Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
30 август 2021 г.: Дмитрий Сафронов взема златото и подобрява световния рекорд на Параолимпиадата в Токио, Олимпийски стадион в Токио, Япония
Ким Прайс/CSM чрез ZUMA Wire/ТАССВ детството си 25-годишният атлет с ДЦП от Нижегородска област Дмитрий Сафронов прави всяка една своя крачка с трудност. Въпреки диагнозата му, майка му, Елена Сафронова, записва сина си на лека атлетика – по нейни думи спортът му помага да се адаптира в обществото и да преодолее много трудности.
През 2016 г. Сафронов грабва златото в Европейско първенство по лека атлетика за хора с увреждания на бягане на къси разстояния. На Параолимпиадата 2020 той печели два златни медала по бягане сред спортистите с нарушена координация на 100 и 200 м, като и в двата случая поставя световен рекорд.
"Всичко ми е в мъгла, помня само старта, как догоних украинския спортист, излязох от виража и финиширах, докато тичах до мен нямаше никого и вдигнах ръка победоносно. Но аз винаги съм така – съсредоточавам се над своите цели, финиша, и не мисля за нищо повече. А на финала – радост, гордост, че съм потвърдил рекорда си, че срещу него стои моята фамилия", разказва Сафронов за втората победа в интервю за ТАСС.
Златният медалист Михаил Асташов от отбора на Параолимпийския комитет на Русия (ПКР) на подиума на церемонията по връчването на медалите за финал за индивидуално преследване по колоездене C1 на 3000 м, на 2 -ри ден от Параолимпийските игри в Токио 2020 г. на велодрома в Идзу на 26 август, 2021 г.
Kiyoshi Ota/Getty ImagesМихаил Асташов се ражда без ръце и крака. Родителите му се отказват от него, а до 4-годишна възраст той живее в дом в Бурятия, като след това отива в рехабилитационен център. Когато Асташов навършва 16 години, родителите му го вземат отново. Известно време той живее с тях в Бурятия, а през 2016 г. отива в Екатеринбург за занятия с треньора по триатлон Владимир Алипов. Към този момент Асташов се е занимавал няколко години с плуване, играл е и бадминтон и волейбол.
През 2018 г. атлетът играе на международното състезание по паратриатлон IRONSTAR, а също така неведнъж взема Купата на Русия по плуване бруст на 100 м за хора с увреждания, както и Купата на Русия по паратриатлон.
През 2020 г. Асташов работи като доставчик на храна за един ден. Той се движи на протези – така иска да пребори страха си от запознанство с нови хора, както и да пребори предразсъдъците, свързани с хората с увреждания.
Михаил Асташов от отбора на Параолимпийския комитет на Русия (ПКР) след като взема златото за индивидуално преследване по колоездене C1 на 3000 м, на 2 -ри ден от Параолимпийските игри в Токио 2020 г.
Kiyoshi Ota/Getty Images"Когато ходя по улицата често ме сочат с пръст. Иска ми се да покажа, че не съм "ограничен", че мога да работа където и каквото искам", разказва Асташов в интервю за e1.ru.
През май 2021 г. Асташов побеждава в Руското първенство по колоездене за хора с увреждания, а на Параолимпиадата си завоюва два златни медала – първо при индивидуално преследване на 3000 м, като поставя световен рекорд, а след това при бягане по часовник на 16 километра.
"Безкрайно съм благодарен на Бог, семейството си, на всички, които не останаха безразлични, и на всички, които бяха с мен по пътя към медала. (...) Ще се старая и занапред да се вдъхновявам и да вдъхновявам всички по жизнения си път. Затова, защото героите са сред нас и всеки може да стане такъв", казва Асташов.
Евгений Торсунов от отбора на ПКР се състезава в скок на дължина за мъже -T36 на 6 ден от Параолимпийските игри в Токио
Carmen Mandato/Getty ImagesЕвгений Торсунов е роден в Пермския край през 1990 г. с диагноза ДЦП. Въпреки нея обаче той се увлича по компютърните технологии още в юношеските си години, а през 2014 г. завършва Пермския университет в специалност "Компютърна сигурност". Година преди това започва да се занимава с лека атлетика и скоро вече участва в състезания за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат.
