Огнен щурм: как новгородците си връщат крепостта Орешек от шведските кръстоносци

Legion Media
През нощта на 4 март 1349 г. дървените стени на крепостта Орешек избухват в пламъци. Новгородските воини нахлуват в укреплението, което се отбранява от шведски и германски рицари, и след кратък бой гарнизонът се предава.

Пленените шведи са изпратени в Москва при великия княз Симеон Горди и с откритото у тях сребро победителите украсяват новгородската църква "Св. Св. Борис и Глеб". Така безславно приключва започналият през 1348 г. поход в руските земи на шведския крал Магнус Ейриксон, пише "Российская газета".

Благодарение на новгородските летописи, писмата на папата и шведската "Хроника на Ерик" учените успяват да реконструират събитията от XIV век.

"По това време с голяма известност се сдобива голямата религиозна деятелка в средновековна Швеция - Биргита, канонизирана след смъртта си. В своите съчинения, пропити с религиозен фанатизъм, Биргита дава наставления на Магнус и го призовава да поведе "справедлива" война за разпространение на християнската вяра сред езичниците и директно настоява за организиране на поход", пише докторът на историческите науки Игор Шасколский.

След като мобилизира опълчението от Швеция и Норвегия, а също и германци и датчани под командването на граф Хенрих Холщински, шведският крал отива в устието на Нева и изпраща гончии до Новгород с предложение да се организира религиозен диспут: "Чия вяра ще бъде по-добра". Всяка от страните е помолена да изпрати "на съвета" свои "философи". Загубилият в спора трябва да приеме вярата на противника и да признае неговата власт. Новгородксият архиепископ Василий, след консултация с посадника (наместника на княза) и други знатни хора от града, отговаря: "Ако искате да знаете коя вяра е по-добра: вашата или нашата, идете при патриарха - ние приехме вярата от гърците".

Тогава кръстоносците тръгват с кораби към остров Орешек. Крепостта, построена през 1323 г. от княз Юрий Данилович, е опасана от дървена кръгла стена с една каменна кула - "костром". Шведите, водени от крал Магнус, започват обсада. Друга част от войските са ангажирани с грабежи и опустошаване на територии по двата бряга на Нева.

Обсадата продължава шест седмици, на 6 август 1348 г. Орешек капитулира. Според новгородския летописец кралят постига предаването на крепостта с "ласкателство", тоест чрез измама. Според "Хрониката на Ерик" шведските войници съветват краля да убие пленените руснаци, а германците го съветват да ги остави живи: е ни донесат много злато и сребро". Тогава кралят им заповядва да си обръснат брадите, да станат католици и ги изпраща извън града. Новгородският военачалник Аврам, боляринът Кузма Твердиславич и осем знантни граждани стават пленници на краля и са отведени в Швеция. В крепостта Орешек е разположен гарнизон от 800 войници.

Докато царят воюва на остров Орешек, новгородската армия, водена от посадник Онисифор Лукич, унищожава шведския отряд в Ижорската земя. В бой на Жабецко поле са убити около 500 шведски войници, екзекутирани са руснаците и карелците, които са приели католицизма и са преминали на служба при шведите. Скоро в няколко полеви битки рицарите са разбити, техният "воевода Людка" е убит и руските войски обсаждат крепостта.

Очевидно шведите нямат достатъчно запаси от храна и гладуват. Новгородците обаче губят псковския отряд - воините от Псков отиват на война с Ливонския орден. Тогава обсаждащите решават да щурмуват: през нощта на 3 срещу 4 март те палят дървената стена и когато изгаря, нахлуват в крепостта. Рицарите се опитват да се отбраняват в каменната кула, но са убити. Победата е дадена с малко кръв – в битката загиват само деветима новгородци.

След като научава за загубата на крепостта, цар Магнус организира нова кампания и иска градовете от Ханзейския съюз да спрат търговията с Новгород, но епидемията от чума слага точка на военните му планове. Новгородската република преминава в настъпление, руските отряди разграбват норвежката провинция Халогаланд и околностите на Виборг. През 1351 г. е подписан мирен договор и страните си разменят затворници.

Легендите на руската дипломация: Кой е Иван Висковати?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"