Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В края на септември 2000 г., в центъра на Рязан, на 200 км от Москва, две момичета излизат на дискотека вечерта: 14-годишната Екатерина Мартинова и 17-годишната Елена Самохина. Към тях се приближава автомобил: зад волана е мъж на около 50 години, а до него – човек, който прилича на младеж (по-късно се оказва, че това е късо подстригана жена). Предлагат им да пийнат по нещо и да се повозят. Те сядат в колата и близо четири години за тях не се знае нищо.
Три години преди това "шофьорът", 50-годишният Виктор Мохов, започва да строи подземен бункер в дома си в гр. Скопин (на 270 км от Москва). Именно там отвежда Катя и Лена и бункерът се превръща в техен затвор в продължение на 3 години и 7 месеца.
След като пребива момичетата, "компаньонът" на Мохов, Елена Бадукина, си тръгва и така и не се връща. Мохов ги държи в плен, като ги изнасилва над 900 пъти. За най-малкото провинение ги лишава от храна и вода, изгасва лампите в мазето, пуска им сълзотворен газ. Лена забременява три пъти: две от децата ражда, докато е затворена, а третото се ражда мъртво, след като излиза от бункера.
Освобождават ги през май 2004 г.: Катя предава бележка на момиче, което живее под наем в дома на Мохов. Скопинският маниак, както го наричат медиите, е осъден на 16 години и 10 месеца затвор. През март 2021 г. той излезе на свобода – и от колонията се запъти директно в телевизионното студио.
На 22 март ТВ водещата и бивш кандидат за президент на Русия Ксения Собчак пусна в канала си в YouTube филм-интервю, озаглавен "Разговор на свободе" с Виктор Мохов, който за два дни набра 3 милиона гледания, предизвика разкол в обществото и стана повод за проверки от страна на следствените органи.
В началото на интервюто Мохов признава, че вниманието на журналистите му доставя удоволствие. "Естествено, че съм изкупил вината си. Сега какво, да страдам цял живот ли? На момичетата сега всичко им е наред, това ме радва", казва той. На въпрос дали се смята за добър човек, вече 70-годишният мъж отвръща: "Е, малко кривнах от пътя, на кого не му се случва?".
Във филма си Собчак говори и със следователи от рязанската прокуратура, жертвата Катя Мартинова, а думите на Мохов коментират независим експерт и профайлър, работещи с Федералната служба за сигурност (ФСБ). Във филма няма почти никаква информация за това как е водено следствието, но е отделено изключително голямо внимание на подробностите около изнасилванията и сексуалния живот на Мохов: как е избирал жертвите си, кои от тях е насилвал; как ги е принуждавал да правят секс и в какви пози; каква порнография гледа и какъв е бил първият му сексуален опит.
С бодър глас Мохов заявява, че много иска да се види с момичетата, да им поиска прошка и да намери своите деца, родени от Елена. Той казва, че е бил влюбен в Катя и се оказал заложник на трудна ситуация: "Оказах се в недобро положение. Не можех да ги убия, страхувах се да ги пусна. Излиза, че съм бил заложник. И те страдаха, и аз страдах".
В даден момент той споделя, че е готов да помогне на Лена да зачене. "Родила е от мен и повече не е раждала. Така че не знам… Трябва пак да се заема с нея".
В Русия има много телевизионни предавания, сериали и програми за маниаци. Но този път аудиторията на социалните медии посрещна подобно открито говорене с остро нахвърляне.
"Ксения Собчак пусна абсолютно неетичен, чудовищен филм за скопинския маинак със същия в главната роля. <…> Имам молба към всички мои приятели и абонати – нека ДА НЕ ГЛЕДАМЕ този филм, да не му правим гледания. Вместо това, можем да се оплачем от този филм, за да го блокират в YouTube", пише потребителката Даря Чабан.
Съоснователката на мрежата за взаимопомощ между жени "ТыНеОдна" ("Не си сама") Алена Попова казва: "От маниаците не бива да се правят звезди от екрана, не бива да им се дава думата и достъп до медийното пространство – това води до очовечаване на престъпника и неговото оправдаване. (Да се пише) само през призмата на последиците, жертвите и специалистите".
Мнозина са възмутени не само от думите на "абсолютно неразкайващия се" Мохов, но и от пиара на насилника. "Еб***. Влезе като маниак, излезе като медийна личност. Какво става, по дяволите?".
"Отлична реклама. Още го няма, но вече заговориха за него. Благодаря ти @xenia_sobchak", пише друг потребител на Twitter.
ТВ водещата бе критикувана и заради рекламното позициониране във филма. "Ксения Собчак също не седи със скръстени ръце. Лицето ѝ е скръбно. Има си план. Има си въпроси от типа: кажете, фактът, че една от пленените от вас жени ражда два пъти, докато е в плен, и двете ѝ деца са взети от маниака – как е повлиял на потърпевшата? Ксения си има и реклама. Можеше да не я пускат точно в това предаване (както и самото предаване), но е там. Рекламират се PCR тестове. Бързо, удобно и без никакво заточение (карантина)", написа кинокритикът Зинаида Пронченко.
Веднага след излизането на филма се появиха призиви за законодателни промени, с които да се забрани на хора, извършили тежки престъпления срещу личността, да посещават ТВ предавания, а Следственият комитет се кани да провери възможно ли е думите на Мохов за "помощ в зачеването" да се възприемат като заплаха.
В същото време ТВ водещата не смята, че е преминала границата. Още преди да излезе филмът, тя написа в профила си в Instagram: "Това е наше право като журналисти – да изследваме границата между доброто и злото. Не можем да разберем природата на злото, ако не навлезем в територията му".
Много правозащитници също смятат, че забраната за участие в предавания и за открито говорене в медиите не е решение. "Въпреки че отношението ми към Мохов е еднозначно, тук става въпрос за свобода на словото и този въпрос не е толкова прост. Всичко зависи от това как думите на скопския маниак ще бъдат опаковани в този материал", смята директорът на Центъра за защита на правата на медиите Галина Арапова. Да се показва чрез журналистическата работа (но не във формат токшоу) колко опасни са подобни хора е полезно за обществото, счита тя.
Вместо да забранява, държавата може да разработи система за защита на жертвите на насилие, убедена е директорът на центъра "Насилию.нет" и кандидат на юридическите науки Анна Ривина. В момента в Русия няма никакъв защитен механизъм, който да забранява на насилниците да се приближават до жертвите си или да общуват с тях в социалните мрежи. Има надзор от страна на правоохранителните и наказателните системи и полицията, който задължава Мохов да се намира на територията, където е регистриран.
Но ако жертвите живеят на същата тази територия, единственото, което им остава, е да сменят местожителството си. Мохов, веднага след излизането на филма, добави бившата си заложничка Катя в списъка си с "приятели" в социалните мрежи и, според нея, още от затвора ѝ е писал под чужди имена.
Но този проблем изобщо нямаше да възникне, ако руската съдебна система беше устроена по различен начин, смята Ривина: "В американската практика човек може да получи 200 доживотни присъди – и си мислиш: "Що за глупост е това, една би била достатъчна". Но случаят с Катя показа: тя е изнасилена над 900 пъти (докато е била в плен), но всички те (фактически) са квалифицирани като едно изнасилване. Ако имаше сумарен ефект, нямаше да видим този човек на свобода".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