Торсунов е двукратен световен шампион, а също така има и сребърни и бронзови медали от международни първенства. През юни 2016 г. той поставя световен рекорд, като скача 5,93 метра. В Токио поставя нов параолимпийски рекорд, като скача 5,76 метра.
"Много се радвам, че днес победих, много съм щастлив! (...) Това е резултатът от работата с нашия треньор, това е обща заслуга", казва той след победата.
Валерия Шабалина от отбора на ПКР празнува със златния медал по време на церемонията по връчване на медалите за жени на 200 м съчетано плуване
Lintao Zhang/Getty Images26-годишната Валерия Шабалина от Челябинск, въпреки няколкото си диагнози, свързани включително и с интелектуални затруднения, се занимава с фигурно пързаляне и художествена гимнастика от 5-годишна възраст. На 8-годишна възраст лекарите я съветват да се занимава с плуване, за да се избави от спазмите в мускулите на краката. Впоследствие обаче рехабилитацията се превръща в основното хоби на живота ѝ.
През 2015 г. Шабалина вече е двукратна световна шампионка и трикратна шампионка на Европа. В Токио тя си завоюва три медала – на 100 м бътерфлай, 200 м свободен стил и 200 м съчетано плуване. Освен това взема и среброто при плуване на 100 м гръб. При това при първото плуване бътерфлай Валерия поставя световен рекорд, като изминава дистанцията за 63,59 секунди.
Валерия Шабалина (вляво) от отбора на ПКР, след като се състезава на 200 м съчетано плуване за жени - на 7 ден от Параолимпийските игри в Токио 2020 г. в Токийския център за водни спортове на 31 август 2021 г. в Токио, Япония
Lintao Zhang/Getty Images"Мога да си поставя категорична петица за този турнир. Най-трудното плуване? 200 м съчетано плуване бе най-трудно, там имах най-сериозни съперници, но се оправих с тях", радва се тя след победата си.
Денис Гнездилов от отбора на ПКР реагира, след като печели златен медал и подобрява световния рекорд по тласкане на гюле за мъже на Параолимпийските игри в Токио 2020 на Олимпийския стадион на 29 август 2021 г. в Токио, Япония
Dean Mouhtaropoulos/Getty ImagesЗа разлика от други спортисти, 34-годишният Денис Гнездилов започва да се занимава със спорт не от дете, а от 19-годишен – бъдещият шампион работи като фейсконтрол в клуб в Сочи, увлича се по пауърлифтинга, а след това напуска работа, за да посвети повече време на спорта. Чрез свой приятел се запознава със заслужилия треньор на Русия по лека атлетика Николай Колодко. Той започва да тренира спортиста по пауърлифтинг, но след неуспешни състезания прехвърля Денис към тласкането на гюле.
Денис става шампион на Русия няколко пъти, а през 2019 г. взема златото на световното първенство.
На Параолимпиадата още при първия си опит Гнездилов записа световен рекорд, като изтласква гюлето на 11,02 метра. Преди последния опит той едва не е победен от представителя на отбора на Ирак Гарра Тнайаш, който изтласква гюлето на 11,15 метра. След това обаче Гнездилов успява да зпаише резултат от 11,16 м, с което подобрява световния рекорд и взема златен медал.
"Не казвам, че направих последния опит технически правилно, просто го направих с всичка сила, а след това и изкрещях с всичка сила. (...) Всеки ден преди сън си казвах: "Ти си шампион, ти ще отидеш и ще вземеш златото". Записах си го и в тетрадка", разказва Гнездилов в интервю за ТАСС.
В бъдеще спортистът планира да продължи да се занимава със спорт и да участва на Летните параолимпийски игри в Париж през 2024 година.
"Трябва да работя още, да не се отпускам. Аз съм на 34 години, а се чувствам като на 25, пазя форма, работя над себе си. И да, ще бъда в Париж", планира спортистът.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си