Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Североизточен аванпост на руската земя, град, пълен с отвъдморски търговци и моряци, Новгород не прилича на другите градове на Русия. По традиция един град се развива около един център – крепост. Новгород възниква от обединението на три селища, населени с различни племена. Именно във връзка с тях той се превръща в нов град – Новгород.
През XIV-XV в., епохата на своя разцвет, Новгород контролира земите от Балтийско море на запад до Урал на изток и от Бяло море на север до горното течение на Волга на юг и е вторият по сила град в Русия след Киев.
Новгородски пазар от XVII век
Аполинарий ВаснецовОсновата на просперитета на Новгород, която го прави Велик, е търговията. Новгородските занаятчии – тъкачи и кожари, бижутери и стъклари, грънчари и леяри, оръжейници и ключари – са известни в цяла Русия. Новгород води активна търговия със Западна Европа през Балтийско море. Още в средата на XII в. в Новгород има търговски съд на търговци от остров Готланд – център на търговията в Балтийско море. Към XIII в. новгородци откриват свое представителство на остров Готланд, като построяват търговски двор и православната църква "Свети Николай", която процъфтява в продължение на два века.
Към края на XIII в. в Новгород се появяват дворове на ханзейски търговци. Ханзейският съюз, най-голямото търговско сдружение на търговци от германски градове, има само четири чуждестранни представителства – в Новгород, Брюге, Берген и Лондон, чрез които защитава интересите си при сключване на сделки. Големите сделки на едро се сключват в Новгород, а от руска страна те могат да се сключват само от жители на Новгород, представители на други руски земи нямат такова право.
Отвъдморски гости, 1901 г.
Николай РьорихЧуждестранните търговци доставят в Новгород луксозни стоки и материали, необходими за занаятчийското производство: вина, скъпи тъкани, декоративни камъни, цветни, включително благородни метали. От Новгород в Европа се доставят кожи, восък (който липсва на Европа за направата на църковни свещи), мед, кожи и моржови кости.
Политическата система на Новгород е уникална за руските земи. Новгородското общество е управлявано от тесен кръг болярски фамилии, които притежават огромни земи както в близост до града, така и в отдалечените северни волости. Невъзможно е да станеш новгородски болярин, без да си роден такъв. Този факт отличава Новгород от останалата част на Русия, където болярите са княжески дружинници, и е гаранция за новгородската демокрация.
Старинният Велики Новгород, 1901 г.
Аполинарий ВаснецовВърховната власт е вече, което включва най-малко 300 боляри от най-благородните и богати семейства на Новгород – според немски източници от XIV в. главното събрание в Новгород се наричало "300 златни пояса". Вече се събира на площада до пазара, а свикването му се обявява от прочутата камбана на Новгородското вече, символ на свободата на града. Преди да се разпространи властта на князете, вече има и в други градове на Русия. Но само в Новгород то съществува до XV век и единствено набира сила.
Вече избира и освобождава княза, съди и издава закони, обявява война и сключва мир, определя данъци и мита. Също така измежду членовете на вече се избира Посадник, главата на града. Той следи дали князът изпълнява условията на споразумението с града, управлява владенията на Новгород, отговаря за правоприлагането, съда, подписването на дипломатически договори. Новгородският княз трябва да представлява Новгород пред другите руски земи и отговаря за отбраната на града.
Политическият живот на новгородците обаче не се ограничава само до общото вече; обикновените новгородци участват във вече на улиците и районите на града. Болярите използват тези срещи, за да подкрепят своите интереси и да се борят срещу своите противници.
Църковната власт в града се радва на голяма свобода. Новгородците постигат автономия на своя архиепископ. От началото на XII в. киевският митрополит одобрява само кандидата, предложен от новгородците за тази длъжност. Архиепископът има свой собствен полк, участва в дипломатически преговори и поставя своя печат върху международните споразумения.
