Тези огромни и грозни съветски автомобили са създадени да победят американските Teracruzer

МВТУ

МВТУ-2/Архив

Концепцията за необичайното превозно средство за трудни терени, което използва гуми с ниско налягане за преминаване през мека почва, се появява в САЩ през 1950-те години. Освен нарастващото напрежение между двете Велики сили в Студената война, Съветският съюз не може да позволи САЩ да бъде единствен разработчик на потенциално мощно оборудване с евентуално военно приложение.

Така че до края на 1958 г. съветските инженери създават триколесно превозно средство за всички терени (АТВ). То е базирано основно на ГАЗ-69, лек камион със задвижване 4х4, произвеждан в СССР от 1953 година.

ГАЗ-69/Сергей Коровкин 84 (CC BY-SA 4.0)

Тъй като камионът има кабина с подвижен покрив, с такава е снабден и новият автомобил. Двигателят, трансмисията и други важни части също са взети от ГАЗ-69. Основната разлика е очевидна – в колелата и в окачването. За разлика от камиона на четири колела, новото превозно средство има три огромни гуми с ниско налягане и висока еластичност за достигане на високи офроуд характеристики.

Архив

Дизайнът работи, макар и отчасти. МВТУ-2 минава през меки почви с лекота, но има трудности на асфалт, където се изисква висока скорост. Освен това се люлее твърде много.

ЗИЛ-132С

ЗИЛ-132C/Архив

Инеженерите на ЗИЛ пускат нов протитип на АТВ с гуми Rolligon през 1964 година. Новият автомобил е комбинация между ЗИЛ-164 и камионите ЗИЛ-157К.

ЗИЛ-164

Технически музей на Толяти/ShinePhantom (CC BY-SA 3.)

ЗИЛ-157K

Михаил Терещенко/ТАСС

Първоначалното допълнение са четирите гуми Rolligon, всяка с дължина един метър. Донякъде изненадващо, АТВ-то няма предно окачване, тъй като двeте предни колела са здраво монтирани към каросерията на автомобила.

Дизайнът прави използването на предните колела за завои невъзможно и затова то завива, променяйки ъгъла на задните колела, които са монтирани на отделна система за окачване. Спирачки се използват само при предните колела, тъй като задните нямат спирачна система.

Такава радикална конструкция не минава тестовете успешно, тъйкато АТВ-то е трудно за контролиране, а управлението е сложно, заради лошия дизайн. Проектът е закрит, а съществуващите прототипи са унищожени.

НАМИ-094 (ЕТ-8)

1963/Архив

Един от най-обещаващите съветски прототипи на американските Teracruzer е ЕТ-8.

Визуално той е почти копие на FWD MM1 Teracruzer. За разлика от него обаче то се задвижва от бензинов двигател със 180 к.с., взет от камиона Урал-375, вместо американския 8-цилиндорв авиодвигател с авиогориво.

Урал-375Д/ LutzBruno (CC BY-SA 3.0)

Съветското превозно средство има 8 Rolligon гуми с дължина 1,2 м, групирани заедно с четири колела, четири отпред и четири отзад.

Кабината на съветския прототип е взета от руския артилерийски влекач АТС.

Това АТВ тежи 12 т и може да носи до 8 т товар в задната си част.

Въпреки относителния си успех по време на изпитанията, то се оказва твърде тежко и скъпо за производство. В резултат никога не влиза в серийно производство.

Прочетет за трагичната съдба на най-големия дирижабъл на СССР!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.