Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Плаващите затвори стават една от най-тъмните страници в историята на Гражданската война в Русия. Те представляват товарни баржи, в които стотици хора са захвърлени, страдащи от нехигиенични условия, болести и репресии от страна на охраната. Не напразно тези кораби, пълни с хора и кръстосващи реките на страната, стават известни като "баржите на смъртта".
Оборудваните затвори на баржите са предназначени за престъпници и военнопленници. Те се използват както от червените, така и от техните противници - белите. От тези затвори е много по-трудно да се избяга, отколкото от другите на земята, а и по-малко хора са необходими за охраната им.
Воюващите страни открито се обвиняват взаимно, че техните врагове отвеждат корабите с военнопленници в морето или в средата на реката и целенасочено ги потопяват. Въпреки това няма документални доказателства за такива масови екзекуции. Но дори и без това "баржите на смъртта" са наистина кошмарно място.
Доктор Кононов, който се озовава на баржата "Волхов", използвана от белите, описва какво е видял там: "Всички хора бяха сбити в ужасяваща теснота – люковете, които са единствения източник на въздух и светлина, се заковаваха с пирони и дъски и няколко дни дни не се отваряха. Друга храна освен къшей хляб затворниците никога не получиха... Всички бяха болни от тиф и дизентерия. Болните ходеха до тоалетна под себе си, а изпражненията им се стичаха върху тези, които бяха под тях. Умрелите се въргаляха до живите по няколко дни... Гнойните рани на все още живите, носовете, ушите на мъртвите бяха пълни с червеи. Непоносима смрад обхващаше всеки, който се доближи до люка: хората лежаха зазидани там със седмици..."
Парчетата хляб, получени от затворниците, често са покрити с плесен от всички цветове на дъгата, в топлото време бързо се превръщат в гнила каша. Винаги има недостиг на чиста вода и хората черпят "извънбордна вода", което от своя страна допринася за разпространението на чревни заболявания.
Възможно е да се получи храна от пазачите, ако затворникът има поне нещо ценно на свое разположение. Понякога хората дават единствените си ботуши или панталони за застоял сухар.
Междувременно охраната изобщо не се церемони с подопечните си, прилагайки им физическа сила по какъвто и да е повод. В някои случаи дори се стига до убийства. Труповете на нещастниците, застреляни или намушкани с щикове, просто се изхвърлят зад борда.
Въпреки факта, че бягството от "баржата на смъртта" е почти невъзможна задача, такива опити са правени. И така в един горещ юлски ден на 1919 г. затворниците от същия шлеп "Волхов", който плава по река Тура близо до град Тюмен, решават да избягат.
Тогава на кораба има 160 престъпници и 900 военнопленници от Червената армия, включително четиристотин унгарци, които се бият за болшевиките. Причината са слухове, че белите възнамеряват да потопят шлепа заедно с всички нещастни пътници.
Когато два люка в трюма са отворени и затворниците започват да се извеждат на палубата, до тоалетната се чува вик "ура", който се превръща в предварително уговорен сигнал. На кърмата те успяват да обезоръжат и унищожат част от охраната, но опитът се проваля при втория люк.
Осъзнавайки, че не могат да се справят, затворниците под дъжд от куршуми започват да скачат във водата, но само малка част от тях стигат до брега. След като изкарват онези, които се връщат обратно на палубата в трюма и взимат ситуацията под контрол, охраната разстрелва няколко десетки души като наказание, а останалите са лишени от храна за три дни.
Много по-успешна е съдбата на затворниците от баржата, които белите държат на кея в село Голяни близо до град Сарапул. След като научава, че на борда има четиристотин пленени войници от Червената армия, командирът на Волжката флотилия Фьодор Разколников решава да предприеме смела стъпка.
На 16 октомври 1918 г. разрушителят "Приткий", представяйки се за белогвардейски кораб, се насочва към местоположението на врага. Преоблечените съветски моряци казват на посрещащите ги, че са пристигнали, за да евакуират шлепа на друго място. Увереността, с която действат, в крайна сметка им помага да изпълнят плана си.
Когато баржата е изтеглена на значително разстояние от Голян, болшевиките нападат охраната и бързо я обезоръжават. "Люкът започна да се отваря. Всички се отдръпнаха..., - спомня си военнопленникът Викентий Карманов. - Един моряк погледна в люка и каза: "Живи ли сте, братя?" и хвърли един хляб. Какво се случи след това не може да се предаде с никакви думи! Викаха "Ура!", пляскаха с ръце, а мнозина още не вярваха, че са техните събратя."
"Беше страшно да се гледат кльощавите, измъчени хора", отбелязва на свой ред Евгений Фрайберг, член на екипажа на "Приткий": "Изглеждаше сякаш са излезли от гробове..."
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си