Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Личната драма на млади влюбени се развива на фона на следвоенните години. Бащата на героинята - бивш офицер от НКВД - е против техния роман и прави донос срещу възлюбения на дъщеря си. Арестуват го, бият го при разпита и така го принуждават да подпише изфабрикувано дело. В крайна сметка юношата попада в лагер, където му предстои борба за оцеляване – изключително тежка работа, изключително силен студ и изключително голям глад.
Филмът е автобиографичен и е заснет от режисьора Генадий Беглов по неговата едноименна повест. Само че експерименталният насечен киноезик на "Ад" не се харесва на съветската цезура и филмът не постига широко разпространение.
Съветските спецслужби по погрешка решават, че британски археолог, който прави разкопки в Северен Иран, е американски шпионин. Отвличат го и го откарват в Москва, а по-късно - в далечен сибирски лагер, където той се опитва да запази останките от човечността въпреки жестокото отношение на охраната и "беззаконието" на криминалните престъпници, които излежават присъдите си заедно с политическите.
В Русия ГУЛАГ е засегнал много хора – все на някого роднини, родители или приятели са били в такива лагери. Тази история става много лична и за режисьора Александър Мит. Той знае за лагерите от първата ръка – от собствената си майка. Това са причините филмът да стане пределно откровен и да си спечели голямо международно признание. Лентата дори е номинирана за наградата "Златен глобус".
Чети по-подробно за филма ТУК.
През 1954 г. в един от лагерите в съветски Казахстан затворници се вдигат на голям бунт (Чети по-подробно за Кенгирското въстание ТУК).
След жестокото му потушаване в лагера са озовава млад милиционер, на когото възлагат да разследва странно дело: двама затворници бягат по време на въстанието и за да оцелее в пустинята, единият от тях убива и изяжда своя спътник...
Сериалът е заснет по мотивите на биографията на Варлам Шаламов, автора на известните "Колимски разкази". Те са най-честният и най-жестокият разказ за живота на човек в лагер.
Младият Шаламов бива осъден за разпространение на "Завещанието на Ленин" – забраненото писмо на Владимир Ленин към конгрес на партията, в което той критикува Сталин. В сериала е показан непоносимият каторжен труд на затворниците в екстремни метеорологични условия. Лагерите в Колима са едни от най-суровите: там затворниците редовно получават измръзване на крайниците, страдат от глад и жестоки наказания за неизпълнение на непосилната норма.
Системата на ГУЛАГ не включвала само трудово-изправителни лагери, но и специални селища. За едно от тях разказват сериалът и едноименната книга бестселър на Гузел Яхина.
В началото на 1930-те съветската власт повежда активна кампания по разкулачване на заможните селяни. Мъжът на татарката Зулейха се съпротивлява и го убиват. А пък нея, заедно с други разкулачени селяни, я пращат поетапно в далечния Сибир. В суровата тайга те са принудени от нулата да си построят жилище и да си намерят препитание.
Сериалът е по мотивите на още една книга бестселър за ГУЛАГ – "Обители" на Захар Прилепин.
Главният герой Артьом попада в Соловецкия лагер със специално предназначение, който е един от първите в страната. В лагера са пратени най-различни хора – от истински опасни криминални престъпници до бивши свещеници и интелигенти. Артьом се опитва не само да оцелее в лагера, но и да си създаде възможно по-добри условия за живот. За целта той дори завързва роман с надзирателка...
Много съветски граждани, които успяват да избягат от германски плен по време на Втората световна, в СССР биват обвинени в шпионаж и пратени в лагери. Така се случва и с главния герой Иван Денисович Шухов. Той става в 5 сутринта и цял ден се труди при непоносими условия, а като храна получава само рядка супа и кора хляб.
В съветската литература за ГУЛАГ за първи път се отваря дума през 1962 година и то именно с разказа "Един ден на Иван Денисович" на Александър Солженицин. Разказът е публикуван в списание "Новий мир" (в превод от руски "Нов свят") с личното одобрение на Никита Хрушчов. Авторът прекарва почти 10 години в лагери и описва бита на затворниците, а по-късно излиза и неговото голямо изследване на системата от лагери – "Архипелаг ГУЛАГ".
След оставката на Хрушчов и края на недългото политическо затопляне, екземплярите с повестта са иззети от библиотеките, а самият Солженицин става нежелан писател. "Иван Денисович" е публикуван отново в Русия чак през 1990 година. На Запад повестта е екранизирана още през 1970 година, а пък в Русия първият филм излиза чак през 2021-а.
Режисьорът Глеб Панфилов вече е бил добре запознат с творчеството на Александър Солженицин и е заснел филм по мотивите от романа "В първия кръг". В "Иван Денисович" той сериозно преработва оригинала и добавя (за неудоволствието на критиците) елемент от приказка, неговият герой преодолява всички изпитания по пътя към доброто и просветлението. При Солженицин няма толкова оптимистична тема. В края на повестта героят си ляга да спи доволен. За него обаче голям късмет е това, че "не е вкаран в карцера" и "не се е разболял". "Слава тебе, Господи, мина още един ден!", казва Шухов в книгата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си