Как Москва преживява наводненията

Свободни източници
Наводненията са смятани за голяма беда за Санкт Петербург, където суровата Нева често излиза от бреговете си. Но столицата страда не по-малко. Река Москва и река Яуза събарят мостове и наводняват улици и площади, понякога дори Кремъл не може да устои на удара на стихията!

Голямото наводнение

Първите споменавания за наводнения в Москва се срещат в летописи от XV век. Рязкото покачване на нивото на водата е описано с лаконичния израз "голямо наводнение". В хрониките пише за безпрецедентен воден поток и с дълбока горчивина се допълва: "сякаш никога не е имало такъв инцидент". С други думи токова никога не се е случвало досега и ето пак.

За да се гарантира, че пролетта с нейните неизбежни речни наводнения вече няма да застрашава жителите, Москва решава да изгради дренажна система – първо е прокопано корито за река Неглинка от кулата Боровицкая на Кремъл до река Москва. А след това започват да се създават изкуствени езера и диги.

Но това невинаги помага: през XVI в. заради проливни дъждове градът неведнъж се превръща във Венеция. През есента на 1551-а, когато снегът вече е паднал и реките започват да се покриват с лед, дъждове повишават нивото на водата толкова високо, колкото обикновено то достига по време на пролетно наводнение. А в началото на зимата на 1564-а заради внезапни продължителни дъждове няколко седмици преди Рождество жителите на Москва се придвижват  с лодки.

Великденски потоп

През пролетта на 1655 г. вместо да се насладят на светлия празник Великден, жителите на Москва се опитват да спасяват имуществото си. Потопът толкова силно "захранва" реките, че те се превръщат в буен поток, който помита всичко по пътя си. Дървени къщи се срутват под напора на водата, сякаш са детски играчки, а изкоренени дървета са отнесени. Потокът плътно приближава дори Кремъл, който е на хълм: каменната му стена не издържа и отчаяно започва да се пропуква, поддавайки се на стихията.

Германската слобода (сега районът на метростанция "Бауманская") почти напълно остава под вода през 1702-а: внезапното затопляне води до топенето на целия лед и сняг буквално за една нощ. Отново московчани могат да се придвижват само с лодки или на кон, но с повишено внимание. Водата се покачва с повече от метър, така че краката на ездачите непрекъснато са в придошлата река.

Наводненията, които стават няколко пъти в годината, нанасят сериозни щети на града. Големият каменен мост под стените на Кремъл, застроен с магазинчета, мелници и таверни, често страда. През 1783 г. по време на друго наводнение водата разрушава три от арките му: 11 магазина рухват във водата, отломки убиват две жени, които перат бельо близо до моста, а освен тях рибар и минувач. 

Бедствията, които градът редовно преживява, принуждават да се търси техническо решение - как да се отведе водата и гражданите да бъдат обезопасени. Така се появява Водоотводният канал, който защитава територията на Остоженка и Якиманка от наводнения.

Градина под водата

Река Москва обаче продължава да поднася неприятни изненади. През 1823 г. за два дни водата се издига почти 8,5 метра и наводнява Кремълската (Александровската) градина. Мазетата и първите етажи на къщите се превръщат в аквариум, а по улиците отново се появяват лодки вместо впрягове с кочияши.

Най-голямото наводнение настъпва през 1908-а, когато река Москва се повишава с 8,9 метра. Вестник "Русское слово" пише, че "целият площад между Москва и Водоотводния канал представляваше оригинална картина, пълна с невероятна красота. Картината на реката между Москворецкия и Каменния мост беше особено красива. От една страна, стените на Кремъл, ярко осветени от електрическите фенери на двата моста, бяха потънали във водата, а от друга страна - в нея се оглеждаха красивите къщи и имения на Софийска крайбрежна".

Край стените на Кремъл водата се плиска на ниво 2,3 метра, остров Болотни, по-голямата част от Замоскворечие, Дорогомилово и Лужники са наводнени. В центъра на града се образува море, което поглъща ниските къщи. За да помогнат на падналите във водата, от мостовете спускат въжета с примки, за които хората да се хванат. Влаковете спират да се движат от гарите и започват прекъсвания на тока. Градът потъва в мрак.

Съвременни наводнения

През XX в. Москва е наводнявана още няколко пъти. През 1926-а, отново на Великден, Замоскворечие и Хамовники остават под вода - нивото на реката се повишава до 7,3 метра и то се запазва няколко дни. Последното наводнение в града е през 1931 г. и оттогава водата остава под контрол.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"