Ярослав Мъдри, 1941-1942
Николай РьорихОграничаването на правата на князете започва в Новгород още по времето на Ярослав Мъдри, който се съгласява с несменяемостта на новгородските боляри от княза в замяна на подкрепата на новгородците в борбата за Киев. След смъртта на Ярослав Новгород не получава отделна княжеска династия, тъй като, намирайки се на извора на търговския път "от варягите до гърците", той е особено тясно свързан с Киев. Ярослав Мъдри, при смъртта си през 1054 г., завещава Киев и Новгород на най-големия си син. В резултат на това новгородският престол обикновено е заеман от представител на най-силната княжеска линия.
През 1136 г. в Новгород избухва въстание и князът е прогонен. От този момент нататък новгородците сами канят князете и сключват с тях споразумение, според което те не могат да се намесват в делата на управлението на града, да сменят висшите чиновници и да придобиват земи в покрайнините на Новгородската земя.
В случай на нарушаване на споразумението князът бива изгонван от града, а вече се избира нов кандидат. Подобни промени неведнъж оказват сериозно влияние върху живота на цяла Рус. Например причината за похода на Андрей Боголюбски в Киев е изгонването на един от князете от Новгород.
На 26 юли 1951 г. при археологически разкопки в Новгород е открито първото писмо от брезова кора с издълбан на повърхността забележим текст. Общо в Новгород са открити над 1100 такива грамоти, а общо в други градове на Древна Рус – около 100.
Брезова грамота №1
Държавен исторически музейАнализът на новгородските грамоти от брезова кора позволява да се реконструира всекидневният живот на града и неговите жители през XI-XV в. – периода на Новгородската република.
Текстовете върху брезови кори свидетелстват за широко разпространената грамотност сред жителите на Новгород: те са си писали често, с желание и по най-различни въпроси, обсъждайки битови дела, сделки, съдебни решения и просто градски клюки. И мъжете, и жените са били грамотни.
Брезовите грамоти показват, че положението на жените в новгородското общество е било доста високо за онова време. Те са водили самостоятелен бизнес, сключвали са парични сделки, изпращали са нареждания на съпрузите си, можели са да се явяват в съда, включително по финансови въпроси, и като цяло са участвали активно в икономическата дейност.
Сред грамотите има и трогателни любовни признания, като например известното писмо на неизвестно момиче от XII в.: "Три пъти изпращах при теб. Какво зло имаш срещу мен, че не дойде при мен?", както и един от първите записи на руски псувни.
Садко, 1876
Иля РепинОсобената политическа структура и характерът на икономиката създават особени културни и реални герои в Новгород. За разлика от руските герои от приказките, които прекарват времето си, лежейки на печката и чакайки възможност да се застъпят за родината си, новгородският герой Садко, красив мъж, гуслар и търговец, действа активно в името на обогатяването и славата. Той успешно върти морския цар на пръста си, а щом забогатява, се заклева да изкупи всички новгородски стоки. В някои версии на историята той дори успява.
Друг нетипичен герой, този път не от легендите, а напълно реален, е водачът на новгородската съпротива срещу Москва, Марфа Борецкая (Марфа Посадница – вторият съпруг на Марфа е посадник, т.е. началник). Марфа произхожда от влиятелно болярско семейство и притежава огромни земи, които принадлежат както на семейството ѝ, така и на нея след смъртта на първия ѝ съпруг.
Марфа Посадница, 1889 г.
Клавдий ЛебедевКогато през XV в. великият московски княз Иван III започва да обединява руските земи около Москва, Марфа започва преговори с литовския велик княз за присъединяването на Новгород към Великото литовско княжество с право на автономия.
След като научава за преговорите, Иван III обявява война на Новгородската република. През 1478 г. тя престава да съществува. В знак на премахването на Новгородското вече камбаната на вече е отнесена в Москва, а влиятелните граждани са репресирани. Земите на Марфа са конфискувани, а самата тя скоро умира.
Градът, който в началото на руската история приема за владетел Рюрик и по този начин полага основите на руската държавност, показва, че пътят към строга централизация и абсолютна власт на княза не е единственият вариант за руските земи през Средновековието. Опитът на Новгород се оказва важен за руските земи много векове след падането му, когато в началото на 1990-те руската държавност отново се обръща към демократичните ценности.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си