Как болшевиките пропагандират феминизма

Анатоли Егоров/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Съветската власт отделя голямо внимание на жените. Но за да станат те истински строители на комунизма, трябва да бъдат избавени от патриархалния живот и домашното робство.

Демонстрациите на работничките, които разтърсват Русия в началото на XX век, са важна част от руската революция. Отчасти това е причината съветска Русия да стане една от първите страни в света, където жените са напълно равни по права с мъжете.

Болшевиките осъзнават, че жените са важен социален капитал и че с тях трябва да се работи на ниво в пропагандата и обучението.

Важно е да се изкоренят "старомодните" идеи у жените, че са "слабия пол" и че трябва да си стоят вкъщи с децата, да слугуват на мъжете си и да са в "кухненско робство" и постоянни домакински задължения.

Още в първите месеци след революцията от 1917 г. са приети декрети за изравняване на правата на жените с мъжете по отношение на заплатите, както и в семейните и брачни въпроси. Жените имат право на 8-часов работен ден, отпуск и подпомагане при бременност и майчинство. (Поради факта, че е приет със съветски "декрет" в Русия този отпуск все още се нарича "декретен").

Жените и Ленин

Особено силно се застъпва за положението на жените (и очевидно разчита на тяхната подкрепа) лично вождът на революцията Владимир Ленин. Той подкрепя идеите на женските конгреси и конференции, а също така тясно общува с революционерки, които са увлечени от идеите за правата на жените.

През 1919 г. в статията "Съветската власт и положението на жената" Ленин пише: "За две години съветската власт в една от най-изостаналите страни на Европа направи толкова много за освобождението на жената, за нейното равноправие със "силния" пол, колкото за 130 години не са направили всички напреднали, просветени, "демократични" републики на целия свят".

Той също така вярва, че в буржоазните страни с частна собственост "положението на жените никъде по света, в нито една от най-напредналите страни, не е станало напълно равноправно". И дори Великата френска революция не може да се справи с този въпрос, "не даде нито пълно равенство с мъжа пред закона, нито свобода от опеката и от потисничеството на мъжа".

Отдел за работа с жени при партията

Още преди революцията болшевишката партия има комисия за агитация и пропаганда сред работниците и селяните. А през 1919 г. при Комунистическата партия е създаден Отдел за работа сред жените, или просто Женотдел, "за работа сред работещите жени с цел да ги възпитава в комунистически дух и да ги привлича към строежа на социализма", пише Голямата съветска енциклопедия.

Инеса Арманд

Първият ръководител на отдела е Инеса Арманд, съратница (и вероятно любима) на Ленин и ярка революционерка. Тя организира женски комунистически конференции и се бори срещу традиционния възглед за семейството сред жените.

Александра Колонтай

През 1920 г. Александра Колонтай, друга видна революционерка (и първата жена министър на Русия, а по-късно жена дипломат), заменя Инеса Арманд на този пост. Колонтай активно се бори за образованието на жените и агитация на новия ред, който дава нови условия на труд в страната и ново разпределение на отговорностите в семейството.

Основните задачи на Женотдела са:

  • Борба с неграмотността сред жените, организация на партийни училища
  • Защита на правата на жените, създаване на декрети, които да регулират тези права
  • Пропаганда и агитация сред жените и привличането им към трудова дейност
  • Създаване на делегатско движение и женски отдели към партийните клетки в цялата страна

Освен това Женотделът се занимава и с широк спектър от социални въпроси - създава комитети за подпомагане на болни и ранени червеноармейци, а по време на Гражданската война организира пунктове за евакуация. Жените от отдела се грижиха за бездомните, откриват детски интернати, организират обществени трапезарии и провеждат съботници. До края на 1920-те Женотделът вече има повече от 600 хиляди делегатки, които организират работата на отдела в цялата страна и участват в конгреси.

Под личния контрол на съпругата на Ленин, Надежда Крупская, започват да излизат специализирани списания: "Работничка", "Селянка", "Комунистка". Целта на новата преса е "да привлече работничките и селянките към борбата за комунизма и към съветското строителство".

Важно е жената да стане равноправен член на обществото и негов трудов елемент. Прочетете повече за първите съветски женски списания тук.

Изкривяването на феминизма и закриването на отдела

Сложният въпрос за работата с жените предизвиква много полемики в самата партия. Правени са многократни опити да бъде закрит женотделът, като неговите функции да се дадат на отдела за агитация и пропаганда. През 1923 г. на XII партиен конгрес, на който Ленин вече не присъства поради болест, се изразяват опасения за появата на "феминистки отклонения". "Тези отклонения могат да допринесат за създаването на специални общества, които под знамето на подобряване на условията на живот на жените действително биха довели до отделянето на женската част от трудещите се и от общата класова борба", се казва в стенограмата на конгреса, която цитира думите на болшевика Пьотър Смидович.

Въпреки това предлагат жените да се интегрират още повече в партийната работа, да се засилят женските профсъюзи и да се създаде институция от комунистически инструктори, която да въвлича жените в работата и защитата на труда.

В речите си Сталин многократно се обръща към женския въпрос, като казва, че жените са най-потиснатите сред трудещите се, а в същото време жените са половината от населението, така че е важно те да бъдат трудов резерв и да се застъпват ЗА работническата класа, едва тогава народът ще победи буржоазията.

Но в края на 1920-те Сталин смята, че "женският въпрос е решен напълно и окончателно" и нарежда Женотделът да бъде разпуснат. В същото време женските съвети остават в предприятията, продължват и срещите и конференциите на жените, включително международните.

През 1941 г. е създаден Антифашисткият комитет на съветските жени, който продължава да работи и след войната, като основната му задача е именно да покаже на чуждестранните гости какво равенство съществува в СССР. След войната жените, които се бият срещу нацистите рамо до рамо с мъжете и показват невероятен героизъм, вече не се считат за "слабия пол".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"