В началото на XIX в. руският елит се влюбва във всичко френско. В заснежената Русия от Париж идват не само френски романи и шапки, но и деликатеси. Особено много на руските дворяни се харесват френските пенливи вина от провинция Шампан. "Вьов Клико" и "Мое" (най-известните пенливи вина на двете едноименни компании) пие героят на Александър Пушкин в "Евгений Онегин". Искрящото френско вино толкова се харесва на руснаците, че то навлиза твърдо в ежедневието като символ на разкош, веселие и добър вкус. Постепенно то започва да се нарича просто шампанско. То има само един недостатък - прекалено скъпо е.
Пенливите вина по онова време не са абсолютна новост в Русия: още от втората половина на XVIII в. в Дон се произвежда вино, наречено "Цимлянско". Газираната напитка с рубинен цвят е добре изветна и любима на хората. По характеристики "Цимлянското", разбира се, не може да се мери с шампанските вина, но е с по-достъпна цена и има немалко почитатели. Така, например, в романа на Пушкин "Евгений Онегин" "Цимлянско" се сервира на обяд в дома не небогатите селски помешчици Ларини.
За производството на вино се комбинират два сорта черно грозде, което се суши под навесите до първите студове, а след това се смила и се оставя да ферментира. Виното се разлива в бутилки, още преди да ферментира.
Казак продава "Цимлянско", 1875-1876
Иван БолдирьовОпити да произведат в Русия собствено пенливо вино, което да не отстъпва на шампанското, правят много руски винопроизводители, но нито един от тези опити не се увенчава с успех. Първият завод е открит от Петър-Симон Палас в Крим в началото на XIX в., но той е закрит заради мошеничество. Новият собственик на винопроизводството решава просто да лепи на бутилките френски етикети, но те не помагат на виното му да стане по-добро. Опити да наложи производство на родно шампанско предприема и княз Воронцов, но неговите лозя не прежияват Кримската война. И през цялото това време елитът е принуден да пие шампанско от Европа, докато Лев Голицин не взема нещата в свои ръце.
Лев Голицин
Свободни източнициКняз Голицин произхожда от богат и знаен род и поучава блестящо образование. Пътешества из Европа и се запознава с френски винопроизводители. Именно там той открива таланта си да прави вино (за Голицин разказват, че можел безпогрешно да определи сорта грозде по формата на листата и по аромата му) и се запалва по идеята да създаде руско пенливо вино, което да не отстъпва на френското шапманско. През 1878 г. той придобива имението "Нов свят" в Крим, където засажда около 600 сорта грозде. Голицин знае какви сортове използват френските винари за шампанското, но те не са подходящи за руския климат и руската почва. Един и същи сорт грозде, посаден на различна почва, може да ражда съвършено различен по вкус и химически състав плод. Затова, от всички насадени сортове, князът лично подбира онези, които са най-подходящи за кримските условия за производството на висококачествена напитка.
"Нов свят"
Свободни източнициПървото шампанско от Голицин е готово в началото на 1880-те и се оказва толкова сполучливо, че само за 10 години Голицин си създава прекрасна репутация в двора - през 1891 г. Александър III го назначава за главен винар на императорските имения в Крим и в Кавказ. През 1900 г. на Световното изложение в Париж виното на Голицин печели голямата награда, като побеждава всички френски шампански вина.
Голицин е превъзходен винопроизводител, креативен и страстен, но е лош търговец. Независимо от колосалния успех на неговото шампанско вино, през 1905 г. той се разорява. Известният руски журналист и писател от онова време Владимир Гиляровски впослествие описва Голицин със следните думи: "Той хвърляше пари наляво и надясно, не отказваше нищо на никого, особено на учещите младежи, държеше магазинче на "Тверска" (в Москва), където продаваше вина от своите великолепни кримски лозя в "Нов свят" и продаваше чисто, натурално вино по 25 копейки (невероятно евтино) за бутилка". "Искам работниците, занаятчиите и дребните служители да пият хубаво вино", казва Голицин.
Антон Фролов-Багреев
Свободни източнициЗа щастие, след известно време делото на Голицин си намира достоен наследник - Антон Фролов-Багреев. След като завършва с отличие обучението си в Петербургския университет, той получава препоръка от великия руски химик (и създател на таблицата на химичните елементи) Дмитрий Иванович Менделеев и благодарение на него заминава на стаж в Европа. Във Франция и Португалия той изучава нюансите на производството на различните видове вина и, след като се връща в Русия през 1905 г., става химик на производството на шампанско в Абрау-Дюрсо. През същата година Русия е залята от вълна от протести и избухва първата революция. Протестиращите настояват за по-големи граждански свободи, по-добри условия на работа и ограничаване на властта на императора. Фролов участва в демонстрациите на работниците от завода в Абрау-Дюрсо и подписва петиция срещу самодържавието, заради което е уволнен и е пратен в Сибир.
Заточението на Фролов, обаче, не продължава дълго. От 1906 г. той вече работи като химик-винар в Крим, а от 1911 г. започва да трупа благорасположение и звания. През 1919 г., при новата власт на болшевиките, Фролов оглавява производството на шампанско в Абрау-Дюрсо.
След революцията в завода не е запазена информация за предишната технология на производството на шампанско, затова Фролов трябва да я създаде отново. Първите образци са готови чак през 1923 година. Процесът на шампанизация по класическата технология отнема дълго време и превръща шампанското в скъпо удоволствие, недостъпно за по-голямата част от населението. Това е свързано с времето на отлежаване на шампанското - според традиционната технология виното се разлива в бутилки, в него се добавят захар, дрожди, запечатва се и се държи така 9-12 месеца. През това време дрождите отделят въглероден диоксид и напитката става пенлива. Продължителното отлежаване намалява тиража, а това на свой ред повишава цената.
Фролов се заема да създаде технология за ускорена шампанизация и успешно решава тази задача в средата на 1930-те. Шампанското се прави не в бутилки, а в специални резервоари, и отлежава около месец. Именно тази технология по-късно се използва за направата на знаменитото "съветско шампанско". Около името се разразява цял скандал: когато е направен опит "съветското шампанско" да бъде изнесено във Франция, местните шампанисти се възмущават от използването на думата "шампанско".
Дебатите около правото на руското вино да се нарича "шампанско" не затихват и до днес. Безспорно е едно: Фролов-Багреев подарява не само на съветските граждани, но и на целия свят качествено и достъпно вино, чиято технология на производство днес се използва включително и във Франция.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си