Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Десетки казашки бунтовници, водени от Степан (Стенка) Разин, празнуват победата си във военната кампания в Персия. След това Разин убива своята млада и красива персийска любовница, несправедливо обвинена в изневяра. Това вижда публиката в Московския театър "Аквариум" преди 109 години на премиерата на "Стенка Разин" - първият руски игрален филм, продуциран от Александър Дранков. Така започва богатата руска и съветска филмография, акцентите от която ще ви посочим по-долу:
Ранният гений на съветското кино Сергей Айзенщайн пресъздава моряшкия бунт срещу офицерите на борда на императорски боен кораб в Одеса през 1905 година. Филмът е смятан за класика в световното кино с траен ефект върху поколения продуценти и кинематографи. Емблематичната сцена на войници, които маршируват надолу по стълбите на Одеса, е претворена в "Недосегаемите", режисиран от Брайън де Палма, "Голият пищов 33⅓" на Питър Сегал и други филми.
Айзенщайн режисира и други легендарни филми, сред които "Октомври" ("Десет дни, които разтърсиха света"), "Александър Невски" и "Иван Грозни". Известен е по цял свят и като изобретателя на "интелектуалния монтаж" като метод за режисиране на филми.
Този филм на режисьора и сценарист (а по-късно и шеф на студио "Мосфилм") Иван Пириев разказва любовната история на двама работници от различни колективни ферми в региона на Кубан, СССР. Цели да представи живота в Съветския съюз като красив и процъфтяващ.
Иронията в продукцията е, че нейното излизане на екран е 4 години след края на Втората световна война, когато страната все още е изтощена и много от гражданите ѝ дори нямат какво да ядат. Според личните им мемоари някои от хората в екипа припадали от глад на снимачната площадка, докато гледали фалшивата продукция, целяща да представи изобилието на региона.
Продуциран от Михаил Калатозов, този филм е иновация за времето си както по отношение на артистичността, така и спрямо технологичния прогрес. Негов оператор е Сергей Урусевски, който е и първият, използвал кръгови релси по време на снимките – техника, която днес е основен елемент на съвременното кино. Но Урусевски така и никога не патентова изобретението си.
Тази красива история за любов и приятелство има трагичен финал поради настъпването на Втората световна война, семейни конфликти и лични избори, направени от главните герои. Те са представени като уникални, сложни личности, а не идеализирани части от съветската машина, и това изобилие предизвиква широка критика от страна на властите.
Това е единственият съветски филм, награден със "Златна палма" на фестивала в Кан.
Смятан за един от филмите с най-голяма интелектуална мощ за времето си, "Джули Райн" от режисьора Марлен Хруциев е истински пробив – изключително оригинално произведение на съветското кино от времето на "размразяването" при Хрушчов.
Филмът може да се разглежда в контекста на обичания съветски жанр "авторска песен", популяризиран от бардовете и поетите на 1960-те, включително Юрий Визбор, Булат Окуджава и Евгений Клиачкин. В допълнение известните руски режисьори Андрей Тарковски и Александър Мита играят третостепенни роли във филма. Продукцията обхваща лятно-есенния романс на двама души в 30-те им години, които преминават през болезнено преосмисляне на своите възгледи и вярвания.
Лентата обхваща националния характер, художествената и културната красота на трагичната руска история. Години наред е забранен от съветските власти заради религиозните си и философски нюанси, които не са съобразени с официалната идеология.
Макар Андрей Тарковски да режисира едва още 7 филма през целия си живот, всеки един от тях е смятан за шедьовър. "Андрей Рубльов" представя биографията на иконописец от XV век и обхваща широк спектър от теми на фона на средновековна Русия.
Разделената в 4 серии продукция на режисьора Сергей Бондарчук се смята за най-добрата екранна адаптация по едноименния роман на Лев Толстой. Филмът печели редица награди, но е и най-скъпият, правен някога в Съветския съюз. Съветското министерство на отбраната ангажира полк от 1500 кавалеристи за заснемането на баталните сцени. Властите и по-късно вземат участие в снимките на много филми.
Продукцията е известна и със зашеметяващите бойни сцени и иновациите в панорамните снимки на бойните полета. По време на снимките на Бородинската битка от 1812 г. например, както за френската, така и за руската армия на снимачните площадки излизат 950 кавалеристи и 15000 пехотинци.
Лентата печели Оскар през 1981 г. - за "Най-добър чуждоезичен филм". Преди историческата среща със съветския лидер Михаил Горбачов през 1985 г. американският президент и бивш актьор Роналд Рейгън гледа "Москва не вярва на сълзи" няколко пъти, за да разбере по-добре руската душа.
Дело е на не много известния режисьор Владимир Меншов, а някои от най-известните съветски актьори отказват роли в проекта, който смятат за непрестижен. Но онези, които участват, стават големи звезди покрай популярността, с която филмът бързо се сдобива. Историята разказва за многообразния живот на редица съветски жени.
Главната героиня забременява, след което е изоставена от приятеля си. Открива отдушник от трудния си живот, като става успешен ръководител на голяма фабрика и страхотна майка на дъщеря си. И накрая тя намира истинската си любов.
Големите имена в режисурата обикновено принадлежат на мъже – и в Русия, и извън нея. Но в съветското кино Кира Муратова е признато изключение. "Астеничен синдром" покрива две епохи – преди перестройката на Съветския съюз и периода на големите реформи, макар двете части на филма да нямат връзка. Черно-бялата продукция разказва историята на жена, копнееща за смъртта на съпруга си. Втората част – вече цветна – изобразява учител, който страда от астения, форма на слабост.
Филмът печели редица награди, включително и специалната награда "Сребърна мечка" на 40-я Берлински международен филмов фестивал.
Режисираната от Алексей Балабанов криминална драма е символ на непосредствения постсъветски период и е емблематична за младите хора от онова време. Бандитството, рекетите и другите форми на престъпност, които се изливат по руските улици след разпада на Съветския съюз, са описани в историята на младия ветеран от първата Чеченска война Данила Багров, който се опитва да си намери място в новото общество.
Филмът е заснет за 31 дни с малък бюджет, но мигновено става хит. Продължението "Брат-2" излиза през 2000 година.
Филмът спечели наградата на журито на тазгодишния филмов фестивал в Кан и дори бе номиниран за Оскар в категорията "Най-добър чуждоезичен филм" през 2014 година. Той разказва историята на пренебрегвано и нежелано от родителите си дете.
Режисьорът Андрей Звягинцев е любимец на европейските киноманиаци още от пускането на първия си филм "Завръщане", който получи "Златен лъв" на филмовия фестивал във Венеция през 2003 година. Следващите филми на Звягинцев бяха номинирани или наградени на големите европейски и американски фестивали - "Изгнание" (2007) – номиниран за "Златна палма" в Кан, "Елена" (2011) – удостоен с наградата на журито в Кан, "Левиатан" (2014) – награден за "Най-добър сценарий" в Кан и носител на "Златен глобус" за "Най-добър чуждоезичен филм.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си