Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Човек, затворен в себе си, е нещо много малко", казва британският писател Джон Ръскин. Руснакът Лев Виготски, тъкмо обраното, е бил човек с много лица. Той е имал око за доброто изкуство, обичал е театъра, познавал е литературата, говорел е на няколко езика, четял е изключително много книги, включително и отварящите очите трудове на Зигмунд Фройд, написал е изследване за Хамлет, работел е за списания и всичко това преди психологията да стане неговото основно занимание.
Виготски е смятан от мнозина за един от най-влиятелните психолози на XX век, но той никога не е имал официално образование по психология. Учи медицина и право и израства в беларуския град Гомел (тогава част от Руската империя) в заможно еврейско семейство. Той е блестящ ученик и това му позволява да влезе в Московския университет въпреки дискриминационните закони, ограничаващи броя на евреите, които могат да получат висше образование.
През 1926 година, когато вече работи в Московския институт по психология, 30-годишният Виготски заявява, че психологията е достигнала кризисен етап и се налага голяма промяна. Единственият начин да се намери решение на този проблем е да се систематизират данните за човешката психика и поведение. Необходимо е да се разработи своеобразен голям общ подход към анализа на човешкия ум.
Виготски свързва всички фактори, които имат отношение към разбирането на човешката психика, с предизвикателствата на възпитанието на детето. "Чрез другите ние ставаме себе си", вярва Виготски, който е наречен Моцарт на психологията. Той твърди, че всеки човек, независимо от възрастта или пола, е съставен от неосъществени възможности.
От практична гледна точка Виготски прави няколко пробива:
Според Виготски децата се учат чрез физическото взаимодействие. В своята социокултурна теория той твърди, че ученето е най-вече и преди всичко социален процес, в който обществото и родителите играят ключова роля. Виготски е първият, който признава в следреволюционна Русия, че всяко дете има шанс да се развива. Той вярва твърдо, че децата с образователни проблеми, които затрудняват силно общуването, могат успешно да продължат напред и да постигнат значителен прогрес.
"Всъщност психологията отдавна ни учи на това, учителите го знаят отдавна, но едва сега най-важният закон е формулиран с научна точност: едно дете ще иска да види всичко, ако е късогледо, да чуе всичко, ако има увреждане на слуха и ще иска да говори, ако има някакви дефекти или затруднения на речта".
Виготски твърди, че във всяка възраст детето може да придобие само определено количество знания. С други думи не трябва да се очаква средностатистическо четиригодишно дете да те победи на шах. Според него родителите трябва да се фокусират върху така наречената зона на най-близкото развитие на детето. Тя може да се възприеме като предизвикателство, с което детето не може да се справи точно в този момент, но е на път да направи това.
Динамиката на развитие на ученика в училище също може да бъде оценена с помощта на параметрите на ЗБР. Детето може да изучава нещо самостоятелно, но с някои неща може да се справи само с помощта на родител или учител.
"Развитието е непрекъснат процес на самообусловяване, а не марионетка, направлявана с дърпане на два конеца. Детето се оформя като индивид само чрез взаимодействие и активно участие в живота на другите".
Виготски вярва, че играта може да стимулира развитието на мисленето, паметта, въображението и практическите умения. Преди 100 години съветският психолог е прозрял доказаното днес: ако детето няма място за игра в предучилищна възраст, по-късно може да има проблеми в ученето.
Играта помага на детето да се развива. "Това е източник на развитие", смята Виготски. Децата могат да развият умения да могат да мислят вбъдеще, да решават проблеми и да разсъждават, като играят игри. Играта е ключова дейност, която помага да се създаде зона на най-близкото развитие, като се мотивира участие и се създават планове за действие във въображаема ситуация.
"Играта и ролята ѝ в психическото развитие на детето"
Виготски работи в тясно сътрудничество с Александър Лурия, бащата-основател на руската невропсихология. Те правят заедно поредица от изследвания в областта на психологията на развитието, педагогиката и психопатологията.
Виготски пътува в чужбина само веднъж, но концепциите му наваксват пропуснатото. Неговите трудове са препечатани и преведени на десетки езици. Културно-историческите работи на Виготски за връзката между езика и мисълта и теорията му за развитие чрез действия и взаимоотношения стават основен елемент на съвременната психология.
След като неговият основен труд "Мисъл и език" излиза на английски в началото на 60-те години, идеите на Виготски се разпространяват по целия свят и той има много последователи в САЩ и Европа. Когато един от тях, видният американски психолог Юри Бронфенбренер, е на посещение в СССР, той се обръща към дъщерята на Виготски със следните силни думи: "Надявам се знаете, че вашият баща е Бог за нас?" Тя изобщо не си е давала сметка за това.
Студенти и близки сътрудници смятат Виготски за гений, а интересът е двупосочен и с едните, и с другите. Пионерът на съветската психология има смислен, но кратък живот. Виготски умира от туберкулоза през 1934 година, когато е едва на 37 години. Значителна част от трудовете му са публикувани от неговите ученици след смъртта му.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си