Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Етери Тутберидзе през 2020 г.
Владимир Песня/Sputnik"В тази сутрин слязох долу да си измия лицето, погледнах часовника – 9:04. Имаше експлозия. Ужасен трясък. Гробовна тишина. Нечовешки викове. Не знам как излязох отвън. Сама. Сигурно ми е отнело доста време да изляза, стените бяха рухнали. Хора викаха за втората бомба. Всички бягаха, а аз просто стоях там. Изглеждах изгубена: по джапанки, с хавлия и четка за зъби. Някакът пожарникар дойде тичайки, хвана ме за ръка и ме замъкна след себе си. Половин ден се лутах след него като в делириум, докато провери разрушените стаи. Всички руснаци в нашата балетна трупа бяха изпратени при американски семейства. Моят партньор Коля Аптер и аз бяхме приютени от пожарникаря. Като жертви на терористична атака ни платиха $1200. Купихме си раздрънкана кола и пожарникарят ни помогна да я оправим, а ние тръгнахме към Синсинати." Това си спомня Етери Тутберидзе за деня на атентата в Оклахома сити.
През 1995 г., когато се случва атентатът, Етери Тутберидзе е неизвестна 20-годишна фигуристка без титли и победи. Принудена е да приключи кариерата си след травма на гърба и разпадането на съветската ѝ родина. През същата година тя отива в САЩ с руски балет на лед. Поради бюрократично забавяне договорът е развален и цялата трупа спи в общежитие на пода, като се храни в благотворителни столове. В деня на атаката тя е в общежитието на Младежката християнска организация (YMCA), което се намира точно срещу сградата, която терористите взривяват.
"Раздрънката кола", която Етери и нейния партньор в балета на лед Коля си купуват с парите от компенсацията за терористичната атака, ѝ помага да остане в ранните ѝ години в САЩ. Тя обикаля по представления 4 години преди да се установи в Сан Антонио, Тексас. Там Етери получава първия си опит като треньор. Учениците ѝ са от атлети до обикновени аматьори и отегчени възрастни хора. Тя все още не знае, че ѝ е писано да се превърне в най-важния "революционер" в своята сфера.
"Когато бях на четири години, на гости ни дойдоха роднини от Грузия", спомня си Етери. "Някой попита баща ми - "Колко деца имаш?". А той отговори – "Един син". И аз го ударих по рамото и казах – "Тати, ние сме пет". А той отвърна – "Махай се!". И после го попитах защо реагира така. А той отговори: "Синът ми ще носи фамилията Тутберидзе и той ще бъде продължител на рода, а вие сте момичета. Вие не се броите". Така че аз винаги съм искала да докажа обратното!"
И успява. Тя тренира откакто е малко момиче и решава да отиде в Америка, за да успее. Но тихият и хубав живот е твърде скучен за нея, след като отива в САЩ, така че решава да се върне в Русия и да започне от нулата.
В Русия, където неофициалните връзки значат много, тези на Етери са се изгубили с годините, докато е била в чужбина. Тя не успява да си намери подходяща работа и тренира оздравителни групи на надуваеми улични ледени пързалки. Нужни са ѝ почти 10 години, за да свикне с новата Русия: тя напуска разпадащия се Съветски съюз и отива в Америка, която тогава изглежда като мечта, а се завръща в суровата реалност на новата държава в годините на формирането ѝ.
През 2008 г., след дълга борба, тя пристига на московската ледена пързалка, позната като "Хрусталний" – име, което всички в света на фигурното пързаляне знаят. И още през следващия сезон идват и първите сериозни успехи от Юлия Липницкая, стигайки чак до олимпийското злато при отборната надпревара в Сочи през 2014 година. Юлия е запомнена от чуждестранните фенове като "момичето с червеното палто". Тя се представя на музика от филма "Списъкът на Шиндлер" (1993), като получава комплименти от холивудския режисьор Стивън Спилбърг. "Мисля, че оценката на Стивън е не по-малко важна за нас от златния медал на Игрите", казва Тутберидзе в интервю. След победата на Юлия в отборната надпревара, започва истинска лавина от победи: Липницкая става най-популярната личност на Олимпиадата – тя дори се появява на корицата на сп. Time, а Етери за първи път се радва на сериозното внимание на пресата.
