Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През март 1917 г. в Русия е свалена монархията и е установена републиканска форма на управление. Това обаче само задълбочава натрупаните социални, политически и икономически проблеми в страната, отслабена от участието ѝ в Първата световна война.
През ноември същата година Русия преживява втора революция и на власт идват болшевиките. Но значителна част от населението не споделя възгледите на фанатичните борци за социализма. Затова началото на Гражданската война в страната е прието да се свързва именно със 7 ноември 1917 г. – денят на болшевишкия преврат в тогавашната столица на държавата – Петроград (Санкт Петербург).
Николай II и Александра Фьодоровна
Свободни източнициВ стремежа си възможно най-бързо да изведе Русия от Първата световна война правителството на Ленин на 3 март 1918 г. сключва с немците мирен договор в Брест. Според неговите сурови условия страната губи цяла Полша, Украйна и Прибалтика. Така-нареченият "неприличен мир" е шок за руското общество и сериозно увеличава броя на ярките противници на съветската власт, които не желаят да отстъпят и педя от земите си на противника.
Така, от лятото на 1918 г. Гражданската война започва стремително да се разгаря из цялата огромна територия на Русия. Освен болшевиките и техните преки политически противници, в нея са въвлечени и многобройни анархични елементи, въстанически армии, появилите се в покрайнините на разрушената империя "независими държави", както и западните държави, решили да извлекат максимална изгода за себе си от руския смут.
Демонстрация за Деня на труда
Държавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ruПрез 1919 г. настъпва кулминацията на конфликта, когато най-важните сражения се водят в подстъпите на Москва и Петроград. Краят на този кръвопорлитен конфликт се свързва с установяването на съветската власт в Далечния изток през 1922 година.
В резултат в Русия уверено побеждава социализмът, което има колосални последици за цялата световна история през XX век.
В нашия материал ще разберете кой и за какво се бори в тази война, кои са "червените", "белите" и "зелените", каква роля изиграват интервентите и защо болшевиките в крайна сметка излизат победители от тази яростна схватка.
Поддръжниците на Владимир Ленин и партията на болшевиките са част от лагера на т.нар. "червени". Този ярък цвят на кръвта става символ на революционната борба, лявото движение, социализма и комунизма.
Първоначално въоръжена опора на новата власт стават доброволните отряди на Червената гвардия. В края на януари 1918 г. е учредена Работническо-селската червена армия. Независимо от името ѝ, тя изобщо не се състои само от работници и селяни, а включва представители на различни слоеве на руското общество, споделящи революционните идеали.
Например, немалко царски офицери постъпват на служба в Червената армия, където се наричат "военни специалисти". Първи върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Съветска Русия става бившият полковник от императорската армия Йоаким Вацетис.
Голяма подпора на болшевиките във войната стават многочислените партизански отряди, действащи във вражеския тил. Те се учредяват както от местните партийни органи, така и стихийно по инициатива на населението.
"Бели" войници
Свободни източнициОпонентите на "червените" в Гражданската война се наричат "белите" (в периода на Френската революция този цвят се асоциира с нейните противници). Те, както твърдят болшевиките, се борят за "властта на царя, помешчиците и капиталистите".
Но далеч не всички в "белия" лагер споделят монархични възгледи. Неприемането на болшевишките идеи обединява привърженици на най-различни политически партии и направления.
Предвид специфичния характер на Гражданската война е трудно да се говори за ясна линия на фронта. Въпреки това, съществуват определени региони в страната, където през почти целия конфликт се задържат противоборстващи страни.
Така например, под силния контрол на съветската власт се намират районите на запад от Москва и Петроград, а белите се укрепват на юг от Дон, в източните райони на Сибир и на север в Архангелск и Мурманск.
По време на Тамбовското въстание
Свободни източнициТретата по значимост сила в Гражданската война са т.нар. "зелени". Към тях се отнасят селяните и казаците, както и различни видове анархисти, на които нито "белите", нито "червените" не са им по душа.
"Зелените" не искат да бъдат мобилизирани в армиите на враждуващите страни и бягат в гората (оттук идва и името им). Често успяват да сформират големи воински формирования и да наложат властта си над обширни територии.
Например, през 1920 г. в Тамбовската губерния на юг от Москва срещу болшевиките избухва мащабно въстание, ръководено от Александър Антонов. Неговата Обединена партизанска армия наброява над 50 000 души и съветските войски с усилия успяват да я разгромят.
