Земята изчезва изпод краката: как ленинградското метро едва не унищожава града

Сергей Смолски/ТАСС; Николай Науменков/ТАСС
Целият Санкт Петербург е построен на острови. А изграждането на метро в такива условия е много трудна задача. Веднъж инженерите се провалят и целият град едва не пропада под земята. Припомняме как се е случило това и как е избегната трагедия.

8 април 1974 г. едва не се превръща в трагедия. Строителите на ленинградското метро пробиват поредния проучвателен кладенец, но от него внезапно бликва вода. Скоро тя пробива стената към вече действащ тунел, през който минава влак с пътници. Тунелът бързо се напълва с вода и пясък. Часът е 16:30.

Тогава с големи усилия става възможно всички да бъдат спасени. Но, както се оказва, това е само началото на сериозни проблеми.

Коктейл от вода, пясък и лед

Априлският инцидент става между станциите "Лесная" и "Площада на мъжеството". Както скоро става известно, аварията в "размива" (както сега жителите на Санкт Петербург наричат ​​този тунел) е причинена от бързане. Целта е откриването на новите станции да съвпаднат с датата на XXV конгрес на КПСС през 1976 година. Инженерите обаче знаят, че това няма да е лесно: именно в района на "Площада на мъжеството" има много така наречени плаващи пясъци – пукнатини в земната кора, пълни с вода и пясък.

Бригада на

За да се построи тунел на такова място, трябва или да се заобиколи плаващият пясък, или да се мине под него, или пък да се замрази и да се пробива направо през него. Именно този последен вариант избират строителите. За да спазят сроковете, те решават да строят директно, точно през древното корито на река Нева, така наречения Ковенски размив.

Очевидно строителите преценяват, че има опасности при този метод. Аварийните бетонни бариери, всяка с дебелина 3 метра, е трябвало да обезопасят останалите метростанции. Но в критичния момент те не помагат. Плаващите пясъци пробиват с такава сила, че затворите не успяват да се задействат. Само за няколко часа коктейл от вода, пясък и лед напълва тунела с над 45 000 кубични метра.

Но ето кое е най-лошото: след такова значително изтичане на подпочвени води в изграждащите се тунели, в почвите наоколо се образуват празнини. Земята, останала без опора, просто започва да се сляга, повличайки със себе си всичко, което е на повърхността – улиците на Санкт Петербург.

Заради слягането на земята по средата на улица на мегаполиса се образува вдлъбнатина с размери 400 на 200 метра и дълбочина 3 метра. Много улици около мястото на размива са с нарушена повърхност: на ул. "Политехническая" асфалтът се надига и са изпочупени трамвайни релси, административната сграда на завода "Красний октябър" е разрушена, а няколко други сгради в квартала опасно се накланят. Огромни сгради в самия център на града са изправени пред риска да потънат под земята. За тези събития през 1986 г. дори е заснет катастрофичен филм, наречен "Пробив".

А какво да се прави по-нататък?

След аварията дружеството "Метрострой" започва да обмисля как да оправи всичко. За да се спрат разрушенията на повърхността, към кухините в земята се подхожда просто: в тях се изпомпва водопроводна вода.

Само че идеята да се строи по-нататък на същото място не отпада. Вариантите са два: новият тунел да бъде изграден в същата посока, но над или под подземното течение, за да се елиминира рискът от наводнение; или пък да се заобиколи, но тогава би било необходимо да се построи цяла допълнителна станция.

В крайна сметка е избран първият вариант. Новият тунел започва да се строи над стария участък. За да не се случи нов инцидент, почвата на това място е замразена не с помощта на стандартно криогенно оборудване, както първия път, а с течен азот. Между другото това е доста рядък стратегически материал по това време, поради което е набавен от целия Съветски съюз – общо са използвани над 8000 тона втечнен газ. След замразяването на почвата около тунела е изграден щит, който допълнително предпазва стените на участъка от размив.

Станциите са отворени отново през 1975-а. През първите години тунелът е наблюдаван внимателно, за да се забележи веднага всяко отклонение от нормата: влаковете и стените са окичени със сензори и композициите преминават по релсите с ниска скорост. Но през 1984 г. строителите се убеждават, че опасността е преминала и премахват всички ограничения за експлоатация.

Втори пробив

Разломът от 1974 г. пак се появява в началото на 90-те години: вода и пясък отново са открити в злополучния участък. Оказва се, че хидроизолацията е поддала.

Пътниците във вагоните забелязват, че влаковете се движат през мръсна вода. Тя е толкова много, че подземните помпи не могат да се справят с прииждащия поток. За да се отстрани по някакъв начин новата авария, служителите на метрото решават първо да затворят станцията през почивните дни, а след това през делничните дни вечер. Това решение обаче отново не помага за решаването на проблема – водата продължава да се покачва.

Освен това инженерите са допуснали грешка, като са построили новия тунел над стария – долната секция е под допълнителен натиск, когато влаковете преминават през горния. В резултат на това новият тунел просто започва да пада в стария, а с него и цялата изолация и щитовете.

През 1995 г. маршрутът отново е затворен, а жилищните райони на север остават откъснати от града.

Решено е вече третият поред тунел да бъде построен на 200 метра от стария и 20 метра по-високо. Влаковете започват да се движат по него през 2004-а, а размив засега не се е усеща.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"