Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Всяка сутрин от октомври до май Дмитрий излиза от сивия си пететажен блок и, пробивайки снежните преспи, се насочва към колата си. Сяда вътре и усеща студа, който е обхванал целия салон през нощта. От прозорците нищо не се вижда заради снега. А и няма какво особено да се гледа, навън още е тъмно.
Дмитрий си мисли за това, че на връщане от работа той пак няма да хване слънцето и няма да го види още няколко месеца.
"За*би, за*би, за*би!", крещи той, удряйки с ръце по волана. Разбира се, никой не го чува, само виелицата отново надига снега.
Така Дмитрий, 26-годишен военнослужещ във военноморския флот от Мурманск, ежедневно се опитва да се справи с депресията заради полярната нощ. И не е единствен в това – според генералния директор на Центъра "Сербский" Цураб Кекелидзе през 2017 г. в Русия 8 млн. жители (това са 5,5% от населението на страната) са страдали от депресия. При това психопатологии най-често се срещат сред жителите на Крайния Север, отбелязва се в статистическия сборник на министерството на здравеопазването от 2018 година.
"Като цяло аз съм от Воронеж, дойдох в Мурманск през 2012 г. на служба заедно с жена си. 2500 км от дома, а и тези климатични условия. Първата мисъл, когато видях това, беше - зад*ик", спомня си Дмитрий първата си среща с Крайния Север.
Според него тук дните минават бързо, но рутинно.
"Излизаш от работа, а навън вече е нощ, мързи те да идеш даже до магазина. А трябва да се разходиш и с дъщеря си, макар тук да няма особено нормални детски площадки", мисли си той.
Не става въпрос само за студа, твърди Дмитрий. Не по-малко депресивна е слаборазвитата инфраструктура, малките заплати, високите цени на продуктите.
"При доста високи наеми заплатите на обикновените мурманчани не превишават 28 000 рубли ($442,8). А и у нас ловят риба, градът е пристанищен, а в магазините цената ѝ е като в Москва", удивлява се Дмитрий.
Преди година той си купува Toyota Mark2 със задна предавка и се учи да дрифти в снега.
"Адреналинът веднага ме изпълва и настроението рязко се подобрява", разказва жителят на Мурманск.
Въпреки това, според него, е невъзможно изцяло да се избавиш от депресията. Той възнамерява да доработи още няколко години според договора си и да се върне обратно във Воронеж.
Кристина, 29-годишна мениджърка от съседния град Апатити, в периода на полярната нощ често страда от промените в настроението си и постоянното недоспиване.
"От сутринта някога не ми се иска да ставам от леглото. Някога спя на работа, а някога пия енергийни напитки, за да не съм съвсем отнесена. И сладкиши – ако не хапна нещо поне веднъж на ден, ми става лошо", споделя момичето.
Според Евгени, 28-годишен ключар от Норилск (един от най-студените градове в Русия и най-замърсените градове в света – там масово се добиват платина, злато, сребро, никел и мед), много жители намират утеха от депресията в алкохола. Той също страда от пристъпи на гняв и предпочита да мълчи.
"Въобще от депресивните състояния се опитваме да се разсеем с тежка работа. Но днес и това не помогна, за една секунда и без причина доброто настроение се смени от гняв", жалва се Евгени.
В такива случаи той се опитва да се разсее с приятни мисли – например за пътешествия в топли страни. Не иска да показва унилостта си пред семейството, затова, когато се връща вкъщи, с никого не говори и почти веднага ляга да спи.
"Може да опиташ да си намериш хоби, това разсейва. От дете, за да не мисля за студа, се занимавах с народни танци, 11 години. Но се отказах, сега просто готвя", споделя Евгени.
За развитието на депресията на първо място допринася недостигът на слънчева светлина, твърди психологът Олга Вале. Въпреки това депресията в есенно-зимния период е типична не само за неголемите градове, но и за мегаполисите, а "светлинното" и "шумовото" замърсяване само задълбочават човешкото състояние.
"Мозъкът ни най-добре си почива именно при пълна тишина и тъмнина, когато постъпват минимално количество стимули от външния свят. За жителите на мегаполисите такъв разкош е на практика недостъпен", пояснява психологът. "Некачественият, недълбок сън, нарушенията в съня и режима на почивка неизбежно водят човека до понижаване на имунитета и недостиг на сили не по-малко от полярната нощ".
При това руснаците обикновено не обръщат внимание на първите признаци на депресията, което още повече задълбочава ситуацията.
За руснаците лошото настроение не е повод за безпокойство. Няма физическа болка – значи само ще си мине, мислят си хората", отбелязва Вале.
За да се справи човек с влошеното настроение в полярната нощ, трябва по-често да приема гореща храна, да се облича топло и да си подсигурява пълноценен сън. Също така може да си купи лампа-будилник, която да имитира изгрев, съветва психологът. Ако и при това състоянието не се подобри, по-добре да се обърне за помощ към психолог или невролог.
В Норилск местният младежки център провежда групови требировки по борба със сезонната депресия. Последният се състои през 2017 година. Подобни лекции ежедневно се провеждат и в Мурманск. Там преди началото на полярната нощ монтират светлинни конструкции, които да компенсират недостига на светлина.
Кореспондент на Russia Beyond се обърна към администрацията на Норилск и министерството на здравеопазването на Мурманска област за броя хора, страдащи от сезонна депресия, и приеманите методи за борба с нея.
Александра, ученичка в 11 клас, на връщане към вкъщи отново усеща дразнене в гърлото. Това се случва всеки път, когато местният завод изхвърля вредни газове. Свикнала е с това и не иска да ходи на лекар – смята, че няма смисъл. Освен това минимум няколко пъти в месеца ѝ идват самоубийствени мисли. След училище най-често не прави нищо, просто лежи и гледа в тавана.
"Обикновени дворове, няколко училища и градини, завод. Два храма и една часовникова кула. Хората тук са обикновени, не са лоши, просто изморени. А къде не са изморени хората?", така Александра описва Карабаш, родният ѝ град с население от 11 000 души в Челябинска област. Ежегодно тази област, по данни на руската обществена организация "Зелен патрул", влиза в списъка на най-замърсените руски региони. Тук хълмовете са черни и с обгоряла растителност, ручеите са оранжеви, а земята е червена. И всичко заради местния завод, който преработва медна руда в мед, отделяйки голямо количество вредни газове.
За депресията на Александра допринася и сивото и унило време, смята момичето. Спасяват я, по думите ѝ, само богослуженията, както и планините, горите и езерата на няколко километра от града.
"Богослуженията помагат да върна душевната хармония. А си струва просто да излезеш от града, където се откриват гледки, очароващи с красотата си. И мрачното настроение си отива. И ти се иска да живееш", уверена е Александра.
Друг жител на Карабаш – 20-годишният електромонтьор Максим, не може да нарече състоянието си депресия, по-скоро унилост. Последното му униние настъпва преди около два месеца. Според него то може да трае както няколко месеца, така и цяла година.
"При мен то се проявява като пълна липса на каквито и да било емоции, желание да приключа този живот, а всичкото си свободно време свеждам до слушане на музика", обяснява Максим настроението си през последните месеци. Той е уверен, че към унинието води "процесът на живота и ситуацията в света". На въпроса как се бори с това Максим отговаря с недоумение.
"Как можеш да се бориш сам със себе си? Защо да се бориш? Ние тук не оцеляваме, а живеем за себе си. Както и в другите провинциални градове на Русия", пояснява той.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си