е отвоюването на земята от мъртвите за живите", пише списание "Огоньок" през същата година.
Преди революцията от 1917 г. официалните неработни дни са свързани предимно с религиозни празници – Коледа, Великден, Възнесение и други. Историкът Андрей Туторски пише, че повечето от договорите както в селата, така и във фабриките са сключвани от Покров до Великден и отмяната им би означавала да се наруши самата система на годишно планиране за по-голямата част от руското население. Затова властите не нарушават рязко традицията, но вземат някои мерки.
В началото на 1918 г. Съветът на народните комисари приема Декрет за прехода към григорианския календар. Това е направено по две причини. Първо, за да бъде държавата "в крак" с повечето страни по света. Второ, за да се прекъсне църковната традиция. Преди революцията от 1917 г. календарът в Русия е юлиански, тъй като именно той се използва от Православната църква и пак тя се противопоставя на прехода към григорианската система. А в съветска Русия Коледа се "мести" от 25 декември на 7 януари и до 1927 г. е почивен ден.
В същото време са установени нови дати близо до старите празници и населението буквално е принудено да ги празнува в работни колективи. Така се утвърждава светската традиция да се празнува Нова година на 1 януари с елха – първоначално атрибут на Рождество. 1 май се посреща с демонстрации в чест на Международния ден (по-късно – Ден на работническата солидарност), а 7 ноември – в чест на годишнината от Октомврийската революция.
"На Христос оставката връчете. Нашият наставник е знанието, книгата е нашият учител. Отхвърлете сеенето на суеверия. Отхвърлете обряда на религията. Комуни неделя – 25 октомври (датата на Октомврийската революция по Юлианския календар – бел. авт.). Нашето място не е в мръсничката църква. На улицата! Плакат в ръка! Разпръснете науката с огън над вярата в нашите празници", пише Владимир Маяковски през 1923 година.
Въпреки пропагандата червените сватби, червените погребения и "звездините" не пускат силни корени в страната. Първоначално това става поради бедността и тежките условия на живот, характерни за първите следреволюционни години: хората нямат време за празненства, дори и аскетични. Освен това, ако в градовете новите ритуали все още привличат вниманието на работещата младеж, то в селата традиционният мироглед е непоклатим. По-късно, през годините на Новата икономическа политика (1921-1924 г.), настъпва либерализация на режима и контролът и надзорът върху задължителното празнуване на "правилните" дати е отслабен. И накрая, през 1943 г. властите на СССР вземат курс към възстановяване на отношенията с църквата, което също донякъде подобрява положението на вярващите.
Но календарът си остава силно съветско наследство. Освен това православните християни все още празнуват Коледа "на григорианската дата" 7 януари.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си