Как да "звъннем" на Владимир Путин?

"Шегуваш ли се с мен? Владимир Путин се е опитал да ми се обади и ти не си го свързал? Какво, по дяволите, си мислеше?", крещи Доналд Тръмп на Майкъл Флин, който по това време е негов съветник по националната сигурност. Всичко това се случва, според автора на "Тръмп и неговите генерали: Цената на хаоса" – журналистът Питър Берген, точно в средата на среща с британския премиер, която е и първата среща на Тръмп в Белия дом с чуждестранен лидер.

Доналд Тръмп в Белия дом в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин

Drew Angerer/Getty Images

"Ами, сър, нали знаете, вие получавате много обаждания и ние се опитвахме да уредим с кого да разговаряте", опитва да се оправдае Флин.

"Какви са тези глупости? Как е възможно Путин да ми се обади и вие да не прехвърлите обаждането му?", продължава Тръмп.

Kremlin.ru

По късно в Кремъл също изказват недоумение: "Не. Технически е невъзможно да се пропусне обаждане, което по-рано е съгласувано". С други думи: невъзможно е да пропуснеш обаждане, което се подготвя от цял екип няколко дни, дори и седмици.

Няма изненадващи обаждания

Инцидентът с Тръмп и Флин не изглежда правдоподобен, ако знаете как точно се осъществява връзката с Кремъл. Не можете просто да наберете номера на Путин, дори и да сте в прекрасни отношения с него. По същия начин и Путин няма да ви позвъни неочаквано.

Сградата на Министерството на външните работи на Русия, Москва

Антон Денисов/Sputnik

"По правило предложенията за "разговор по телефона" се предават на заинтересованата страна по дипломатически канали – чрез министерство на външните работи и негова външна мисия, тоест посолство", разказва Владимир Шевченко, който десет години оглавява кремълската служба по протокола. А съгласуването на телефонния разговор може да отнеме няколко часа, дни, както и седмици – зависи от конкретната ситуация.

Да се обадят директно могат само няколко души (като например министърът на отбраната) - който на бюрото си има жълт ретро телефон за специална връзка, какъвто има и президентът.

Но всичко това е само върхът на "телефонната дипломация".

Никакви лични разговори

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу.

Вадим Савицки/Sputnik

Когато се прави предложение за "разговор по телефона", се съгласуват времето на обаждане и темата на самия разговор. По правило има и примерен списък с въпроси. След това те се обработват в канцеларията на министерството на външните работи и други ведомства. Освен това понякога се пишат различни варианти на изявление по един и същ въпрос, в зависимост от това как ще протече комуникацията.

Лични разговори също няма. Протоколът изисква преводачи. Общуването без тях е невъзможно, дори и двамата събеседници прекрасно да владеят езика на другия (изключение се прави само за страните от ОНД, тук традиционно се използва руски).

"Днес почти всички владеят езици: Ангела Меркел говори и разбира руски, Владимир Путин свободно владее немски и нелошо английски. Обаче едно е да се проведе разговор на четири очи някъде на някоя полянка, и съвсем друго - важен разговор по телефона. От точността на формулировката зависи много: при неуспешно изразяване, възникващата двусмисленост е способна да доведе до много неприятни последствия", казва Владимир Шевченко.

Kremlin.ru

Преводачът не стои в кабинета на президента в Кремъл. "Те слушат на слушалки и превеждат не синхронно, а последователно – фраза по фраза. Така вероятността от грешка е по-малка, да се изпусне нюанс и да се изкриви смисълът", разказва друг източник от администрацита на президента.

Възможно ли е да няма връзка с Кремъл?

Григорий Сисоев/Sputnik

Когато през 2018 г. тогавашният президент на Украйна Петро Порошенко се опитва да се свърже с Кремъл след инцидента в Керченския проток, не получава отговор: "Обадих му се да попитам какво се случва и той не отговори", оплаква се той.

Всъщност не става дума за това, че Порошенко е звънял на Кремъл, но не са му отговорили. "Да не се свържеш" на дипломатически език означава да получиш вежлив отказ на запитване за разговор. Причините може да са много: пълен график или отсъствие. Или може изобщо да не се даде причина – просто "за съжаление разговорът не може да бъде осъществен". Въпреки че причините са най-вероятно политически и "недостъпният абонат" не смята комуникацията за подходяща.

Kremlin.ru

А в случай на извънредна ситуация вече 60 години между Вашингтон и Москва съществува "гореща линия". Тя се появява през 1963 г. след Карибската криза, която за малко не довежда до размяна на ядрени удари между САЩ и СССР, и досега се използва за бърза връзка между лидерите на двете страни в случай на опасност от военен сблъсък. Всъщност това не е телефон.

Първоначално е телепринтер, после факс, а сега – специален, надеждно защитен компютърен канал.

Москва, Кремъл. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов в работния си кабинет

TASS

Сигналът идва чрез спътник и линията е постоянно отворена. В случай на необходимост дежурните оператори  са готови за минути да свържат Кремъл и Белия дом. А за контрол на изправността на линията, по нея непрекъснато се предават произведенията на литературните класици.

Барак Обама разговаря с руския президент Владимир Путин

Pete Souza/The White House/Getty Images

Тази линия активно се използва по време на Арабско-израелската война от 1967 и 1973 г., индо-пакистанския конфликт през 1971 г. и влизането на съветски войски в Афганистан през 1979 година. Последният известен път е през октомври 2016 г., когато Барак Обама "звъни" с протест срещу предполагаемата "руска намеса в изборите в САЩ".

Вижте коя е майката на Владимир Путин!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.