Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Картината на Гермашев изобразява една от главните улици на Москва. През 1913 г., когато художникът я рисува, "Арбат" изглежда съвсем различно от сега. Много от сградите на картината вече не съществуват. Например имението на княз Трубецкой (шестколонната сграда вдясно) е разрушено през 1941 г. от фугасна бомба. На "Стара Москва" е изобразена и църквата на Никола Явленни, в която се промъква Пиер Безухов в романа на Лев Толстой "Война и мир". Храмът също е разрушен през 1931 година. Сега на изобразеното място на "Арбат" има широка пешеходна улица, много кафенета, както и главната сграда на Следствения комитет на Руската федерация.
Преди повече от 200 години река Неглинная тече на мястото на Манежния площад пред Московския кремъл. Алексиев изобразява и първия каменен кръстопът в столицата – той е построен през 1603 г. при Борис Годунов. По това време Кремъл редовно е бил избелван, това е правено до 1880-те, а след това остава познатата ни днес червена тухла.
В наши дни вместо реката има площад, а реката е вкарана в тръба. Мостът обаче не е демонтиран, а просто е засипан с пръст. През 1990-те години археолози го разкопават и впоследствие успяват да открият подземен Археологически музей, където сега можете да разгледате този и други артефакти от столицата. Възкресенската порта, показана вляво на снимката, е разрушена през 1931 г., но нейната обновена версия е построена едва през 1995 година.
Френският художник рисува тази картина през 1795 г., по време на управлението на императрица Екатерина II. На платното е изобразена една от къщите на Пашков, "първия цар на водката". През 1812 г. имението е силно опожарено и се налага да бъде възстановено. Сградата все още стои на това място, а вътре се намират отделите на Руската държавна библиотека. Изчезнали са обаче красивата ограда и пейзажната градина – наложило се е да бъдат премахнати заради разширяването на улица "Моховая".
Картината, нарисувана през 1871 г., изобразява отдалеченото село Молвитино в Костромска област. И макар че църквата на фона на платното не е рисувана на място, тя има реален прототип в лицето на църквата "Възкресение Христово", намираща се в същото село.
В момента това селище все още съществува, но вече се нарича Сусанино.
Елагин е най-северният остров на Санкт Петербург. Преди да бъде забелязан и облагороден от аристокрацията през XIX в., там има много неприветливи блата и труднодостъпни гори. Обергофмайстор Елагин (островът е наречен в негова чест) е собственик на тази територия и по-късно успява да я превърне в място за отдих както за царското семейство, така и за обикновените жители на "северната столица". Сега там се намира Централният парк "Киров".
Понастоящем той почти напълно е запазил историческия си облик, до голяма степен благодарение на архитектурните паметници: имения, мостове и насипи. А също така в парка се намира единствената съвременна работилница за издухване на стъкло, която функционира на базата на музея.
Воробьови гори или Врабешките хълмове е най-високата точка на столицата. Оттам се вижда почти целият център на Москва, но това не винаги е било така. През 1849 г. на мястото на оживения мегаполис е имало чисто поле, а катедралата "Христос Спасител" е била все още в строеж, което се вижда на картината на Айвазовски.
Сега на мястото, където художникът е нарисувал платното, има пълноценна наблюдателна площадка. Оттам се вижда гъстото градско застрояване и един от най-големите стадиони в Русия "Лужники".
Стените на Кремъл и Москворецкият мост са сред най-разпознаваемите обекти на столицата. В картината на Коровин можете да видите как е изглеждало това място през 1914 година.
Оттогава много неща са се променили: къщите, построени почти под стените на Кремъл, са разрушени през 1936 година. Църквата "Свети Николай", която се е намирала пред църквата "Василий Блажени", е изчезнала. Дори Москворецкият мост е бил различен – дървен. Той е заменен с нов, изработен от камък едва през 1938 година.
През XIX в. художникът пътува до Кавказ, където рисува картина, посветена на красотата на Кавказките планини. Обикновено Айвазовски рисува по памет още в ателието си, но Аул Гуниб той рисува на място. Не е изненадващо, че платното много точно отразява местността от онова време. Нещо повече, дори и сега планината, изобразена на картината, е останала непроменена – единствената промяна е, че сега аулът, разположен на планината, е признат за един от най-добрите климатични курорти в Дагестан. Но в миналото е било много трудно да се стигне до това място поради липсата на нормални пътища и височината на планината.
Беноа рисува тази картина през 1911 година. Тя показва имението на Анна Монс, една от любимките на Петър Велики. Съществува легенда, че той ѝ е подарил тази къща, когато са разкрили връзката си пред всички. На платното обаче къщата и околностите ѝ не изглеждат точно така, както през XX век – художникът взема за основа описанието на сградата от архивите, за да възстанови облика на тези места такъв, какъвто е бил през XVII век. Между другото, самото имение остава единственият архитектурен паметник на Немската слобода – исторически квартал на Москва, където са живеели предимно чужденци, които не са приемали православието и/или не са знаели руски език.
В днешно време имението все още стои на полагащото му се място. Но не можете да стигнете до него, входът му е затворен за туристи. Единственото, което ви остава, е да гледате отдалеч.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си