Днес това е помещение, каквото има във всеки дом, но при управлението на Петър I хората са се къпели в платени обществени (тогава са ги наричали търговски) бани и – о, ужас – собствениците на тези бани не делели доходите си с държавата. Петър I решава да поправи тази грешка и през 1704 г. въвежда данък както на търговските, така и на обикновените бани в жилищата на хората.
Според указа болярите трябва да плащат по 3 рубли годишно, а дворяните и купувачите, които получават доход от баните в размер на над 50 рубли годишно, – по 1 рубла. От останалите граждани, които имат бани в дома си, вземат по 15 копейки годишно. Сумата е доста сериозна – в онези години за 1 рубла могат да се купят около 100 кокошки.
Да се събарят или изгарят вече построени бани също е скъпо – законът предвижда за това да се заплати глоба от 5 рубли. Данъкът върху баните се задържа половин век и е отменен едва през 1755 година.
Малък меден жетон с изображение на брада и истинска отчетна книга на брадатите са нещо нормално в царска Русия след 1705 година. Именно тогава Петър I въвежда един от най-големите данъци за тези, които отказват да се сбогуват с космите по лицето си.
Петър I решава да въведе данъка след едно от пътуванията си в Европа – според него руснаците трябва максимално да приличат на европейците, които в онези времена вече не носят бради.
Всички граждани трябвало да обръснат брадите и мустаците си. Тези, които не искат да сменят външността си, са принудени да плащат. Данъкът за някои особено богати търговци е по-висок от останалите – 100 рубли годишно. Служещите в двора, както и търговците със средни доходи, чиновниците и занаятчиите плащат по 60 рубли. Най-малък е налогът за кочияшите и износителите – по 30 рубли годишно.
Данъкът обхваща и брадатите селяни – за да влязат в града, им взимат по 1 копейка. В селата те могат да си ходят космати. Изключение правят поповете и дяконите, за които указът не е в сила.
В градовете се води отчет на мъжете с бради, които плащат данък, – всеки е записван в отделна книга и получава малък жетон като отличителен знак.
Данъкът е отменен едва през 1772 г. при управлението на Екатерина II, но и тя запазва забраната за носене на бради и мустаци от чиновниците, военните и придворните.
В Древна Русия от края на IX в. съществува парична глоба за убийство, наричана "вира", според Тълковния речник на Ефремова.
Съгласно тогавашното законодателство убиецът на обикновен свободен човек може да избегне кръвно отмъщение, като плати на местния княз 40 гривни, се посочва в сборника с древноруски закони, наречен "Руска правда". Това изобщо не са малко пари – с тях могат да се купят над 20 крави, пише "Профил". Убийството на човек, който служи в княжеската администрация, струва още по-скъпо – 80 рубли. Убийството на жена, хваната в изневяра или нанасянето на тежка телесна повреда е по-евтино – само 20 гривни.
Ако убиецът не може да бъде намерен, глобата се плаща от местната общинска организация, "верв", която следи за престъпността на територията, където е намерен трупът на жертвата.
В Голямата съветска енциклопедия се посочва, че тази традиция продължава и през XVI в., но в речника на Ефремова се твърди, че вирата е преустановена далеч по-рано – през XIII век.
От 1918 г. с данък започват да се облагат всички зрелищни и увеселителни мероприятия, като театър, кино или цирк. Това гласи текстът на писмо от народния комисариат за Държавна благотворителност на РСФСР – едно от министерствата на временното правителство, което се появява по време на Революцията през 1917 година.
С данъка се облага всеки продаден билет – от 10 до 80 копейки, ако билетът е по-скъп от 50 копейки, и ¼ от стойността на билета, ако той струва над 10 рубли. През 20-те години на XX в. с 80 копейки може да се купи 1 кг захар, 1 кг варен колбас или 4 кг хляб. Като се има предвид, че с данък се облага всеки билет, то общо организаторите плащат доста сериозна сума.
Билетите, струващи под 50 копейки, също се облагат с "благотворителен данък" в размер на 5 копейки.
Парите от данъка отиват за помощ на инвалиди, възрастни хора, деца, сираци и други нуждаещи се граждани, се съобщава в писмото.
От 1942 г. данък започват да плащат и организаторите на всички платени събития, включително лекции, концерти, танцови вечери, спортни състезания, надбягвания с коне и др. За всеки вид мероприятие Президиумът на Върховния съвет на СССР налага конкретна ставка, която варира от 5 до 55% от продажбите, като, ако не платят, организаторите подлежат на глоба от 100 рубли. От данък са освободени лекциите по марксистко-ленинистко възпитание, самодейните кръжоци, както и събитията за военни, за деца до 16 години (освен кинопрожекциите) и за инвалидите.
През 1948 г. със 100 рубли могат да се купят около 2 бутилки водка, но през 1956 г. с тези пари вече човек може да си позволи 3 кг червен хайвер или 4 бутилки водка, а през 1965 г. – петдневен престой в Съветски детски лагер на крайбрежието на Черно море.
Указът за данъка е отменен едва през 1975 г., като изключение остават кинотеатрите – те продължават да плащат 55% налог върху брутните си приходи от продажба на билети.
От октомври 1941 г. за съветския гражданин става изгодно да е на военна служба, да се омъжи за военен, да получи средно или висше образование, да е пенсионер или да бъде официално признат за бездетен – всички останали, женени и неженени без деца, трябва да плащат данък бездетност или т. нар. ергенски данък, гласи Указът на президиума на Върховния съвет на СССР.
Данъкът се удържа от работодателя направо от заплатата на работниците и служителите. При заплата, по-ниска от 150 рубли на месец, данъкът е 5 рубли, а при заплата над тази сума – 5% от сумата. Колхозниците и собствениците на селски стопанства плащат данък в размер на 100 рубли годишно.
През 1944 г. данъкът е вдигнат на 6% от заплатата, като той се дължи от мъже на възраст от 20 до 50 години и от жени на възраст от 20 до 45 години. Дори и наличието на дете не е причина за освобождаване от данъка – ако имат само едно дете, съветските граждани плащат 1% от месечния си доход, а при две – 0,5%.
След Великата отечествена война в селата почти не остават деца, затова данъкът за колхозниците също е вдигнат: до 150 рубли годишно при липса на дете, по 50 рубли за едно дете и 25 рубли за две. През 1952 г. данъкът за колхозниците и социално слабите семейства е отменен. Той не е в сила и за хора, които не могат да имат деца по здравословни причини; за граждани, чиито деца са починали, смятат се за загинали или безследно изчезнали по време на Великата отечествена война.
Ако в семейството се роди дете или бъде осиновено, родителите не плащат данък, но ако детето почине, отговорността за плащане на данъка се възстановява. Ако детето се роди в нерегистрирано семейство, от налога се освобождава само майката.
От 1975 до 1985 г. в СССР с пет рубли могат да се купят 25 бели хляба, 50 кг картофи или най-малко 5 обеда в столова – със супа, основно ястие, салата, безалкохолно и хлебче.
Данъкът за останалите граждани е отменен едва през 1992 г., след разпадането на СССР.
По време на действието на налога населението на СССР нараства от 168 млн. души през 1946 г. до 286 млн. души през 1989 година. Парите, събрани от данъка, влизат в съюзните и републикански бюджети и се харчат за помощи за многодетни майки и строителство на сиропиталища.
Руски обществени организации и представителите на Руската православна църква и до днес предлагат да се върне данъкът за бездетност или т.нар. "ергенски данък", но правителството на Русия не поддържа идеята – според неговите членове подобни мерки отдавна не помагат за прираста на населението.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си