Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Представете си снимка на обикновена кухня в апартамент в Санкт Петербург и сякаш обикновена семейна вечер. Вероника, момиче с руси коси, заедно с майка си Юлия, висока и стройна жена с кестеняви коси, правят курабийки с фигурки. На очи са набива бледата почти прозрачна кожа на Юлия и синините под очите ѝ. Заради ракурса не се вижда големият ѝ корем, за който причината не е бременност.
"Върнахме се у дома след новогодишните празници. Помислих си, а защо пък да не си направим заедно курабийки? Та това е толкова мило. Направих тестото за курабийките, извиках Юлия и предложих да се снимаме заедно, но тя не искаше", спомня си 30-годишният Владимир Кайзумов, главата на семейството, когато разказва историята на снимката. "Тогава ѝ казах: "Не се знае какво ще стане с теб по-нататък, дъщеря ни трябва за запомни поне нещичко от теб!". В крайна сметка правихме курабийки, а аз и досега гледам снимката и си мисля, че онези мои думи са били пророчески".
В началото на 2019 г. на Юлия ѝ откриват раков тумор на дванадесетопръстника. След няколко курса на химиотерапия и почивка от месец и половина в перитонеума на Юлия започва да се натрупва течност, а стомахът - да се подува силно.
След година, през януари 2020-а, 3-годишната Вероника за първи и последен път прави с мама курабийки. Първия си робот в курсовете по робототехника тя сглобява заедно с баща си, първата купа по спортно-бални танци също получава с него - майка ѝ починала няколко месеца, след като тази снимка е направена, а Владимир става самотен баща.
В руското законодателство няма понятие "самотен баща", но в страната живеят 650 000 самотни бащи, съобщи през 2021 г. "Российская газета", като се позова на данни на Росстат. Всички бащи, които са единствени родители и успяват да създадат за децата необходимите условия за живот, могат да разчитат на същите привилегии, с каквито се ползват и самотните майки, коментира юристът Юрий Капшчик.
В Русия бавно се увеличава броят на семействата, в които бащи отглеждат сами децата си – от 1,18% през 2002-а до 1,27% през 2010 година.
"Разбира се на детето му е трудно, а и е нежелателно да расте в непълно семейство. Може обаче да се каже, че отговорността на бащите нараства, а обществото започна по-често да поверява деца на бащите", посочиха пред ТАСС представители на от отдела за връзки с медиите на кампанията за Общоруско преброяване на населението.
"Когато разбрахме за болестта, Вероника беше само на две години и половина и тогава постоянно искаше внимание. Само че беше трудно да ѝ се отдели внимание, когато мама е болна, а татко с всички сили се опитва да облекчи живота на мама. Сам я водех на детска градина и кръжоци, а на всички въпроси за болестта повтарях като кълвач: "Мама боледува, мама боледува, мама боледува", разказва Владимир.
През последния месец от живота на Юлия, когато тя вече не може без болка да се храни или да ходи, а понякога изпада в агресия заради предписаните ѝ наркотични средства, Владимир отвлича вниманието на Вероника с анимации на таблета и с разходки. След смъртта на съпругата си и след консултации с психолог той направо казва на Вероника, че мама е починала.
"След това се налагаше да ѝ повтарям тази мисъл, защото известно време тя мислеше, че мама може да се върне. Това е тежко, но не можех да мисля за своето ментално здраве, трябваше да подкрепям Вероника", разказва Кайзумов и гласът му осезаемо потреперва.
След погребението той прекарва цялото лято на 2020-а с дъщеря си при своите родители във Воронежка област. След това те се връщат в Петербург, той си намира работа, издейства финансово подпомагане на дъщеря си от държавата заради загуба на майка ѝ (9000 руб. месечно или $125 по тогавашния курс), и започва да учи дъщеря си да се грижи за себе си, да си подрежда играчките, а освен това я записва в няколко кръжока – по думите му самата тя проявила интерес към различни хобита.
След смъртта на майка си момиченцето първоначално се страхувало да заспива само. Още един проблем е и прекомерната активност и агресията на Вероника, когато деца в детската градина я сочели с пръст и ѝ казвали "О-о, майка ти е умряла!".
