Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Мордор, феодалното владение на Саурон, главният злодей от романа на Джон Р. Р. Толкин "Властелинът на пръстените", се намира в източната част на Средната земя – така писателят нарича измисления от него континент, където се развиват всички събития в известната книга. Поради географското си местоположение по време на Студената война много западни читатели възприемат Мордор като алегория на СССР. Самият Толкин, противник на всякакви метафори и преки политически алюзии, отрича подобен прочит. Саурон живее първоначално на север, напомня той, и едва след това се премества зад планинските вериги на изток, където се чувства в безопасност. Това е всичко, няма никакъв друг подтекст, а просто логиката на сюжета. А всички истории се развиват на нашата Земя в далечното минало и не са свързани с настоящия дневен ред.
Мордор
Legion MediaТака че СССР определено не е Мордор. И все пак има нещо руско (и славянско) в Средната земя.
Един от най-могъщите герои в "Хобит" е воинът Беорн, който може да се превръща в мечка. Участието му в известната битка на петте армии на страната на хората, елфите и джуджетата, решава изхода на битката – в образа на мечка той кара орките и уаргите (огромни вълци) да побегнат. Както отбелязват изследователите, този образ е създаден от писателя под влиянието на скандинавската митология и англосаксонския епос. Най-близките му литературни роднини са берсерките и Беоулф. Във филмовата трилогия "Хобит" на Питър Джаксън Беорн е изигран от шведския актьор Микаел Персбранд.
Името на героя идва от староанглийски и се превежда като "мечка". В черновите на книгата обаче името му е съвсем различно. А именно – Medwed. Това е руската дума за "мечка", написана на латиница. В чест на героя е наречена и една от главите на "Хобита" (по-късно преименуван на Queer Lodgings). Изследователят Дъглас А. Андерсън предполага, че Толкин взима думата от коментарите към поемата "Беоулф", написана от колегата му писателят Реймънд Чеймбърс (R.W. Chambers), професор по английски език в Университетския колеж на Лондон.
Чеймбърс дава дълъг списък от произведения на световния фолклор за получовеци-полумечки и по-специално споменава руската приказка за Иванко Медведко – тя е включена в прочутия сборник на Александър Афанасиев, който е известен и в чужбина (имено тази конкретна книга Киану Рийвс използва като скривалище и като оръжие в ръкопашен бой в третия "Джон Уик").
Книгата в "Джон Уик"
Chad Stahelski/Summit Entertainment, 2019Иванко Медведко наистина много прилича на Беорн – те са силни, изобретателни, свирепи, имат и общ произход (и двамата са деца на жена и мечка). Ето защо не е изненадващо, че Толкин избира да използва тази дума. Въпреки това, приближавайки се към публикуването на книгата, писателят променя решението си и дава на героя англосаксонско име, така че Беорн да не се откроява стилистично от общия фон.
Беорн има приятел Радагаст – "добър човек, макар и магьосник". Приятел на животните и птиците, отшелник и ексцентрик. В екранизацията ролята му се изпълнява от шотландеца Силвестър Маккой. Там той е по-ексцентричен дори и от книгите. Покрит е с кожи в жегата, движи се с шейна, теглена от гигантски зайци, яде гъби. Магьосникът Гандалф също се отнася топло към Радагаст, което не е изненадващо. Приятелството им е на стотици години и именно Радагаст е този, който в първата книга на "Властелинът на пръстените" изпраща орел да спаси Гандалф от плена на злия магьосник Саруман.
Специалистите по Толкин все още спорят за произхода на името Радагаст, като една от най-убедителните версии се отнася до северногерманските хроники. Според свидетелствата на хронисти и историци Хелмолд, Писториус, Адам Бременски и много други, западните славяни в древността са почитали върховното божество Радагаст (Радегаст). Филологът Якоб Грим директно го нарича славянска версия на скандинавския Один. Освен всичко друго, Радегаст се споменава многократно в операта-балет "Млада" от Николай Римски-Корсаков, базирана на фолклора на балтийските славяни – няколко сцени дори се разиграват в подножието на езически храм в негова чест.
Толкин е не само писател, но и виден лингвист, а неговите художествени романи могат да се считат за практическа лаборатория за разработване на алтернативни езици, базирани на такива от реалния живот. "Историите в по-голямата си част са написани, за да създадат реалност за тези нови езици, а не обратното. За мен първо възниква дума, а после история, която да е свързана с нея", казва самият Толкин. Общо той разработва, с различна степен на детайлност, повече от двадесет нови езика, които до известна степен приличат на съвременните езици. И руският език също е сред тях.
Толкин в младостта си честно се опита да научи езика на Толстой и Достоевски и въпреки че по собствено признание не се справя добре, той остава впечатлен от морфемната структура и звука на руския език. Освен Medwed, в бележките му може да се намери рисунка, подписана с Ei, Uchnem – илюстрация към песента на бурлаците (дърпащите лодки) "Ей, ухнем".
Езикът куеня
Matharon (CC BY-SA)В книгите се споменават руски думи, например "великий" (топонимът Haloisi Velike означава "Голямото море" на елфическия диалект на куеня) или народа Variags (варяги – т.е. "викинги" на руски). И както отбелязва Иван А. Держански – авторът на "Дж. Р. Р. Толкин. Енциклопедия", в същия език куеня често се използва руският умалителен суфикс – ink. Katinka – свещ, patinka – чехли.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си