Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Неуморният демон на "Архипелага"", наречен ГУЛАГ - така Александър Солженицин, който е главният писател, показващ живота в лагерната система, нарича Нафталий Френкел. Публикуването на "Архипелаг ГУЛАГ" носи на Френкел голяма известност: именно него Солженицин нарича автор на идеята в СССР да се използва масово труда на затворниците. "Лагери като че ли е имало и преди Френкел, но те не бяха възприели все още тази окончателна и единна форма, доведена до съвършенство", с горчива ирония пише Солженицин.
Биографията на Нафталий Френкел е истинска история на успеха. Богинята на щастието го следва по петите дори в местата за лишаване от свобода. Френкел се ражда през 1883 г. в южната част на Русия. Като цяла през царско време на евреите никак не им е било лесно - те са лишени от много права и са можели да работят само в неголеми търговско-занаятчийски предприятия. Само че Френкел има късмета да попадне в Одеса, а една трета от населението на града са били евреи и са имали много повече възможности.
Нафталий учи за строител, работи като бригадир, а след това започва много успешно да търгува с дървен материал. По време на Първата световна война прави състояние от продажби на оръжие, но революцията нарушава по-нататъшните планове и го лишава от евентуалните успехи. Френкел, който вече е голям бизнесмен, е принуден да изнесе парите си чужбина, за да не ги изгуби, а самият той се скрива известно време в Турция.
През 1920-те в СССР се въвежда нова икономическа политика: страната е в силен икономически упадък и затова болшевиците разхлабват военния комунизъм и отново разрешават дребната търговия. Френкел се връща в Одеса и започва да се занимава с търговия и контрабанда. Някои негови съвременници изказват предположения в спомените си, че най-вероятно той е сътрудничел на местните спецслужби – правел е за тях валутни операции или пък им е предоставял информация за криминалните среди.
И все пак в Москва научават за нелегалните далавери на Френкел. През 1924 г. той е осъден на смърт, а по-късно присъдата му е заменена с 10 години каторга в Соловки.
През 1920-те в СССР вече е съществувала лагерна система, но тя все още е далече от това масово наказателно-изправително чудовище, какво става в средата на 1930-те години. Затворниците не са били на такъв строг режими, не са гладували, не са ги изтощавали с непосилен безпощаден труд, както това става впоследствие.
Соловецкият лагер е един от първите. Удобно разположеният островен министър в северната част на Русия е "идеалното" място за заточаване на провинилите се. Те живеят в бившите монашески килии и в храмовете.
"Очевидно, след като се озовава в капан, той решава да подложи на делово преразглеждане и този живот", пише Солженицин за Френкел. Още през първите месеци Френкел излиза с инициативата да се създадат занаятчийски работилници, така че лагерът да носи печалба.
Ръководството одобрява инициативата, а соловецките затворници започват да шият дрехи и да правят обувки, които се доставят в Москва. Между другото като материал се използват и кожите, които са намерени в складовете на манастира. През 1927 г. предприемчивият затворник е освободен предсрочно и е назначен за ръководител на производствения отдел на лагера!
Френкел мисли мащабно – през 1929 г. той изпраща в Москва проект, в който предлага да се използва масовият труд на затворниците за строителството на пътища, язовири и други инфраструктурни обекти. Проектът толкова се харесва на съветската власт, която започва по онова време да води политика на индустриализация, че Френкел получава предложение да оглави целия производствен процес на системата на ГУЛАГ.
Именно Френкел превръща лагерите от места за излежаване на присъди за лишаване от свобода в "изправително-трудови" колонии. По време на неговото началстване затворниците, които са безплатна работна сила, участват в най-амбициозните строежи на СССР. По същество това е бил робски труд.
За проектите на Френкел из цялата страна се откриват нови отделения на ГУЛАГ и там са прехвърляни нови и нови затворници. "И вече не е ясно дали пандизчиите строят, след като са ги затворили, или ги затварят, за да строят", отбелязва известният журналист Леонид Парфенов в документалния си филм "Руските евреи".
Един от главните проекти, въплътени на дело от Френкел, е строителството на Беломорско-балтийския канал. Дълъг 227 километра, той е построен за рекордни срокове - за по-малко от две години (1931-33). Едновременно на строежа се трудят до 108 000 затворници и близо 12 000 от тях умират.
Другият мащабен строеж е Байкало-амурската магистрала (БАМ). Прокарването ѝ се бави чак до 1980-те и я завършва вече свободната съветска младеж. Започва я обаче Френкел. Там, в Далечния изток, вече са разхвърлени много лагери, в които затворници добиват руда, редки метали и дори работят на уранови находища.
Железопътната линия е трябвало да съедини много обекти и да облекчи процеса на усвояване на природните богатства на страната. За БАМ са създадени шест нови лагера в Далечния изток. През 1938 година, в изключително сложните условия на севера, над 150 000 затворници започнат строежа. Те полагат няколко първи участъка, но проектът е спрян заради Втората световна война.
Освен използването на робския труд на затворниците, злият гений на Френкел измисля още едно нововъведение - диференцирована дажба за затворниците. През 1920-те тя все още е еднаква за всички арестанти, но според "метода на Френкел" храната се дава според това как затворникът е изпълнил работния план, а той често е бил просто неизпълним.
Съвременници описват в спомените си Френкел като властолюбив и остър човек, при това твърде ерудиран и с феноменална памет. Той е ходил като конте с бастун на строежа Беломорканала и е имал "зловещи хитлерови мустаци".
През 1947 г. Френкел вече като генерал в НКВД, се уволнява заради здравословното си състояние. Историкът Вадим Ерлихман пише, че Френкел се оттегля като имитира тежка болест, защото усеща, че облаците над него се сгъстяват, а в СССР се засилва антисемитизмът.
През последните години той живее скромно, дори малко потайно, и видимо се страхува, че ще дойдат да го приберат органите. Ерлихман пише, че Френкел е държал под леглото си "комплект на арестанта": сухари и чифт бельо. Той не се разпростира да разказва за работата си и се ограничава с това, че строи пътища. Мемоари също не оставя. Френкел има късмета да не се окаже в системата, която той самия толкова подробно измисля. На мнозина други негови колеги от репресивната система обаче не им провървява толкова. Знае се, че на 77 години той почива от естествена смърт в апартамента си в Москва. "Мирната кончина през 1960 г. стана последният успех на Нафталий Френкел", пише Ерлихман.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
