Снимка от колекцията на Юрий Чернов.
WikipediaДетска количка с бебе в нея се спуска по стълбите, докато тълпата е завладяна от паника заради войниците, които стрелят по нея . . . Тази сцена от "Броненосецът Потьомкин" е една от най-знаковите в световното кино. Филмът разказва за надигналия се на бунт руски военен кораб по време на революцията от 1905 г., която разтърсва цялата империя.
Имперският флот
"Потьомкин", който е най-мощният и най-съвременен кораб на руския флот по онова време, остава в пристанището на Одеса на Черно море след въстанието и към него се присъединява по-малък кораб, на който разбунтувалите се моряци също успяват да вземат контрол. Метежът на "Потьомкин" предизвиква безредици в целия град и правителствени войници убиват много хора при потушаването на бунта, макар че, както твърдят някои историци, прословутата сцена на стълбите никога не се е случвала в действителност.
Кадър от филма на реж. Сергей Айзенщайн.
РИА "Новости"В отговор на суровите мерки на правителството "Потьомкин" произвежда няколко изстрела, но никой не е убит. От революционния кораб обаче не идват сериозни изстрели, както се опасяват мнозина жители на Одеса. Вместо това "Потьомкин" напуска пристанището и се насочва към основната група на Черноморския флот, която остава вярна на царя и приближава Одеса, за да се справи с метежническия кораб. Метежът толкова силно разтърсва властите, че те са готови да унищожат този съвременен морски съд, който става част от флота само няколко месеца преди тези събития.
Само че когато настроените едни срещу други кораби се срещат, не се стига до сражение. "Потьомкин" и 11 кораба от царския флот не се обстрелват, най-вече защото на адмиралите не им стига кураж да влязат в бой. Те не са убедени в лоялността на моряците си и поради тази причина оставят "Потьомкин" да мине покрай тях.
Към "Потьомкин" се присъединява друг кораб
Броненосецът "Потьомкин" в Констанца, 1905 г.
WikipediaТова е моментът, в който филмът на Айзенщайн завършва. В истинския живот обаче сагата на "Потьомкин" далеч не е приключила.
Както става ясно, опасенията на адмиралите не са безпочвени и един от техните бойни кораби дезертира и преминава на страната на метежниците от "Потьомкин". Двата кораба се връщат в Одеса, но лоялните царисти в екипажа на втория кораб вземат връх и "Потьомкин" отново е сам.
Революционният кораб не може да остане в Одеса и тъй като разбунтувалите се моряци не искат да разпрострат въстанието си и в града, "Потьомкин" отплава към румънското пристанище Констанца с надеждата там да намери продоволствие и гориво. Румънците обаче отказват да дадат на кораба припаси и той се насочва към кримското пристанище Феодосия. Само че и там не успява да получи необходимите продукти и се връща в румънското пристанище.
"Позорна история"
Екипажът на броненосеца.
WikipediaМеждувременно Черноморският флот изпраща кораб, който да торпилира "Потьомкин", но той не може да открие военния кораб, плаващ в околностите на Констанца. Основните сили на флота са съсредоточени в тяхната база в Севастопол, където ситуацията също е на ръба и се очакват нови метежи.
Историята за това как флотът не успява да залови "Потьомкин" и го преследва из Черно море е унизителна за Русия. "Да се надяваме, за Бога, че тази трудна и позорна история е приключила", пише император Николай II в дневника си към края на приключенията на "Потьомкин".
Възмущението на царя се подсилва от отказа на Румъния да задържи и да екстрадира екипажа на "Потьомкин", след като той хвърля котва в румънски води. След това моряците напускат кораба и получават статут, който е нещо като политическо убежище. Самият кораб обаче скоро е върнат в Русия и получава името на православния светец Пантелеймон.
Моряците, които в крайна сметка руските власти успяват да заловят, са изправени пред съда и някои от тях са екзекутирани, а други – пратени на заточение в суровия Сибир. При все това повечето метежници се връщат в Русия, чак след като царят е свален през февруари 1917 година.
"Пантелеймон" в действие
"Пантелеймон" в Севастопол, 1912 г.
Архивът на снимки на корабите от руския и съветския ВМФ / WikipediaЩо се отнася до "Пантелеймон", то този кораб преживява ограничаване на дейността си, както и редица злополуки. През 1909 г. случайно закача руска подводница. През 1914-а, веднага след началото на Първата световна война, "Пантелеймон" воюва срещу турската флота край нос Сарич на кримското крайбрежие и година по-късно принуждава турците да напуснат собствения си бряг.
Към 1916 г. "Пантелеймон" е "понижен в длъжност", тъй като е остарял и изпреварен от нови съвременни технологии във военноморското дело. В края на краищата корабът е превзет от германците, когато те завладяват Севастопол през май 1918 г., а след това, когато Германия е победена, "Пантелеймон" е предаден на съюзниците.
Британците обаче унищожават двигателите му през 1919 г., за да не допуснат той да попадне в ръцете на настъпващите болшевики. Погребалният камбанен звън за "Потьомкин"/"Пантелеймон" прозвучава през 1923 г., когато Съветите превръщат безполезния и вече безсилен кораб в скрап.
През 1925 г. Айзенщайн заснема своя филм, с който "Потьомкин" става легендарен по целия свят като символ на руската социалистическа революция, макар че самият метеж избухва 12 години преди болшевиките да завземат властта.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си