"Свещите на Яблочков" – в края на XIX век всеки човек, който се интересува от технологии, знае този израз. Изобретението на руския учен вълнува умовете от Лондон до Лос Анджелис. Неговите така наречени "свещи" осветяват всички големи градове по света през първите две години от съществуването си. Улицата на Операта в Париж, Лувърът, театърът "Шато", мостът над река Темза, пристанището на Хавър и Лондонският театър, Болшой театър в Санкт Петербург, дворците на шаха на Персия, дворците на краля на Камбоджа... Руските "свещи" стоят навсякъде.
Яблочков, 1866
Свободни източнициПавел Яблочков е роден през 1847 г. в Саратовска губерния (на повече от 700 км от Москва). Има малко информация за детството му, но е известно, че от ранна възраст се е отличавал с любознателност и добри конструкторски способности.
След като получава домашно образование, Павел постъпва в Саратовската гимназия, а след това – във Военноинженерното училище в Санкт Петербург. Именно във военното училище изучава темата, която го вълнува – електричеството.
Лампата, произведена през 1876 г. от Яблочков
Getty ImagesВярно е, че в онези години малко хора споделят този интерес на Яблочков. Консервативната военна среда не приема подобни експерименти и 25-годишният Яблочков подава оставка. Той става електроинженер. След като намира съмишленик в лицето на приятеля си Николай Глухов, двамата откриват работилница в Москва. Приятелите планират да приемат търговски поръчки за производство на електрически устройства. Покрай това Яблочков продължава да прави своите експерименти.
Един ден той вижда как два въглеродни електрода случайно се допират в електролитна вана и избухва ярка електрическа дъга. Това го подтиква да разработи дъгова лампа без регулатор, известна днес като "свещта на Яблочков".
Но приятелите му не получават никакви търговски поръчки. Ученият е твърде увлечен по експериментите, а не по продажбите, и работилницата фалира. За да поправи по някакъв начин финансовото положение, Яблочков планира да отпътува за Америка на изложението във Филаделфия, за да популяризира изобретенията си. Средствата му обаче са достатъчни само за Париж.
Във Франция Яблочков посещава часовникарската работилница на фирмата на Абрахам-Луи Бреге. Павел му показва своето изобретение (по това време работи и върху електромагнит) и предприемачът му предлага работа.
Парижки хиподрум, осветен от 128 свещи на Яблочков
Свободни източнициПрез 1876 г. във Великобритания се провежда Лондонското изложение на физическите инструменти, на което Яблочков е изпратен като представител на фирмата на Бреге. Там той за първи път показва на света своята електрическа свещ, за която по-късно получава патент. Новината за изобретяването на "руската светлина" мигновено се разпространява. Между другото, точно този израз е гравиран върху всички негови фенери по искане на самия Яблочков.
Самият Луи Бреге изненадващо не популяризира електрическата свещ, но запознава Яблочков с Огюст Денейруз, френски изобретател, който вижда голям потенциал в нея. Денейруз се грижи за търговските въпроси, PR на новото изобретение и продажбите по целия свят, докато Яблочков следи процеса и продължава да усъвършенства своето устройство. А то има много за усъвършенстване.
Свещите на Яблочков в "Шато", Париж
Свободни източнициПървата версия на "свещта" гори около час. Ученият удвоява това време. То става сравнимо с времето за "работа" на обикновена свещ, но дъговите лампи са невероятно ярки и по-надеждни. Отначало изгорелите елементи на "свещта" са заменяни от лампички, но след това Яблочков създава конструкция, която сменя изгорелите лампи автоматично.
Успехът на "свещите" главозамайва Яблочков. През 1878 г. изобретателят решава да премести производството на "свещи" в Русия и истински вярва, че бизнесът е много печеливш. Той и другарите му купуват правото за производство на лампи от компанията на Денейруз за един милион франка. Самият изобретател внася по-голямата част от тази сума, като продава всичките си акции в компанията. Така се появява организация с много дългото име "Дружество за електрическо осветление и производство на електрически машини и апарати - П.Н. Яблочков-изобретател и Ко". Тези лампи осветяват площада пред Александринския театър, Дворцовия мост и Гостиния двор в Санкт Петербург, а също така се появяват на военни кораби и заводи.
Павел Яблочков
SputnikВъпреки това Яблочков не успява да развие успешно предприятие в Русия по много причини. В Русия масовото електрифициране на градовете с помощта на "свещи" не е подкрепено от градските власти (те вече имат договор за газови лампи). Освен това много резервни части за лампите трябва да се поръчват от чужбина, тъй като в Русия по това време липсва техническо оборудване.
Но много по-убедителна причината за кратката ера на "свещите" са лампите с нажежаема жичка. "Свещите на Яблочков" не могат да издържат на конкуренцията с рожбата на Томас Едисън и лампата с нажежаема жичка на друг руски учен – Александър Лодигин. Лампите с нажежаема жичка много скоро се изравняват със "свещите" по яркост, но са по-евтини и могат да работят 1000 и повече часа.
Първите електрически лампи: 1. Свещта на Яблоччков, Крушката на Йозеф Суон; 3. Крушката на Томас Едисън
Getty ImagesНа Павел Яблочков не му остава нищо друго, освен да се заеме с други изследвания на електричеството. Той пътува често от Франция до Русия, но никъде не може да си намери място, тъй като вече е загубил славата си на известен изобретател в родината си, а в компанията "Денейруз", в която все още е вписан, няма нито акции, нито влияние.
Усилените пътувания и постоянната работа върху изобретенията подкопават още повече здравето на Яблочков – той получава два инсулта.
В края на кариерата си през 1892 г. той най-накрая се завръща в родината си. Там остават само най-верните му приятели и роднини. Отсяда в хотел "Централни стаи", който се смята за един от най-евтините в града. В стаята си Яблочков оборудва малка лаборатория и до края на живота си продължава да работи върху своите изобретения, по-специално върху проекта за осветление в Саратов. Въпреки това той не разполага с необходимото време, за да завърши работата си.
Репродукция на илюстрацията на художника В. Орлов към статията на Л. Кокин "Руската светлина на Павел Яблочков"
SputnikПрез 1894 г. Яблочков умира и е погребан в семейната гробница в църковното гробище в покрайнините на село Сапожок (Саратовска област).
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си