Армейската общност е социална група със своята негласна йерархия. Става дума не за длъжностите и званията, а за положението в мъжкия социум, в който наборниците разпределят отговорностите и привилегиите помежду си. Основен принцип при разпределението е срока на службата.
По-рано, преди да съкратят службата от 2 на 1 година, този феномен се наричаше "старшинство" и предполагаше сериозен (на практика затворнически) контрол на "старшите" пред "младшите". Но през последните години поради съкращението в срока и усилването на гражданския и офицерския контрол, той има по-скоро "образен" характер и отговорностите се разпределят от наборниците в армейската база.
Духовете в армията са наборниците в първите 100 дни от службата им.
За болшинството от градските момчета това е нелек физически и психологически период от живота, когато им се налага да изпълняват монотонна физическа работа от сутрин до късно вечерта, а също така самостоятелно да решават проблеми "без мама и татко", а да се борят за "място под слънцето" в мъжкия колектив. Казано просто, да решават помежду си в кой ден кой ще мие пода и тоалетните, а кой ще стреля с автомат на полигона.
Това е времето, в което човек разбира всички прелести на армейския живот – чистенето, наряда по части, който може да се окаже многокиломеров марш-поход. Именно в първите месеци произтича психологическата криза, след която човек става по-силен или побягва в медицинския пункт или болницата, където и прекарва останалата част от службата си.
В този период човек научава фрази като "мием оттук до обяд", тъй като процесът на чистене и привеждане в порядък в армията е цяло изкуство, на което те учат с особено внимание. Войникът се учи, че всичко трябва да блести – започвайки от казармата с армейска техника и приключвайки с облеклото и външния вид. В армията дрехите ти трябва винаги да са чисти и изрядни (с изключение на полевите тренировки), трябва да си винаги гладко избръснат, а кубинките ти трябва да лъщят! Много бивши наборници твърдят, че именно в този период са се научили на ред за целия си живот.
Първите месеци от службата могат да се нарекат период от живота с повишени изисквания при отсъствие на права.
"Трябва ви само свеж въздух", обичаше да казва нашият командир в първия период от службата.
Слонът се разшифрова като "войник, обичащ лудото натоварване". Този период започва от вторите 100 дни служба и се характеризира с преход от домакинския живот на войника към бойното му дежурство.
За да е ясно, Родината се защитава 24/7 и отговорностите на редовния войник се простират от охрана на границата с АК-74 до подготовка на изтребители и бомбардировачи за излитане. Във връзка с това смяната на бойно дежурство се дели на 24 часа с почивка за тричасов сън. Човек трябва да е психически и физически готов за това, защото само част от всички наборници ще преминат от чистенето на помещения и миенето на пода в действителната армейска служба.
В същото време "старшият" прехвърля част от отговорностите си на застъпилите служба, а също така учи "младите" заедно с офицерите да защитават Родината.
Благодарение на това някои получават своеобразни привилегии. Главната от които е "уволнение за уикенда", когато можеш да излезеш в града и да се видиш със семейството си.
Човек се превръща в дядо по време на "смяната", когато "старшият" си отива вкъщи и ви водят "младите" в частта, които започвате да юркате и да готвите за бъдещата служба. Този период е от около 200 до 300 ден от службата. Нарядите и бойните дежурства са норма. Вече не се страхуваш да будуваш с дни напролет и знаеш къде и как да се скриеш от очите на офицерите, за да си отдъхнеш.
По това време вече те уважават и офицерите, общуват с теб, ако не на равни начела, то поне като "старши" наборник, на когото му предстои да си търси заместник за поста си.
Да, офицерите се вслушват в мнението на "дядовците", що се касае до "младите", тъй като те живеят, общуват и ежедневно изпълняват заедно определени работи.
Дембел е производно от думата "демобилизация" или уволнение от служба. Дембелят е човек след публикуването му в списъците с уволняващите се и отиващите в запас.
Това са последните два месеца служба, когато можеш да си отдъхнеш и леко да се поотпуснеш. През това време човек прехвърля всичките си задължения на раменете на младото попълнение и живее за собственото си удоволствие. Можеш дори да излекуваш по-ранните си "болежки" във военната болница за държавна сметка и да се концентрираш над това с какво ще се занимаваш като се върнеш вкъщи.
Същевременно някои от наборниците през последните месеци от службата работят над "дембелските акорди" – стремят се да направят нещо добро и полезно за частта и да оставят добър спомен за себе си.
Един от моите колеги например прекара последните месеци служба, устройвайки тренажорна зала за офицерите.
"Дембелският акорд" е напълно доброволен и не носи задължителен характер.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си