"Опитвам се да заговарям дъщеря си и да ѝ отвличам вниманието, а след това да кажа на родителите на децата да им обяснят правилата на поведение. Ако тя обижда някого, ѝ обяснявам как трябва да се държи. Моята задача е да я отгледам като обикновено дете, така че да не превръща в агресия липсата на майчината любов", разказва Владимир.
Собственото си емоционално състояние той описва с една дума: "Опустошение".
"Опустошението настъпи след една седмица, когато получих урната. Стана ясно, че сега всичко е приключило на 100%. Това чувство не ме е напуснало докрай и сега, защото не е възможно да изгубиш част от самия себе си и да си останеш същият. Но аз се старая и се надявам, че правя всичко правилно", заключава Кайзумов.
"Хайде да разкажа на лелката каква си ми прекрасна и ние с теб ще продължим да правим котето" - Владимир Савченко, 33-годишен сътрудник по техническата поддръжка на интернет доставчик от Омск се опитва да ми запише гласово съобщение с отговори на въпроси. Периодично го прекъсва, защото четиригодишната му дъщеря София постоянно вика в слушалката и се опитва да привлече внимание към себе си.
Савченко се влюбва в бъдещата си съпруга Елисавета от пръв поглед. Тогава той е на 27, а тя – на 19 години. През 2016 г. те започват да излизат, а след година се ражда дъщеря им. Детето се появява на бял свят с цефалохематом, кръвоизлив в черепа, който отстраняват по хирургичен път. Когато е на половин годинка, ѝ откриват отворен овален прозорец на сърцето, а когато става на годинка се появяват кривогледство и още няколко физически недостатъка на развитието. За да е по-близо до семейството си, Савченко излиза в отпуск по бащинство за година и половина и получава по 7000-9000 руб. месечно (от $97 до $125).
Когато детето е малко над годинка, съпругата му отива да празнува новата 2019-а с родителите си и взема със себе си София. По време на новогодишните почивни дни по скайп тя казва на съпруга си: "Уморих се, така повече не мога, по-добре да бях направила аборт". След няколко дни Елисавета се връща при Владимир, оставя му София да я гледа и заминава да живее при родителите си.
"Като всички понякога и ние сме се карали по битови въпроси, но не сме се ненавиждали, имахме обикновен семеен живот. Когато тя ми каза всичко това, аз ѝ отговорих: "Защо ги приказваш тия глупости?". Надянах се, че когато се върне у дома, ще поговорим и ситуацията ще се разреши, но уви. Може тя да е получила следродилна депресия, а пък аз не съм го разбрал, кой знае", разсъждава Владимир.
През април той подал молба за развод и по думите му нямало проблем с делото – след месец съдът определил издръжка, но бившата му съпруга не я изплаща и не се интересува от живота на дъщеря си.
Проблемите с дъщеричката му започват веднага – на Владимир му е трудно да съвместява работата, та била тя и дистанционна, с отглеждането на малко дете. Професионалните му показатели се влошават и той е уволнен. Няколко месеца живее с помощите за безработица, финансиране на малоимотно семейство (5000 руб. месечно) и благодарение на подкрепата на родителите, докато не се устройва на аналогична длъжност в друга компания.
"Първите два месеца бяха най-трудните. Когато се отдалечавах на един-два метъра, започваха викове и сълзи, по някаква причина след последната ваканция с майка си тя започна да се страхува от други мъже – не знам какво е ставало там. На три годинки тя стана хиперактивна и непослушна и аз започнах да я водя при психолог в градския център за социална подкрепа, за да ѝ помогне да се справи с травмата, получена след загубата на мама", пояснява Савченко.
По съвет на психолога София тръгва на канистерапия, където се учи да общува с кучета под надзора на кинолог. През последните няколко месеца започнала да вика в съня си. Освен това заради кривогледството настъпили усложнения и вече не вижда с едното око, но лекарят издал направление само за ноември за курс на лечение в офталмологичния център.
