"Ще настинеш така!", "Закопчай си якето!", "Сложи по-дълги чорапи!", "Сложи си качулката!", "Къде ти е шалът?", са все съвети, които чувам често. Въпреки че вече не съм на 10 години и тези фрази не излизат от устата на майка ми, а на приятелите ми, на моя портиер и понякога дори на непознати. А какво общо имат тези хора? Всички са руснаци.
Тези препоръки за облеклото, които биха били оправдани, ако са отправяни по време на зимна експедиция в Якутия, сибирски регион, където температурите редовно са близо до -60°C, в действителност се дават далеч извън рамките на студения сезон и в то географски ширини с много по-меки температури.
Честно казано не е необичайно да забелязвам, веднага щом настъпи есента или дори в средата на пролетта, охранителят на сградата в Москва, където живея, да гледа укорително голите ми глезени. Без да се колебае, но винаги с шеговит тон, той ме порицава за това. Целта ми обаче не е да се включа в редиците на местните последователи на "студено закаляване", които се къпят в ледена вода и ходят с тениски сред снежните преспи, а просто да се обличам според това как се чувствам.
Разбира се по този въпрос допуснах някои грешки. Една от тях бе, че изкачих планина в арктическия район на Мурманск с дънки и градски обувки с приятелка, също французойка и също толкова зле облечена. Все още си спомням как се смях като я видях отчаяно да трепери, преследвана от яростните и ледени снежни вихри на върха на ски пистите. Или пък друг епизод, в Сибир, когато, след като прекарах цял ден в обикаляне при -30°C без никаква защита на лицето ми, горният ми клепач накрая замръзна и се наложи хирургична операция по-късно.
При все това освен тези екстремни случаи, много рядко съм страдал от студ и никога не съм се разболявал, за да изляза навън, облечен по начин, който смятам за подходящ. Защо тогава руснаците настояват да ме убедят да се навличам повече? Дали от чувство на доброжелателност към чужденец, за когото си мислят, че не е пригоден за суровия им климат, или пък това е признак на собствената им остра чувствителност към студа? С времето съм склонен да приема последната хипотеза.
В началото на октомври 2021 година, в средата на това, което обикновено е известно като "циганско лято", дневните температури все още бяха над 10°C и те улесняваха разходката в есенни дрехи в декор на златисти и червеникави листа. В същото време изглеждаше, че много московчани вече бяха извадили от гардеробите си пухените якета, вълнените шапки и зимните ботуши.
Този сезон е и времето, когато може да се наблюдава една проява на радикалната любов на руснаците към топлината – включването на парното отопление. Това не би било проблем, ако всеки можеше да настрои термостата у дома, както му харесва, но в повечето случаи това изобщо не е така. В Русия, в по-голямата част от сградите, централното отопление преобладава, а това не дава на обитателите никаква свобода в тази област.
И също както в градския транспорт, магазините и други обществени места, зададената температура често е непоносима. Така в стаята, която наех неотдавна, през зимата, не само че постоянно си изгарях краката, докато спях, като докосвах чугунените тръби срещу леглото ми, но и бях принуден да отварям и затварям прозореца на всеки пет минути, сякаш горя в ада, ако го оставя затворен твърде дълго, и сякаш съм настигнат от арктическа виелица, ако го оставя отворен твърде дълго.
Тази ситуация ме кара да си мисля за следната теория: дали пък руснаците всъщност са нечувствителни към топлината? Няколко факта подкрепят тази идея: способността им да пият чая си, току-що налят от чайника, докато на мен устните ми като че ли се парят мигновено при контакт с чашата. Или още способността им да оцеляват в онази съветска и явно нефункционална баня в московско предградие, където ме заведе моят съквартирант казахстанец. В нея нямах друг избор освен да държа очите си затворени и да си поемам едва едва въздух, така че белите ми дробове и очните ябълки да не се изпарят веднага, тъй като въздухът беше необичайно и прекомерно по-сух и по-горещ, отколкото в други места от този тип, които бях посещавал.
И така, възниква един последен въпрос: тази квази криофобия на руснаците дали е плод на мъдрост, постигната през вековете от опита на опасността, която представлява този негостоприемен климат и от която съм лишен, или пък това са останки от страха на предците, чиито корени са от далечното времето, когато жилището, медицината и инфраструктурата не са били толкова ефективни, колкото са днес, но които вече не са актуални? Според мен този неразрешим въпрос е съпоставим с въпроса за кокошката и яйцето. Кое е първо, предпазливостта или страхът от студа?
Ямало-ненецка автономна област, 1992-1993
Александър Шчемляев/Global Look PressВъв всеки случай трябва да се каже, че от край време отрицателните температури са източник на страх за народите на Русия. Според якутите, например, тяхното върховно божество благодетел, Юрюнг Айнъй Тойон, живее на деветото небе, където се намира най-великолепната от земите и там зима няма. Нещо повече - адът, който на Запад е представен като огнен, за няколко етнически групи от Арктика и Сибир е царство на вечния лед. Освен това, макар митологията на езическите славяни да остава до голяма степен неизвестна, изследователи изтъкват съществуването на Чернобог (буквално "Черен Бог"), въплъщение на абсолютно зло, носител на бедствия и господар на студа, заклет враг на Белобог ("Бял Бог").
При все това, след като аз лично не съм потопен в тази културна баня, която от самото раждане прави студа смъртен враг, и не съм достатъчно порусначен, за да изпитвам каквото и да било удоволствие от потенето под седем слоя дрехи, моля, позволете ми, скъпи охранителю, скъпи приятели, скъпи непознати, да продължа на свой риск да ходя с разкопчано яке през зимата!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си