Обикновеният селянин Иван Качалкин има късмет. След като изпада в най-дългия летаргичен сън в историята, той не е лекуван с народни средства, обичайни в предреволюционна Русия - заклинания, молитви, поливане със светена вода, баня или изгаряне на снопче коноп върху гърдите на болния. Сънят му преминава под наблюдението на лекари.
Спящото овчарче, 1823–1826, Алексей Венецианов
Държавен Руски музей/Свободни източнициКачалкин е на 38 години, когато си ляга да спи и заспива толкова дълбоко, че всички опити да го събудят са безуспешни. Това се случва през 1896 година. Отначало той показва някои признаци на живот: може да отваря очи или да движи ръцете си. Това го спасява от риска да бъде погребан жив - изпадналите в летаргичен сън често са смятани погрешно за мъртви и са погребвани. Лекарите проявяват интерес към редкия медицински феномен: пациентът е преместен в столична психиатрична клиника и до него е поставен дежурен пост. Хранят спящия чрез стомашна сонда.
След две години обаче всякаква физическа активност на пациента спира. Летаргията му придобива най-тежка форма: той напълно спира да се движи, кожата му става бледа и студена, зениците му престават да реагират на светлина, дишане му стана едва забележимо, а сърцето му прави само два или три едва забележими удара в минута. В това състояние той остава още 20 години.
"Здрав сън", 1912, Лукиан Попов
Оренбургски музей на изобразителните изкуства/Свободни източнициКачалкин е уникален пациент, но се превръща в истинска сензация, когато внезапно се събужда през 1918 година. Учени от Германия, Великобритания, Холандия и Австро-Унгария пристигат да видят "чудото". В Русия той е под личното наблюдение на Нобеловия лауреат Иван Павлов. Ето какво пише той за Качалкин в своите бележки:
"...Сега става от леглото. Говори много и напълно разумно. За миналото си състояние казва, че е разбирал всичко, което се е случвало около него, но усещал ужасна, непреодолима тежест в мускулите, така че му е било трудно да диша. И това е била причината да не се движи, да не яде и да не говори".
Иван Петрович Павлов
Академия на науките на СССР/Свободни източнициВпрочем, след като се събужда, селянинът не живее дълго - той почива през същата 1918 г. от инфаркт. През годините на неподвижно лежане органите му атрофират и след като той се събужда, не могат да се справят с повишеното натоварване. Той така и не се връща към пълноценен живот: трудно става без чужда помощ и ходи бавно с патерици. Продължава да приема само течна храна.
Иван Петрович Павлов
Свободни източнициСлучаят на Качалкин е подробно изследван от учени. Академик Павлов със своята теория за съня има своя версия. Той смята, че цялата дейност на човешката нервна система се състои от редуване на два процеса - инхибиране и възбуждане. Има обаче и изключения. Понякога стресът, преживян от човек, може да бъде толкова силен, че мозъкът да задейства защитна реакция срещу нервно изтощение: забавя всички жизнени процеси и потапя човек в дълбок сън. Психиатрите разглеждат този случай като кататоничен ступор, който пък се приписва на синдрома на редица психични разстройства.
Убийството на Александър II
Свободни източнициСпоред Павлов, Качалкин изпада в летаргия поради силен емоционален шок. Селянинът е яростен монархист и е силно разстроен от убийството на император Александър II, несигурната политическа ситуация в страната, а след това идва и смъртта на Александър III. Всичко това го завлича в леглото, от което не иска да стане и в което след това заспива в продължение на 22 години. Само че през 1918-а, когато чува медицинският персонал да обсъжда екзекуцията на Романови, той се събужда, защото още по-силен шок провокира събуждането му.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си