Как Русия се бори срещу Великобритания и Франция в Крим (КАРТИНИ)

Николай I от Георг фон Ботман

Hermitage Museum

В средата на XIX в. Русия се оказва във война с цяла коалиция от държави: Османската империя, Великобритания, Франция и Сардинското кралство. Конфликтът избухва поради желанието на цар Николай I да укрепи позициите си на Балканите и да установи протекторат над цялото православно население на Османската империя, чиито права често са нарушавани от турските власти.

Крим, 14 септември 1854

Sailko (CC BY)

Великобритания и Франция имат намерение да попречат на Русия да разшири сферата си на влияние в региона. Кралство Сардиния няма голям интерес към Балканите и Мала Азия, но се стреми да се превърне в център на обединението на италианските държави и смята, че участието в коалиция с водещите западни сили ще му помогне в осъществяването на тези планове.

Синопската битка от Иван Айвазовски

Central Naval Museum

Началото на Кримската (или Източната) война е доста успешно за Русия. През 1853 г. турската армия претърпява чувствителни поражения при Ахалцихе и при Башкадиклар, а турският флот е унищожен в битката при Синоп. От друга страна, тези събития ускоряват влизането на британците и французите във войната.

Битката край Алма от 20 септември 1854. Луи Ежен Лами

Collections du château de Versailles

През лятото на 1954 г. край бреговете на Крим се появява обединен англо-френски флот, който е три пъти по-голям от руския по отношение на броя на бойните кораби. През септември експедиционният корпус на съюзниците превзема градовете Евпатория и Балаклава, разгромява войските на княз Александър Меншиков в битката при река Алма и заедно с турците обсажда главната база на руския Черноморски флот – Севастопол.

Обсадата на Севастопол от 1855, Григорий Фьодорович Шукаев

Military Historical Museum of Artillery, Engineers and Signal Corps

Да превземат града от раз обаче не успяват. Входът откъм морето към залива е блокиран от специално потопени кораби, а благодарение на усилията на военния инженер Франц Едуард фон Тотлебен около Севастопол в най-кратки срокове са изградени множество фортове и бастиони, появяват се километрични стени от чували с пръст и разклонена система от окопи.

"Без Тотлебен щяхме да бъдем напълно загубени", отбелязва адмирал Павел Нахимов, един от ръководителите на отбраната.

"Атака на леката кавалерия", 1877, Томас Джоунс Баркер

Defence Academy of the United Kingdom, Shrivenham

На 25 октомври 1854 г. северно от град Балаклава избухва сражение, което не носи победа на нито една от страните. В хода ѝ се провежда така наречената "атака на леката бригада", която скоро се прочува. Поради недоразумение при предаването на заповедите елитната британска лека кавалерия се втурва в самоубийствена атака срещу силни руски позиции, в резултат на което 118 души са убити, 127 са ранени, а 60 са пленени. По-малко от двеста кавалеристи остават на седлото.

"Тънка червена линия от Робърт Гиб

National War Museum of Scotland

В същата битка се ражда известният израз "Тънка червена линия". За да прикрие широк фронт от евентуална руска кавалерийска атака, командирът на 93-и пехотен полк ("Съдърландските планинци"), генерал-майор Колин Кембъл, нарежда на войниците си да образуват линия от двама души, а не от четирима, както се изисква по правилник.

"Няма отстъпление оттук, момчета. Трябва да умрете там, където стоите", казва тогава генералът. (There is no retreat from here, men. You must die where you stand). Руската кавалерия рано спира да атакува позициите им, но изразът в англо-американската култура се превръща в символ на смелост и жертвоготовност.

Palace of Versailles

Въпреки че сраженията се водят в Кавказ, Балтика, Балканите и Далечния изток, Крим е решаващият театър на операциите. Руската армия прави многобройни опити да деблокира Севастопол, но поради липсата на модерна транспортна инфраструктура в южната част на страната, огромните логистични проблеми, огромното предимство на англо-френския флот и нерешителността на руското военно командване всички те завършват с неуспех.

Докато гарнизонът на Севастопол неумолимо намалява, през пролетта на 1855 г. съюзническите сили са подсилени от няколко десетки хиляди войници на влязлото във войната Кралство Сардиния. Въпреки това градът геройски устоява на бомбардировките и нападенията. Защитата на главната база на Черноморския флот, продължила общо 349 дни, приключва на 11 септември 1855 г., малко след загубата на ключовата Малаховска могила.

"Участници в Парижката конференция" от Едуард Луи Дюбюф

Museum of the History of France

Въпреки че руската армия успява да превземе важната турска крепост Карс в Кавказ, падането на Севастопол предрешава изхода на цялата военна кампания. До края на 1855 г. военните действия постепенно се прекратяват на всички фронтове и страните започват преговори.

Съгласно условията на Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. Русия е принудена да се откаже от протектората над Влашко, Княжество Молдова и Сърбия, връща на турците Карс и редица окупирани крепости. Освен това ѝ е забранено да има флот в демилитаризираното Черно море (забраната е отменена през 1871 г.). На свой ред тя получава обратно под свой контрол всички територии, завзети от съюзниците.

Александър II в Зимния дворец, снимка на С.Л. Левицкий

Свободни източници

Кримската война не е геополитическа катастрофа за Русия, но нанася сериозен удар върху финансовата система на империята. Тя също така показва спешната необходимост от мащабни преобразования във военната, социалната и икономическата сфера, към които скоро пристъпва цар Александър II, наследил на престола починалия си баща на 2 март 1855 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.