Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На юг всичко през цялото време цъфти бурно. Страданията на южняците идват от амброзията, слънчогледите и техните събратя от юни до септември. Алергията тук е също толкова разпространено явление като туристите. Последните, между другото, "мъчат" местните през същия период. Комбинация.
Нормално е да не знаеш как да затопляш двигателя от електрическата мрежа или сутрин преди работа да изравяш с лопата колата си под снежна преспа. Зиме тук е извънредно влажно и духат северни ветрове, но сняг няма. Иска ти се да има зима? Добре дошъл в Красная поляна, на ски курорт.
За мечтата да живееш на крайбрежието се налага да си плащаш, от собствения си портфейл. Цените на юг са "курортни" за всички, включително и за местните, те са двойно по-високи. А пък работа извън сезона почти няма. Идеалният вариант е да получаваш московска заплата, а да живееш тук. Само че това могат да си го позволят само фрийлансърите.
Тя се казва на всички туристи, които примерно на втория ден от отпуската си започват да бълнуват, че ще се преместят да живеят на юг. Южняците знаят цялата сурова истина за живота тук и с интонацията на мъдър старец се опитват да предупредят бъдещите преселници. Истината е, че никой не им вярва.
От Адлер до границата с Абхазия са някакви си 10-15 минути пътуване с кола. До там пътуват маршрутки, автобуси, крайградски електрически влакове и, разбира се, таксита. За мнозина жители на Сочи Абхазия е по-близо от центъра на собствения им град. Абхазската туристическа инфраструктура е в руини, но от прекрасната природа и почти безплатните плодове никой няма да се откаже. Южняците често пътуват до Абхазия.
Тях отдавна са ги изкупили московчани. Новото строителство на крайбрежието също не е по джоба на местните – те се заселват по крайнините и всеки ден се измъкват от там, преодолявайки на практика московски задръствания.
Било то и в покрайнините или дори в близкото село. Няма значение – собственият апартамент на юг е в списъка на южняците на нещата, които трябва да направят. Дори ако този южняк сега ненавижда да живее на юг, той въпреки това се опитва да добие собственост тук, за да доживее своите дни на топло и край морето. Южняците вярват, че за пенсионерите това е най-доброто място на земята, а всички неудобства ще се изпарят някъде.
Или да правиш това много рядко, само няколко пъти годишно. През лятото южнякът няма време за това, той работи с пот на лицето, печелейки от туристите, за да задели макар и малко нещо за зимата. В морето той плува, ако му дойдат гости от други райони на Русия, ей така за компания. С времето жителите на юга изобщо престават да забелязват тази огромна локва.
През 2017 г. в Сочи бе открита легална хазартна зона (те са само няколко в цяла Русия), но мнозинството жители на Сочи, ако изобщо влизат в игралните заведения, то само, за да погледат как туристите пропиляват месечната заплата на жител на юга на едно присядане.
Ако на южняк му се прииска да похапне добри миди, то той ще си ги налови сам. Някъде на дъното на скрина той има своите такъми и мрежа, които са му в наследство от дядо.
Именно заради тях всичко е толкова скъпо в супермаркетите и в ресторантите. Понякога ценообразуването не се ръководи от логиката. Например рибата, която рибарите току-що са уловили на кея, може да струва колкото и в супермаркета в Москва, на, в 1600 км от Сочи. Освен това туристите създават задръстванията, пречат на местните да спят нощем, превръщат улиците в невероятен поток от хора и въобще те са източник на социални проблеми. Ако те не носеха пари, то южняците отдавна да са построили стена около градовете си.
В Сочи има жилище, каквото на практика вече не се среща никъде в Русия. Това са така наречените гаражи за живеене - бивш гараж, който е преустроен за жилищно помещение. Така местните решават проблема с жилището. Тук има цели райони от гаражи жилища, в които живеят цели семейства.
Няма значение къде живееш - в Анапа или в Сочи – веднъж месечно пътуваш на пазар в Краснодар. По пътя можеш да купиш добри плодове, а в големите търговски центрове – облекло на повече или по-малко нормални цени. Всичко това, защото в местните магазини рядко има това, което ти е необходимо (или пък всичко е скъпо), а за доставката по интернет се чака дълго.
В курортния район хората не обичат особено да обработват земя по две причини. Първо, цената на участъците тук е прекалено висока, за да отглеждаш на тях краставици и домати. Свободното парче тук предпочитат да застроят и да дадат под аренда. Затова цените на зеленчуците и плодовете са толкова високи.
Второ, главният враг на бостанджията на юг е всичко живо, което пълзи и лети, което не замръзва през зимата, множи се със скоростта на светлината и изяжда всичко подред. Ако почнеш да отглеждаш нещо в южните райони на Русия, ще видиш всичко: и червеи, които са изяли доматите отвътре, и белокрилка, която ще изяде дори цветята на алеята, и маната по краставиците…
В Краснодарския край живеят съвършено брутални казаци. Те патрулират по улиците, бдят за реда, охраняват публични мероприятия, и със същите цели отиват и в други руски градове, за да сложат нещата в ред. Казашките патрули отдавна са станали всекидневна реалност. Всички обаче знаят, че е по-добре да не ги дразниш. Могат да те цапардосат с нагайката направо пред очите на всички.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си