Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ако котките бяха в социалните мрежи, то на манула би му подхождал статуса "труден за намиране, лесен за губене и невъзможен за забравяне". Манулът (той е и котката на Паласов по името на естественика, който през XVIII в. описва този вид) е най-големият интроверт сред хищниците. Самата истина е, че той трудно може да бъде намерен: обитава основно безлюдните степи на Забайкалието и частта от Монголия, която граничи с тези райони. Манулът се среща и в някои райони на Средна Азия. Той живее в горда самота на своята територия (а това са близо 4 кв. км) и се среща с други манули само по време на размножителния период през март. Тази котка е много рядка и е вписана в Червената книга на Русия и редица други страни. Макар да се е появила на Земята преди минимум 5 млн. години, за нея се знае много малко. Преброяването на манулите е проблематично, защото те се крият. Ориентировъчно в Русия те са останали около 3000 (в Монголия според учените вероятно котките на Паласов са повече).
Манулът е много дребничък
Дори обикновената домашна котка тежи повече от дивия манул. "Котенцата" на манулите са съвсем мънички – тежат под 100 г, а възрастните манули (за такива се считат, когато навършат 8 месеца) – тежат 3-5 килограма. Размерите им също не са по-големи, отколкото на котките - около 60 см дълги плюс 30 см за опашката. Между другото латинското название на този вид е Otocolobus manul и означава "уродливо ухо", макар че ушите на тези котки са си съвсем наред.
Най-пухкавата котка в света
Манулите изглеждат много обемни заради пухкавата си козина – най-гъстата сред котките. На всеки квадратен сантиметър от кожата им има 9000 власинки с дължина 7 сантиметра. Тази пухкава козина им позволява да оцеляват в сурови условия.
През зимата котката на Паласов тежи два пъти повече, отколкото през лятото
За манула е жизнено необходимо да натрупа тегло през есента. Специалистите наричат този процес "трупане на мазнини". В степите, където живеят манулите, зимите са много сурови. Освен че температурата може да падне до минус 50°C, духа и ужасен вятър. Манулите не заспиват зимен сън, а постоянно излизат на лов. Така че единственият вариант да преживеят зимата е да натрупат повече мазнина. През зимата манулът тежи 6-7 кг и бяга повече в търсене на храна.
Тъй като са много пухкави, манулите са твърде бавни и тромави, а освен това лапите им са къси и пропадат в преспите. Най-общо казано котката на Паласав трудно може да се нарече изящна. И все пак тя е нелош ловец. Окраската ѝ позволява добре да се маскира в степния ландшафт и тя може с един скок да настигне жертвата. Ето така например:
Макар по размери манулът да не е впечатляващ, погледът му е най-изразителният сред неговите събратя. Зениците на домашните котки са вертикални, а на манула са кръгли като на повечето хищници спринтьори като лъвовете и тигрите. Манулът, както и домашната котка, ловува от засада, но не за краката на стопанина, а за малки гризачи и яребици. Между другото, ако жертвата му е оставила прилична хралупа, манулът може да се настани в нея. Разбира се той сам може да си направи жилище, но защо?
Живее, където ѝ падне
Освен в хралупи на язовци и други гризачи, котката на Паласов живее в скални пукнатини. Понякога обаче избира напълно непредвидими места за живот. Служители на Даурския природен резерват в Забайкалето (основният ареал на котка Паласов в Русия) намерили две женски котки на Паласов, които се заселили в стари изоставени комбайни насред ниви, обрасли с плевели. А през лятото на 2021 г. жители на едно село в Бурятия открили три новородени котки на Паласов в купчина слама близо до стара къща. Не станало ясно от какво се ръководи майката при избора на гнездо.
Не обича хора
Котката на Паласов живее толкова изолирано, че в природата дори няма врагове освен... човека. Представителите на този животински род страдат не само заради бракониерството, но и заради цивилизацията и човешката дейност. Има случаи на отравване на манули от мишка, която е била на ниви, третирани със земеделска химия. И затова манулът избягва човека и рядко му се показва - дори в зоологическата градина той не излиза от укритието си.
Никога няма да стане домашен питомец
Не е възможно да се опитоми манул, макар разбира се да се е случвало хора да са ги отглеждали. Докато чакали да дойдат зоолози, жители на село в Бурятия не само хранели три малки манула със смес за котки, но и ги изкъпали, на което те не се противили, но яростно съскали и всячески изразявали недоволство. Сега тези котенца вече са поверени на специалисти от развъдника за редки животни към Московския зоопарк.
"Манулите изобщо не търпят да ги вземеш в ръце", разказва сътрудник на Московския зоопарк Ирина Алексеичева.
Имало е случаи, когато сътрудници на Даурския резерват са намирали котета и са ги хранели. Когато те пораствали, отивали да живеят в степта и забравяли за своите човешки родители.
Манулите в зоопарковете са все роднини
В зоопарковете по цял свят има само 150 манула и почти всички са роднини. Голям принос в изучаването на поведението на тези диви котки имат зоолозите от Московския и Новосибирския зоопарк. Първите манули се появяват в Москва още през 1949 година, а сега те са станали официален символ на зоопарка и на неговия център за възпроизводство на редки животни. Манули, родени в Новосибирск, сега живеят в Цюрих, Познан и Талин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си