Не, зимата НЕ СЛОМЯВА армията на Наполеон през 1812

Поражението на Наполеон през 1812 г. е съкрушително. В "Политически и военен живот на Наполеон" Антоан-Aнри Жомини пише, че Наполеон праща над 300 000 войници да нахлуят директно в Русия (докато Великата армия по онова време наброява над 600 000 бойци).

"На големия път. Отстъпление, бягство...", Василий Верешчагин, 1887-1895

Музей на Отечествената война от 1812/Свободни източници

В сражението при Березина (26-29 ноември 1812 г.) последните 20 000-30 000 оцелели войници от Великата армия се опитват да избягат от Русия. Около 90% от армията на Наполеон е убита или ранена по време на руската кампания.

В европейските вестници обаче това поражение е отдадено основно не на военното надмощие на руснаците, а на студа, на който са подложени французите.

Как Наполеон създава "генерал Мраз"

29-ти бюлетин на Великата армия (декември 1912)

Свободни източници

Вестникът "Льо Монитор Юниверсел" (Le Monitor Universel) е основното пропагандно оръжие на Наполеон. През кампанията през 1812 г. "Льо Монитор" публикува бюлетини с информация за войната, чийто автор често е самият Бонапарт. Императорът разбира, че и войниците от армията му ще четат тези бюлетини, и иска да ги окуражи по време на кампанията. Както пише руският учен Анастасия Никифорова, в бюлетините се акцентира върху подвизите на войниците на Наполеон, но няма нито дума за победите на руската армия.

Бюлетините редовно информират читателите си за времето. На 26 октомври в 24-ия бюлетин пише: "Времето е много хубаво. Вчера падна първият сняг. След 20 дни трябва да сме в зимните си казарми". Последният 29-и бюлетин обаче, който обявява поражението на Великата армия, се оплаква от времето и го определя като най-големия кошмар на кампанията!

Наполеон на Бородинските хълмове, 1897

Държавен исторически музей/Свободни източници

"На 14,15 и 16 ноември термометърът показваше -16 и -18 градуса. Пътищата бяха покрити със сняг; всяка нощ губим кавалерия, артилерия и товарни коне – не със стотици, а с хиляди, особено германски и френски. Нашата кавалерия вече остана без коне, артилерия и багаж, без средства за транспорт. Бяхме принудени да изоставим и да унищожим повечето си оръжия, муниции и храна. Армията, която все още беше наред на 6-и, изглеждаше напълно различно на 14-и; тя почти напълно изгуби своята кавалерия, артилерия и превозни средства", се посочва в бюлетина.

Всичко изглежда така, сякаш само студът, а не руската армия, лишава французите от тяхната кавалерия и артилерия и им нанася тотален погром! Нима френските войници не са виждали зима и преди? Разбира се, че са виждали.

"Битката при Ейлау", Жан-Антуан-Симеон Форт, 1807

Версайски дворец/Свободни източници

През 1795 г. френската армия воюва с Нидерландия по време на сурова зима. Когато руската и френската армия се сблъскват в Битката при Ейлау (7-8 февруари 1807 г.), температурите са минусови, но французите успяват да преодолеят замръзналите езера и реки по време на виелица. Така че зимата едва ли е нещо ново за тях.

Легендата за смъртоносния мраз, която Наполеон създава, обаче е приета радушно не само от френската публика, но и от британската преса и население. По онова време Великобритания все още е един от главните международни съперници на Русия и за нея не е изгодно да хвали военните и стратегически умения на руските генерали и офицери. Много по-удобно ѝ е да каже, че френската армия е победена заради студа – така руснаците няма да изглеждат толкова мощни и застрашителни. Самият израз "генерал Мраз" е измислен от създателите на британската карикатура "Генерал Мраз бръсне малкия Бони".

"Генерал Мраз бръсне малкия Бони", Уилям Елмс, 1812

Свободни източници

Какво обаче казват самите руснаци? Наистина ли е било толкова студено?

Денис Давидов, генерал и главен командващ на партизаните през 1812 г., е категорично несъгласен с твърдението, че армията на Наполеон е разгромена единствено заради студа. В своя статия, посветена специално на този въпрос, Давидов цитира Жорж дьо Шамбрей – френски артилерийски генерал, който участва в кампанията и е пленен от руснаците при Березина:

"Студът, сух и умерен, който придружаваше войските от Москва до първия сняг, беше по-скоро полезен, отколкото фатален (за армията). На 27 октомври беше -5 градуса. От 9 до 15 ноември беше под нулата, а на 12 и 13 ноември – -21 градуса", пише дьо Шамбрей. Тези последни два дни всъщност са най-студените и именно тогава започва топенето, което пречи на някои от френските войници да прекосят Березина – реката не е замръзнала и хиляди се давят във водата.

Портрет на Денис Василиевич Давидов, Джордж Доу, преди 1828

"Ермитаж", Свободни източници

Генерал Жомини категорично отхвърля идеята, че зимата е основната причина за поражението на Наполеон: "Основните причини за неуспешната акция в Русия бяха приписани на подранилия и прекомерен студ; всички мои привърженици повтаряха тези думи до пресита. Това е пълна лъжа. Как биха могли да си помислят, че не знам кога настъпва това годишно явление в Русия…! Зимата не само не дойде по-рано от обичайното, но и закъсня с началото си на 7 ноември – обикновено всяка година тя започва по-рано", пише Жомини. "Този студ не беше по-голям от студа по време на кампанията в Ейлау. Но в Ейлау армията ми не беше разстроена, защото беше в земя на изобилие и аз можех да задоволя всичките ѝ нужди. През 1812 г. се случи обратното: липсата на храна и всичко необходимо накара войниците да се разпръснат".

Каква е истинската причина за поражението?

Вече знаем как Михаил Кутузов примамва Наполеон да влезе в Москва и го хваща в капан. Знаем също, че стратегията за унищожаването на армията на Наполеон чрез изтощение е дело на Барклей де Толи. Така че основните причини за поражението на Наполеон са чисто военни и нямат нищо общо с времето или с ниските температури.

Действително, Великата армия – разпръсната и дезорганизирана, страда от недостатъчни доставки. Партизанското движение също изиграва водеща роля за разгромяването – навсякъде в Русия, когато руските селяни срещат френски войници, в повечето случаи ги убиват.

Louis Bombled/Le Petit Journal

Свободни източници

"Селяните от близкото село убиха група тептярски казаци от Руската императорска армия, състояща се от шестима казаци, – спомня си Давидов в мемоарите си. – Селяните объркаха тези казаци с врага заради лошото им произношение на руски". Тептярите са башкирски народ и не владеят руски достатъчно добре – но селяните все пак ги убиват: толкова огромна е омразата им към нашествениците. При подобни условия и следвани по петите от руската армия, французите са обречени.

Сър Улотър Скот, в книгата си "Животът на Наполеон Бонапарт", се пита: "Ако студът и снегът в Русия са толкова непреодолими бедствия – достатъчно мощни, за да унищожат цели армии, как тогава тези обстоятелства не са влезли в сметките на един толкова прочут генерал [като Наполеон], създал такова мащабно начинание? В Русия никога ли не вали? Снегът през ноември рядкост ли е там?"

"Наполеон смята, – заключава Скот, – че студът ще настъпи през октомври. През юли той предвижда нуждата да се натрупат достатъчно хранителни запаси за армията му. Но, заслепен от нетърпението си, той така и не предприема мерки да преодолее студа или глада, които предвижда".

"Каква дързост, какви хора": представяме ви 5 неща, изненадали Наполеон в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.