Детство в покоите на царя: как живеят децата на руските монарси?

Репродукция. Миниатюра откнигата на Крекшин "Осветено копие отживота на Петър Велики". Петър I с Потешните полкове

Репродукция. Миниатюра откнигата на Крекшин "Осветено копие отживота на Петър Велики". Петър I с Потешните полкове

Sputnik
Да живееш в стаята си до 16-годишна възраст, да учиш наизуст книги и никога да не ядеш зеле - това са само няколко от странностите да станеш руски цар.

Пратеници се изпращат във всички руски градове от Московския кремъл, в името на царя се раздава милостиня на църкви и манастири, като се помилват и дребни престъпления. Междувременно чиновници от всеки град приготвят конете си, за да отидат до Москва и да поднесат своите подаръци.

Ако всичко това се случва, това означава, че в семейството на московския цар се е родило дете. Но какво следва? Какви са стъпките за издигане на автократичен суверен?

Домът е там, където е Кремъл

Женската част от двореца

До навършване на 5 години и дъщерите, и синовете на царя и царицата живеят в женската част на двореца, контролиран от малка "армия" сестри, бавачки и домакини. Царицата майка може да играе с детето си колкото иска, но отглеждането му, смяната на пелените му, храненето му и приспиването му - са отговорности на слугите.

И така, защо да държиш малкото дете в затворена стая, докато навърши 5 години? Защото руските царе са силно суеверни и се страхуват от черни магии. Както историкът Вера Бокова пише в книгата си "Детството в дома на царя", акушерката, която приема бебето, е от най-важните слуги, които ще се грижат за него: тя знае всичко, свързано със здравето на бебето, и, при липсата на професионални лекари, е основният авторитет по медицинските въпроси - и магическите. Акушерката се грижи лунната светлина да не падне на люлката на бебето (за добър сън) и го предпазва от зли очи: тя се грижи никой да не гледа бебето, докато то спи, размазва сажди зад ушите му и всеки ден го ръси с малко сол по главата.

До 5-годишна възраст само близки роднини и слуги могат да виждат децата на царя. Ако отидат на църква, слугите държат вълнени завеси от двете им страни. Децата пътуват в колички със затворени прозорци, а дворът, в който играят, е затворен. Те обаче имат приятели: деца от заможни семейства, на които е позволено да играят с малките царе.

Малките царе: величествено тлъсти и бавни

Руските царе никога не ядат зеле. Смята се за "селска храна" и наистина е най-честото ястие на трапезата на руския селянин. Междувременно киселото зеле съдържа много витамин С, необходим за здравето. Не е чудно, че първите Романови страдат от скорбут (заболяване, причинено от недостиг на витамин С, характеризиращо се с подути кървящи венци и отваряне на вече зараснали рани). Но царските бебета се хранят изобилно. Ако бебе започне да плаче, то веднага получава торти, сладкиши, ядки и пр. Царските деца се хранят по 5 пъти на ден, а между храненията винаги имат неограничен достъп до закуски.

Ето защо всички руски царе и царици са толкова пълнички. Руснаците също са сигурни, че строгите разговори са вредни за развитието на детето, така че царските бавачки разговарят с малките си началници само със сладък, интригуващ тон, използвайки много умалителни. И, разбира се, малките царе и царици никога не се наказват, а биват само леко порицавани.

Но децата са деца и всички обичат играчките. Дори възрастни хора биха завидели на изобилието от играчки, които руските царе имат като деца. Къщички за играчки, шах, дама, европейски механични играчки: музикални кутии, навиващи се птици и войници; музикални инструменти: от обикновени рогове до царствено украсени клавиорди. Специално място в стаите за момчета е отредено на военните играчки: лъкове и стрели, брадви, ножове, пистолети, карабини, ръчни бомбарди, саби и мечове.

Най-добрата играчка е конят, която има всяко момче от царското семейство. Но Петър Велики има още повече - като дете му е дадена миниатюрна карета, теглена от четири понита. И вместо играчки-войници, той има дребни служители, облечени като кралски пазачи - наистина малка армия!

Алексей Алексеевич

Бащата на Петър, Алексей, също се забавлява много като дете: мъже се бият с мечки за негово удоволствие, гледа и изпълнения на придворни шутове. На 7-годишна възраст учи шах, а на 8 се учи да стреля с лък. Но военните учения вече са част от друг живот, който започва едва след като децата се преместят от женската част в собствените си стаи.

"Страшно наказание очаква тези деца"

За царските дъщери целият живот трябва да премине в уединение - след 5-годишна възраст те остават в женската част на двореца, която рядко напускат. Но момчетата започват съвсем различен живот. Всички бавачки и медицински сестри прекратяват грижите си и те започват да живеят в мъжката част под надзора на преподавател - обикновено това е болярин.

Мисията на преподавателя е да научи момчето да чете, пише, да язди кон и да се държи аристократично. Руските царе трябва да имат поведение, изключващо всяка възможност за подигравка с тях. Така те е се учат да ходят и да се движат бавно, величествено, без да бързат.

Преподавателят става единственият човек, който може да наказва кралските деца. Възпитанието в онези времена се основава на християнската литература, например Йоан Златоуст, който пише: "Страшно наказание очаква онези деца, които не се подчинят на властта на родителите си." Брезовите пръчки, използвани за телесно наказание, чакат кралското дете за несправяне с ученето, мързел и неподчинение. Рязка промяна от скорошните сладки разговори с бавачки и медицински сестри.

Часослов, XVII в.

И така, какво учат? Малко от съвременните ученици могат да овладеят програмата на малкия цар. Основният метод е наизустяването. Когато хлапето вече може да чете, то започва да учи откъси от религиозна литература. Псалтира (150 религиозни химна), Часослова (молитви и църковни служби за всеки ден), Деянията на светите апостоли и Новия завет. Също така се учат на различни компилации от религиозни химни. Така че читателският опит на младите царе е наистина впечатляващ. Писането започва на около 8, но в същото време момчетата се учат да четат ноти и да пеят религиозни химни, което продължава още 2 или 3 години. Когато момчето навърши 16 години, се смята, че е вече пълнолетно и започва търсенето на булка.

Нотен запис от XVII в.

Полезно ли е това царско образование?

Репродукция. Миниатюра от книгата на П. Крекшин

И така, те се възпитават като малки теолози и малки воини едновременно. Могат да бъдат военни командири и да участват в религиозни дискусии. Но от това ли имат нужда суверените?

Очевидно не. Малките царе не се учат на икономика, чужди езици, военна стратегия и много други неща, необходими в променящия се свят. И краят на това "традиционно" възпитание настъпва в средата на XVII век. Алексей, бащата на Петър Велики, е първият цар, който започва да включва някои елементи от европейското образование във възпитанието на децата си. Първият му син Алексей Алексеевич (1654-1670) учи латински език, аритметика, геометрия, астрономия и дори поезия.

Петър обаче отива още по-далеч. Той също учи химни и Новия завет - но винаги прави каквото иска. И така, когато е на 12, той нарежда да се докарат различни инструменти и машини в двореца му. Физическият труд се смята за "неподходящ" за царя - но Петър се учи как да дяла камък, как да печата и връзва книги, учи се да дълбае дърво и да плава на кораб. Идва нова епоха, такава, в която дори царят се нуждае от някаква форма на професионализъм. При царуването на Петър старият ред на дворцовия живот остава единствено в женските части на дворците в Москва и изчезва до средата на XVIII век.

Запознайте се с тези 7 възмутителни ЗАБРАНИ в царска Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"