В средата на 60-те години космическата конкуренция между двете суперсили набира скорост, но Съветският съюз, след първоначалния успех с изстрелването на "Спутник" и извеждането на първия човек в космоса, малко изостава. Поне в Кремъл се създава такова впечатление. По това време САЩ поощряват космическата си програма, а съветското ръководство се нуждае от някои постижения, за да противодейства. В този контекст Москва се надява на новия космически кораб "Союз". Неговата мисия е да замени космическите кораби от серията "Восток". С един от тях Юрий Гагарин е изпратен в космоса през 1961 година. "Союз" е разработен като част от Съветската програма за изучаване на луната.
До 1967 г. новият космически кораб не е готов, но висшето ръководство не иска да чакат повече. През април същата година е планирано не само първото изстрелване на космическия кораб, но и първата космическа връзка с друг космически кораб, "Союз 2", който малко след това също трябва да полети в космоса. Двама от членовете на екипажа му трябва да се прехвърлят на "Союз 1" и след това да се върнат на Земята.
Въпреки че "Союз 1" все още е недоразработен проект, ракетата стартира. На борда има опитен космонавт, 37-годишният полковник Владимир Комаров. Когато "Союз" достига орбита, започват да се проявяват проблеми. Стартът на "Союз 2" е отменен и "Союз 1" трябва да се върне на Земята.
Оказа се обаче, че навигационната система на космическия кораб е повредена и много от успеха на мисията зависи от уменията на Комаров, защото той управлява "Союз 1" ръчно. Комаров успява да започне спускането по правилната траектория и когато всички мислят, че най-лошото вече е зад гърба им, основният парашут, който трябва да забави падането на капсулата, не се отваря. Владимир Комаров умира при сблъсъка със земята.
"Открихме тялото на Комаров час, след като започнахме да разчистване отломките. Трудно беше да се разбере къде е главата, къде са ръцете, краката му. Очевидно е, че Комаров е загинал, когато корабът се е ударил в земята и огънят е превърнал тялото му в малко парче 30 на 80 сантиметра", пише един от ръководителите на спасителната мисия. И досега не е изяснено със сигурност защо парашутът не се е отворил. Смъртта на Комаров става първият фатален инцидент при полет.
Този път катастрофата отнема живота на трима съветски космонавти. Те са първите трима астронавти, влезли в първата в света космическа станция "Салют 1".
Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев успешно пристигат на космическата станция на 7 юни 1971 г. и остават там до 30 юни. Плановете са мисията да е по-дълга, но избухва пожар и престоят им е съкратен.
В началото завръщането на "Союз 11" изглежда върви добре. Няма проблеми с парашутите. Само че, когато спасителната мисия намира капсулата след спускането ѝ на Земята, членовете ѝ почукват, но отговор няма. Когато отварят люка, "те откриват тримата мъже... неподвижни, с тъмносини петна по лицата им и кръв от носа и ушите им... Доброволски все още бил топъл", спомня си председателят на Държавната комисия, разследвала инцидента Керим Керимов. Спасителният екип се опитва да даде на космонавтите първа кардио-пулмонарна помощ, но те вече са мъртви. Аутопсията показва, че причината за смъртта им е декомпресията на капсулата и последващо задушаване.
Установява се, че причина за трагедията е проблем с вентилационния клапан на системата за дишане. Вентилът се отваря в капсулата при спускането ѝ на височина 168 километра. За секунди налягането в капсулата се губи. Позицията на телата на космонавтите дава основание да се заключи, че до последния момент те са се опитвали да спрат изтичането на кислород от капсулата, но не са имали достатъчно време.
След трагедията, подготвяното следващо изстрелване на космическия кораб "Союз" става чак след 27 месеца. Конструкцията на кораба е променена. Екипът е сведен до двама души, защото за трима души в космически костюми пространството е недостатъчно. Космонавтите започват да носят костюмите си и по време на спускане, за да не повтарят съдбата на "Союз 11" и да оцелеят в случай на декомпресия.
При тази трагедия има най-много смъртни случаи: десетки хора загиват заради експлозията на площадката за изстрелване на космодрум "Плесецк" в северната част на Русия.
На 18 март 1980 г. е планирано изстрелването на ракета "Восток-2М" с разузнавателен военен сателит. Ракетата е определяна като изключително надеждна. С този тип ракета има само един инцидент за 16 години и с нея от 1970 г. до момента няма проблеми.
Преди този инцидент ракетата е проверявана и не са открити дефекти. Въпреки това, по време на зареждането с гориво на ракетата, избухва пожар и десетки тонове гориво се възпламеняват. За щастие, персоналът, който отговаря за стартовата площадка, успява да откара надалече цистерните с гориво. Ако това не беше направено, трагедията щеше да е още по-голяма.
44 души загиват в огъня, а още четирима почиват от раните си. Държавната комисия установява, че виновни за пожара са отговорниците за зареждането с гориво. При все това, след 16 години, независима комисия ги оправдава и открива истинската причина за пожара - материали, използвани при горивните филтри.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си