6 факта за Спаската кула - главният символ на Кремъл

1. Построена през 1491 г. от италианския архитект Пиетро Антонио Солари, Спаската кула исторически се смята за основна кула на Московския Кремъл. Нейните порти се считат за свети от обществото и в царско време руснаците вярват, че кулата има чудодейни сили и всеки, който минава през портите, трябва да слезе от коня си и да свали шапката си, за да покаже уважение. Това е главният вход за императорските, дипломатическите и религиозните шествия и именно оттук полковете тръгват на война.

Валентин Черединцев/Sputnik

2. Кулата първоначално се нарича "Фроловска", тъй като стои близо до църквата "Фрол и Лаур", която вече не съществува. През април 1658 г., както много други кремълски кули, тя е преименувана от цар Алексей Михайлович на "Спаска", в чест на иконата на Спас (Спасителя) Смоленски, поставена над портата към Червения площад, и на Спас (Спасителя) Неръкотворни, разположена над портите от страната на Кремъл.

3. Подобно на други кули, Спаската кула е построена като част от отбранителната система на кремъла. Ако врагът проникне през стените, масивните железни врати на кулата трябва да се затворят и да хванат нахлулите нашественици вътре в крепостта. По принцип кулата би се превърнала в независима крепост, способна да издържи на най-сериозна атака. Многослойната конструкция на кулата, откритите катакомби и многобройните вратички правят възможно противникът да бъде ударен от горните линии на съседните стени. През XVII век, по време на Смутните времена, кулата е използвана и като затвор.

Иля Варламов (CC-BY-SA 4.0.)

4. Легендата гласи, че когато през 1812 г. Наполеон минава през Спаската порта в превзета Москва, той не сваля известната си шапка (противно на традицията) и тя пада от порива на вятъра - лошо знамение, както по-късно се оказва! Когато френската армия се оттегля от Москва, Наполеон заповядва да взривят Спаската кула, но Донските казаци пристигат навреме и потушават вече запалените фитили.

5. Преди XVII век Спаската кула е два пъти по-ниска на височина, отколкото днес. От 1625 г. тя започва да се увеличава в резултат на различни достроявания, които започват с многостепенна горна част, издигната от руския архитект Бажен Огурцов и англичанина Кристофър Галоуей. По-късно кулата е "коронясана" от герба на Руската империя - двуглавият орел, който през 1935 г. е заменен от сегашната рубинена звезда. Заедно със звездата кулата е висока 71 м и има 10 етажа.

Константин Кокошкин/Global Look Press

6. Спаската кула и нейният часовник са не просто символи на Кремъл, но и на новогодишните празници в Русия. Новата година за руснаците започва с позвъняването на камбаните на Кремъл. Както разказва историята, Спаската кула получава първия си часовник през XV век, след което многократно е заменян и дори свири различни мелодии, вариращи от "О, скъпи Августин" до "Интернационала". От 1938 до 1996 г. часовникът е напълно безшумен, след което се сдобива със сегашния си репертоар от две мелодии: руският химн и хор "Славься" от края на операта на Глинка "Животът за царя".

Не пропускайте и тези 10 факта за Кремълския часовник, основния символ на Нова година в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.