Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Съветските власти подкрепят идеята за класовата борба (марксизъм), но отричат вътрешновидовата борба за съществуване (дарвинизма), както и цялата класическа генетика.
Трофим Лисенко
Свободни източнициИдеолог на съветския възглед за биологията като цяло и за теорията на еволюцията в частност е агрономът Трофим Лисенко. През 1928 г. той разработва нова селскостопанска технология, наречена яровизация: предполага предварително охлаждане на семената на зърнените култури преди сеитба, за да се получат по-големи добиви. Много учени подкрепят идеята и съветската преса започва да възхвалява Лисенко, като ентусиазирано подчертава неговия селски произход - за разлика от високообразованите учени, които са учили и работили в царска Русия и са пътували в чужбина, попивайки буржоазни идеи.
Лисенко става влиятелен агроном и заема много важни постове - през 1938 г. става президент на Всесъюзната академия на селскостопанските науки "Ленин". Той продължава да предлага нови, понякога най-невероятни агротехнически и селекционни идеи.
Трофим Лисенко говори в Кремъл, 1935
Свободни източнициИма много последователи, а учението му и това направление на съветската биология често са наричани "мичуринската агробиология". Известният учен-селекционер Иван Мичурин няма нищо общо с това, просто Лисенко се смята за негов последовател.
Лисенко нарича главна цел на агробиологията увеличаването на добивите и планира да го направи по нов начин, без да се опира на "враждебни капиталистически доктрини".
1947 г.
Свободни източнициОсновният обект на атаките на Лисенко е дарвинизмът. Той нарича Дарвиновата еволюционна концепция с нейната теория за неравенството на организмите псевдонаучна и като цяло я смята за расистка. А класическата генетика нарича фашистка наука.
Лисенко приема, че развитието на живия организъм зависи не толкова от наследствеността и гените, колкото от външната среда. Вярва и в унаследяването на придобитите умения.
Най-важното е, че той отрича вътревидовата конкуренция. Например, той се застъпва за нови начини на засяване на кок-сагиз (каучуково растение) по квадратно-гнездовиден начин. Според неговата версия реколтата щяла да расте експоненциално. В същото време американците са против този метод, тъй като някои растения, засети твърде близо едно до друго, изобщо не поникват или поникват слабо. Лисенко отговаря, че принципът на вътревидовата борба е измислен от буржоазната наука: "Съществува само конкуренция между видовете: заека го яде вълкът, но заекът не яде заек - той яде трева. Пшеницата също не пречи на пшеницата да живее".
Лисенко също така твърди, че видовете могат да се трансформират един в друг под въздействието на околната среда. "Да се отрича, че пшеницата при подходящи условия поражда отделни зърна ръж, които след това израстват и изместват пшеницата, означава да се отвръщаме от живота, от практиката".
За Лисенко научните теории са неразривно свързани с идеологията и социалния ред. Той твърди, че буржоазната биологична наука толкова много цени "теорията" за вътревидовата конкуренция, защото трябва да оправдае защо голям брой хора в капиталистическото общество водят лош живот.
В същото време той казва: "Ние, съветските хора, много добре знаем, че потисничеството на работниците <...> няма нищо общо с никакви закони на биологията".
С "идеологически чуждите" доктрини, донесени от враждебни чужди държави, той предлага да се води борба.
Изтъкнатият генетик Николай Вавилов е арестуван през 1940 г. - формално за "саботаж", като по-късно умира в ареста. (След смъртта на Сталин той е реабилитиран и признат за велик учен, така че сега в много руски градове има улици, наречени на негово име).
През 1948 г. се провежда заседание на Академията на селскостопанските науки, председателствано от Лисенко, на което с одобрението на партията класическата генетика е обявена за псевдонаука. От този ден започва процесът, който днес се нарича "лисенкоизъм", т.е. борбата срещу идеологически нежеланите учени.
Тези, които се занимават с генетика (а не с агробиологията на Лисенко), са уволнени от постовете си. Учените, които критикуват идеите на Лисенко, също са преследвани. Целият изследователски процес е поставен под контрола на идеологията. По-късно същата съдба сполетява и други клонове на биологията - вирусология, цитология и други науки.
През 1955 г. почти триста учени подписват писмо, в което критикуват Лисенко, а теорията му е наречена "средновековна, позоряща съветската наука". Лисенко е отстранен за известно време от председателството на академията, но след това самият Хрушчов го връща обратно. Генералният секретар го подкрепя - харесват му народният произход на учения и добрите добиви на пшеницата.
Трофим Лисенко
Свободни източнициНо след напускането на Хрушчов през 1965 г. се оказва, че работата на Лисенко съдържа научни нарушения и недостоверни аргументи. В крайна сметка той е отстранен от поста си, но остава верен на идеите си, има много последователи и продължава експериментите си и ръководи лабораторията на експерименталната изследователска база "Горки Ленински" още 10 години, преди да почине.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