"Зелените" обикновено воюват както против "белите", така и против "червените", но понякога сключват съглашения с някоя от враждуващите страни. Командващият Революционната въстаническа армия на Украйна анархист Нестор Махно на няколко пъти сключва съюз с болшевиките, но в крайна сметка отново се изправя срещу тях, разбит е и бяга от страната.
Американски войници в Русия
МАММ/МДФ/Russia in photoВ резултат на Бресткия мир немските войски окупират цяла Украйна и Прибалтика (Полша вече е под техен контрол). Чак след Ноемврийската революция през 1918 г. и свалянето на кайзера те започват да напускат териториите на бившата Руска империя.
Същият този Брестки мир води до мащабна интервенция в Русия и държавите от Антантата. Съюзниците имат намерение да върнат руската армия на бойното поле и поддържат (включително с оръжие) "белите", като им обещават, след като вземат властта, да воюват с немците до победен край. Ограничени воински контингенти на британците, французите, американците, италианците, канадците, австралийците и гърците акостират в пристанищата в южната, северната и източната част на страната.
Дори след края на Първата световна война Антантата не бърза да евакуира войските си, като продължава да търси политическа и икономическа изгода от руския хаос. Интервентите стоят далеч от районите с интензивни бойни действия, като воюват основно с партизаните. Те започват да напускат страната през втората половина на 1919 г., когато става ясно, че "бялото" движение е обречено.
Английски офицер награждва чехословашки войници
МАММ/МДФ/Russia in photoНай-силно от всички в Русия се опитват да се задържат японците. В плановете им влиза да подчинят обширни територии в Далечния изток и Сибир чак до езерото Байкал – или директно, или чрез създаването на марионетна държава.
Тъй като нямат възможност да влязат в открит въоръжен конфликт с японските интервенти, болшевиките ги прогонват от териториите си с дипломатически методи и като подкрепят партизанското движение във вражеския тил. Те успяват да си върнат окупирания северен Сахалин чак през 1925 година.
Трупове на жертви на терора от 1918 г. в Евпатория, Крим
Свободни източнициКрайната жестокост, характерна за всяка гражданска война, не подминава и конфликта в Русия. Насилието срещу класовите врагове и контрареволюционните елементи в съветска Русия е закрепено на държавно ниво с декрет "За червения терор" от 5 септември 1918 година.
Жертви на санкционираната от властта "червен" терор стават общо близо 2 милиона души. От т.нар. "бял" терор загиват над половин милион души. Това обаче изобщо не е свързано с хуманността на противниците на болшевиките, а с факта, че под техен контрол се намират по-малко населени места.
Противниците не си отстъпват по жестокост. Репресивната политика на лидера на "белите" в източната част на страната адмирал Александър Колчак води до мащабни въстания в тила на армията му, което се превръща в една от основните причини за падането на режима на този самопровъзгласил се Върховен управник на Русия.
В терора участват и силите на интервентите, които убиват над 111 000 руснаци.
"Бели" войници полагат оръжие
Яков Щейнберг/Централен архив за кино- и фотодокументи на Санкт Петербруг/Russia in photoЕдна от основните причини за поражението на "белите" в Гражданската война е разпокъсаността на силите им. Генералите се намират на огромно разстояние един от друг и не могат ефективно да координират действията си. Освен това, различните антисъветски формирования воюват открито едно срещу друго.
"Белите" нямат нито политическо единство, нито каквато и да било ясно формулирана идеология (освен антиболешвизма и цялостност на държавата), която да представят пред населението. Болшевиките, на свой ред, имат разработена политическа, социална и икономическа програма и умеят да водят ефективна пропаганда.
В ръцете на "червените" попадат гъстонаселените промишлени райони на страната, където те, понякога и с жестоки методи, успяват да изградят стройна структура на гражданско и военно управление. Те бързо налагат система за подготовка на командния състав и технически специалист, като привличат в редиците си около 70% от офицерите от бившата царска армия.
Болшевиките успяват да влязат в Гражданската война като единна монолитна сила. Те реагират ефективно на заплахите от всяко направление и моментално прехвърлят сили за отстраняването им. След като разбива Колчак в Урал през пролетта на 1919 г., през есента Червената армия успява последователно успешно да отрази настъплението на Въоръжените сили от Южна Русия, водени от Антон Деникин, към Москва, и на Северозападната армия на Николай Юденич към Петроград. След тази поредица от тежки поражения "бялото" движение е фактически обречено.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