След Липницкая идва и и невероятната Евгения Медведева, която няма загуба в нито един старт, но през 2018 г. губи златото в Пьонгчанг от друга ученичка на Тутберидзе – Алина Загитова. През следващия сезон Загитова печели Световното първенство, ставайки най-титулуваният фигурист на времето си. Междувременно наградите в състезанията при юношите се обират от новото поколение шампиони на Етери – Александра Трусова, Анна Шчербакова и Альона Косторная. Последната идва с посланието: ако искаш да спечелиш, направи нещата по-трудни за себе си. Четворните и тройни аксели, някога изкуство само за избраници, сега се превръщат в необходимост за модерния свят. Подобни скокове с много завъртания във фигурното пързаляне неофициално се наричат елементи "Ултра-Си" – т.е. най-трудните.
Как една самотна майка без пари и помощ само за 10 години се нарежда сред легендите на руската треньорска школа? Тайната на Етери е да насърчава конкуренцията между учениците си, докато гарантира равни възможности за всички, и "страшно много работа". Всъщност философията на Етери е точно обратната на модерните виждания за приобщаване и е практически "суворовска "Наука за победата".
Афоризмът на руския генерализимус Александър Суворов: "Тежко в ученията, леко в боя" перфектно описва правилата, които Тутберидзе поставя на пързалката "Хрусталний": бъди две глави над опонента си и никога няма да получиш нечестна оценка от журито. Без "индивидуални планове" – момичетата се пързалят всеки ден, понякога по няколко пъти. Тренират дори да са уморени, работят на всички "фронтове" – лед, хореография, разтягане и във фитнеса. Жените шампиони нямат специални привилегии. Тутберидзе им казва: "Скъпи мои, единственият начин да стигнете по-далеч е по същия път, по който вървяхте, когато се борехте за предишните си медали – убийствено тежка работа... Когато слезете от подиума, сте никои. Докато не докажете обратното следващия път. Имате предишни медали, но това по никакъв начин няма да ви помогне в бъдеще". Кариерите на момичетата на Тутберидзе са кратки, но ефективни: много от тях успяват да спечелят не само медали и титли, но и спонсорски договори.
През последните няколко години Етери тренира бъдещите шампионки по тройки, според броя на стъпалата на подиума. Затова съперниците ѝ я обвиняват в система на "конвейерно" производство на спортистки. Но "продукцията" на Тутберидзе е единствена по рода си. Разбира се, момичетата са в една и съща група и макар да има прилики (например в костюмите и някои детайли от хореографията), всяка от тях се представя по свой собствен начин: трудно е да не се забележи разликата между аристократичната Медведева и атлетичната Трусова, или между интелигентната Шчербакова и очарователната бунтарка Косторная.
Освен това поне половината от емблематичните програми на ученичките ѝ са нейни лични откровения. Програмата на Медведева "Чувам/не чувам" е история за дъщерята на Етери Диана Дейвис, която губи слуха си в резултат на странични ефекти на антибиотик. Другата печеливша програма на Медведева – "11 септември", са усещанията и впечатленията на Етери като жертва на терористична атака. In memoriam на Камила Валиева, както и O Doux Printemps D’autrefois на Шчербакова, са трогателни програми за загубата на обичан човек – самата Етери оплаква трагичната смърт на майка си през ноември 2018 година. Болестта поваля майка ѝ точно когато Етери пътува с учениците си към Пьонгчанг.
Много фенове не харесват Тутберидзе. Тя изглежда арогантна и нарцистична, не е много мила с пресата и отговаря на критиката хапливо, а освен това ревнува и става чувствителна, когато атлетите ѝ се прехвърлят при други треньори. Бляскавите ѝ палта Louis Vuitton са сензация, а амбиците ѝ стават все по-големи и по-големи: освен състезатели в индивидуалното фигурно пързаляне за мъже и жени, тя взема и двойки.
Колегите ѝ треньори също се отнасят хладно към успехите ѝ. Учениците на Етери заемат всички подиуми, като не оставят място за други фигуристи – а липсата на резултати се отразява на финансирането и репутацията на спортните училища.
Предстоящото вдигане на възрастовата граница за участие в състезания за възрастни изглежда като изход за някои, но няма да промени баланса на силите: Трусова и Шчербакова демонстрираха, че четворни скокове могат да се правят и след пубертета. Непокорната Косторная възстанови тройния аксел на 18 години, а Медведева, която се завърна от Брайън Орсър, сериозно планираше да работи върху четворния салхов, като само контузия ѝ попречи да се върне.
Нещо повече, всички топ руски треньори и някои чуждестранни вече са в надпреварата. Те отдавна разбраха, че единственият начин да се преборят с монопола на Тутберидзе, е да се борят с нейните собствени оръжия. Така на последното първенство на Русия десет от 18 участници владееха "Ултра-Си" елементи.
И дори ако утре по някаква причина Етери изчезне от сцената, прогресът нямат да спре. Революцията отдавна започна и светът на фигурното пързаляне никога повече няма да бъде същият.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си