Савченко не отрича, че самият той се нуждае от психологическа подкрепа - дълго време мислел, че повече нито една жена няма да се среща с него заради детето. Според него това е проблем не само за жените, но и за мъжете, които са по-малко подготвени да бъдат самотни бащи. Опитал се да излиза с една жена, но се разделили след няколко месеца, "характерите ни не си паснаха".
"Жените често задават глупави въпроси – защо жена ми ме е изоставила, какво се случило и мислят, че аз съм виновен. Дори мислех на шега да си направя фланелка с надпис "Да, такива неща се случват, не, не съм пиел и не съм биел, гадорията се случва ей така". Сега най-главното е да се грижа за детето, за развитието му и в същото време да не забравям и за себе си", казва в края на разговора ни Савченко.
Валерий Рубцов, 48-годишен инвалид I степен от селце във Вологодска област, вече няколко години подред публикува на страницата си в социалната мрежа vk.com свои стихотворения и проза. Той пише най-вече за вярата в Бога, любовта и природата, самотата и за надеждата, че скоро ще се сдобие със свой тих дом, а с него - и с покой и щастие. По-рядко в стиховете и прозата си той пише за това, че се грижи за две деца - 11-годишната му дъщеря и 12-годишния му син. Имената им също предпочита да не споделя. Съвсем рядко той откровено заявява, че е зависим от наркотици и именно поради това е получил инвалидност.
"Това се случи през 2000-а. Тогава живеех в Москва. Там се пристрастих към наркотиците. И то здравата, сериозно. Веднъж се надрусах с мръсен разтвор. В спешното трудно ме съживиха. Но оттогава е диагнозата ми: апраксия 4-а степен", спомня си Рубцов.
Диагнозата не му пречи да се ожени и да зачене две деца. Съпругата му, ако се вярва на неговите разкази, също била зависима, но от алкохола. Скоро след раждането на децата те се развеждат, децата живеят при майка си, но през лятото на 2020-а тя разбира, че не се справя с дъщерята.
"Тя крещеше: "Вземай недоправената си дъщеря! Повече не издържам! Тя е неуправляема! Прибрах ѝ нещата и я пратих при теб. Чакай. Сега ще дойде". Аз седях на табуретката и буквално чаках, опитвах се да осъзная случилото се. Дъщерята дойде и веднага започна да си прибира нещата в шкафа. Внимателно, без да бърза, грижливо разпредели всичко по лавиците, като се стараеше да събере всичко колкото е възможно най-компактно. Любовта към реда ѝ е от мен. Тогава разбрах, че е време да приключа с наркотиците", разказва Рубцов.
По думите му първото нещо, което те направили, било заедно да обзаведат съседната пустееща стая и заедно живели на пенсията му от 23 000 руб. ($320). След половин година Валерий бил на косъм да се "издъни", но същия ден бившата му дала и сина за отглеждане.
Валерий научил и двете си деца да готвят, защото преди това те не можели да сварят и спагети полуфабрикати.
През обикновените делнични дни децата сами приготвят закуската за себе си и за баща си и отиват на училище. След училище синът си прави домашните, а Валерий с дъщеря си приготвят обяда. Обядват заедно, синът отива на разходка с приятели, а дъщерята сяда да учи. По думите на Валерий тя, за разлика от сина, не излиза на разходки, в училище няма приятели, затова прекарва повечето време с баща си в къщи.
"Синът ми излиза с приятелите си, дори едва не го оставиха да повторя годината в училище. Казах му, че ако не се вземе в ръце, ще отиде при майка си и през септември започна да учи по-добре. Разбирам, аз не се занимавам с тях както трябва. Но ви уверявам, че и майка им също не се е занимавала с тях. Там освен децата ми има още три нови от последния брак. Семейството е регистрирано като неблагополучно. Пиянски сборища и пушат в апартамента", разказва Валерий.
Той твърди, че вече година и четири месеца не употребява наркотици, имат идеално семейство и в същото време се моли органите по настойничеството да не разберат за неговото "идеално семейство".
"Не съм вадил никакви документи, страхувам се, че органите по настойничеството ще ми вземат децата. Но знаете ли, всичко най-трудно вече е зад гърба ми. Децата се грижат за мен, а да гледам как растат и порастват е истинско щастие, повече не ми трябва", твърди Рубцов.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си