Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Таника живее в селцето Уст Нера (едва над 4000 жители) недалече от Оймякон, най-студеното обитавано място в света, където през зимата температурата редовно пада до минус 60ºC. Тя е родена в друга част на Якутия, а тук се е преместила, следвайки съпруга си. "Не мога да си представя друга зима без унти (топли кожени ботуши), мъгла, сняг и свеж студен въздух", казва Таника.
Още от детството си местните жители са приучавани да свикват със суровата зима: например, ако температурата спадне под -52 градуса, то само малките ученици могат да останат у дома. За големите няма такова оправдание.
"Да, наистина живеем в много екстремни условия: когато е -50 или -60 просто така няма да излезеш да се разходиш, а ако тръгнеш на дълъг път и колата се задави, можеш да замръзнеш направо на пътя". Затова пък през зимата могат да се правят такива фокуси:
"Природата ни е много красива и хората са добри, простодушни и отзивчиви", казва Таника. "А днес беше -28 и слънчицето се показа. Направо пролет!"
Якутия е най-големият и най-студеният регион в Русия. Изглежда невероятно, но тук при минус 50 градуса се провеждат спортни маратони. Алексей Пестряков от Якутск, който е най-големият град във вечната замръзналост (над 280 000 жители), е един от тези спортисти любители, които се занимават с бягане през зимата. И времето изобщо не ги смущава.
"Някой обича да бяга в планините, а на мен много пък ми харесва да бягам при екстремни ниски температури", смее се той.
"За нас, местните жители, минус 50 градуса е напълно нормална температура", казва Алексей. "Вероятно като се раждаме тук, ние вече получаваме имунитет и устойчивост към студа". Най-важното, според него, е човек да се облича на много слоеве, тогава ще ти е топло, на краката – унти, а отгоре кожено яке. Той между другото признава, че понякога студът дотяга и му се иска да замине на места, където е топло. "През миналата година цял месец беше -60ºС, тогава не беше много приятно. През тази година е по-добре, максимум температурата падаше до -54ºС".
Певек е най-северният град в Русия, разположен на брега на едноименния пролив. Освен студените и продължителни зими местните жители като бонус получават и изключително силен вятър "южак", който буквално те поваля.
Днес тук живеят 4500 души (преди разпадането на СССР те са били 12 000), които работят основно в златодобивни предприятия.
"Колко е приятно да се събудиш сутрин, да отидеш да погледнеш през прозореца и еха - ледоразбивач! Разнообрази нашата полярна нощ, зарадва ни в зимния сън", разказва Екатерина Волобуева.
Още от детство тя е свикнала с тукашното време: "когато духа южакът, просто се запасяваме с храна и чакаме докато времето се оправи". По думите ѝ преди е било доста по-студено, пък и с климата се свиква.
Животът в Чукотка разбира се е напълно друг. "Пътят до работата отнема 15-20 минути пешком и имам свободно време за себе си, мога да се разходя с кучето из тундрата или на брега на морето, това много успокоява", казва Екатерина.
А освен това северняците имат напълно друг манталитет, който е различен от манталитета на хората в големите градове. "Сурови хора с горещи сърца", така ги описва момичето.
До Москва са 6500 км, до Анадир - 650 км. А наоколо се простира тундра и има няколко неголеми села. Билибино е един от най-скъпите градове в Русия: причината е, че до тук продуктите могат да се транспортират само по въздух, а заради суровите метеорологични условия въздушните превози са възможни далеч не всеки ден. Поради това и най-обикновеното зеле или морковите струват 4-5 пъти по-скъпо, отколкото в централната част на страната. Хлябът и месото са два пъти по-скъпи.
В съветско време Билибино е център на добива на злато, тук пристигат хора от цялата страна "заради дългата рубла" (по-високите заплати) и северните облекчения. В най-добрите години тук е имало над 15 000 души, днес те са три пъти по-малко. Животът е доста труден не само заради арктическия климат, но и заради отдалечеността от цивилизацията. Но все пак градът е млад, средната възраст на жителите е 33 години.
"В Билибино живея вече почти 10 години", казва 24-годишната Марина Толмачева. "Моят баща е пристигнал тук по работа. А след училище срещнах съпруга си и реших да остана тук да живея".
Марина е основала в града свое кафене, в което приготвят бургери, кифлички и пица. А в своя блог тя разказва за живота в северния град.
"Билибино е уютен малък град. Той е разположен сред хълмове и не ни тревожи силният вятър. А природата е много красива!", казва тя. "Когато е студът е силен, той може дори да се види като плътна мъгла. А освен това при нас може се види северното сияние".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
