Години наред група съветски физици работят над бомба АН602 под ръководството на Игор Курчатов – сред тях са Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Смирнов, Юрий Трутнев и други.
Изделието с мощност от 100 мегатона е готово за изпитания още през 1959 г., но Никита Хрушчов се надява да успокои отношенията със САЩ и нарежда да се отложат тестовете.
Но през лятото на 1961 г. става поредно обостряне на конфликта – в Берлин започват да строят стена, в Куба влизат американски войски, в резултат на което съветското правителство дава разрешение за възобновяването на изпитанията на ядреното оръжие.
Новината бързо се разпространява по цял свят, а още в началото на септември 1961 г. вестник The New York Times публикува статия със заявлението на Хрушчов: "Нека знаят онези, които мечтаят за нова агресия, че у нас ще има бомба, равна по мощност на 100 млн. т тринитротолуол, че вече имаме такава бомба и ни остава само да изпитаме взривното устройство за нея".
Но в действителност мощността за изпитанията е понижена двукратно. Това е направено, за да се избегнат катастрофалните последствия от взрива и площта на радиоактивното замърсяване след това. Решението е обнародвано. На XXII конгрес на КПСС Никита Хрушчов заявява: "Казахме, че имаме бомба от 100 млн. т тротил. И това е вярно. Но няма да взривяваме такава бомба, защото, ако я взривим дори в най-отдалечените места, то и тогава можем да избием прозорците у нас".
Бомбата е с дължина от около 8 м и не се побира в самолет Ту-95, поради което за нея се готви нов самолет-носител. Конструкторите изрязват част от корпуса на стратегическия бомбардировач, но дори така "Цар Бомба" наполовина стърчи от самолета.
На 30 октомври от авиобазата към Нова Земя излитат два самолета: Ту-95 и лаборатория Ту-16. Два часа след излитането им бомбата е пусната с парашут на височина от 10 км в пределите на ядрения полигон Сухи Нос. Парашутната система е крайно необходима – тя позволява на екипажа на самолета да се отдалечи на относително безопасно разстояние. В свободно падане на бомбата шансовете им за оцеляване са едва от 1%.
Бомбата е взривена на височина от 4200 м – следва ослепителен взрив с дължина от около минута, нагоре се издига ядрена гъба. За 40 секунди тя стига 30 км височина, а след това се разпространява на 67 км с диаметър на купола от 20 км. Сеизмичната вълна от взрива три пъти обикаля земното кълбо.
Въпреки гъстата облачност импулсът се разпростира на над 1000 км от точката на взрива. В най-близките населени места са разрушени жилищните домове. Заради електромагнитното излъчване на територия от стотици километри от полигона пропадат радиовръзките за около 50 минути. Въпреки това 2 часа след взрива учените могат да работят в епицентъра – замърсяването в района се оказва безопасно за здравето.
Според окончателните оценки на специалистите мощността на "Цар Бомба" е около три пъти по-голяма от тази на атомната бомба, хвърлена от САЩ над Хирошима през 1945 година.
Изпитанията шокират всички държавни лидери, Разработчиците и ръководството на СССР добре разбират, че подобна бомба няма да се ползва за военни цели. Но с нейна помощ постигат ядрен паритет със САЩ.
В резултат на продължителни преговори през август 1963 г. в Москва представители на САЩ, СССР и Великобритания подписват Договор за забрана на изпитанията на ядрено оръжие в космическото пространство, под вода и на земната повърхност, отбелязва "Российская газета".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си