Август 1966 г. - след три дни на чакане истинските вълни най-накрая идват на плажа на кримския нос Тарханкут. Чуват се още през нощта, а на зазоряване Николай Попов и неговите приятели за първи път изпробват сърфа, направен по описания от американски и австралийски списания. "Вълните прииждаха на нередовни интервали", спомня си Николай. "Вероятно това е първият опит за сърфиране в нашата страна".
Рядкост е някой от СССР да посети Австралия, Нова Зеландия или Съединените щати, където сърфирането е вече развито. Това обаче биха могли да бъдат дипломати или кореспонденти на съветската информационна агенция "Новости" (АПН), която има офиси в над 120 страни по света.
"През 1966 г. работех за АНП и разпитах колегите си за сърфа", казва Николай. "Попитах поне 100 души и се оказа, че макар някои от тях да са чували за сърф, никой не го е изпробвал. В онези древни времена не беше препоръчително съветските граждани да се занимават с екзотични неща на официални пътувания. Така осъзнах, че съдбата ми е предопределена да стана първия съветски сърфист".
Николай, капитанът на отбора на МГУ по ски, е привлечен от този екзотичен спорт много по-рано.
През 1961 г. той получава за подарък книгата "По море със Снарк" на Джек Лондон. В нея авторът описва как с приятелите му обикалят почти целия свят и остават на Хавайските острови и на полинезийските острови, където за пръв път виждат хора, които яздят вълните на борд.
"Това ми направи голямо впечатление и реших, че ще трябва да се науча да сърфирам. Знаех, че трябва да отида в отдалечени южни страни, което беше много трудно за постигане", казва Николай. "Затова през 1965 г., когато завърших обучението си, имах идеята да направя дъска, базирайки се на стари американски списания. Тъй като изучавах география в МГУ, имах приятели, които се занимаваха с океанология. Чудех се кои места в Русия биха били подходящи за сърфиране".
В крайна сметка стигат до заключението, че нужните вълни се формират в района на Евпатория и каспийското крайбрежие край гр. Махачкала. Решават да отидат в Крим и да направят дъска от стиропор. "Пристигнахме с кола, наехме къща на брега и започнахме да правим борда", спомня си Попов. "След три дни изрязахме подходящите плоскости и ги залепихме с епоксидна смола, покрита със стъклопласт и направихме нос - всичко, което бяхме видели в списанията. Бордът, разбира се, не беше особено издръжлив, но го използвахме почти месец, докато не се счупи от висока вълна".
Историята на сърфистите продължава и след експедицията в Крим. През 1970 г. Николай е изпратен на съветска изложба в Америка. Тя продължава една година и посещава различни градове, включително Сан Франциско и Лос Анджелис, където Николай бързо се среща с местни сърфисти и на практика се наслаждава на разходки на известни американски места за сърф, като Half Moon Bay и Stinson Beach в Сан Франциско.
"За всичко това трябва да си малко луд", спомня си Николай. "Трябва да държиш борда на главата си и освен това не сърфираш само по 15 минути на ден, а чакаш поне 2-3 часа, докато дойде подходяща вълна. Прекарваш цялото това време в студената вода без предпазна екипировка, която тогава нямах".
След кратка пауза Николай се връща в Америка за две години, от 1972 до 1974 година. Този път той редовно сърфира през целия сезон до средата на ноември. По това време вече има костюм и дъска, която купува от американски познат за 50 долара.
Когато се връща в родината си през 1975 г., първият съветски сърфист иска да изпробва всички места за сърф в Русия: два пъти отива с палатката си на Сулакския полуостров до гр. Махачкала, изпробва вълните на Рижкия залив, в литванска Паланга и близо до Евпатория.
"Не съм имал ученици, но съм давал съвети на хората. Беше им интересно, но трябваше да свикнат с борда, не става от първия път. В крайна сметка никога не съм имал проблеми - всички, дори представители на правителството, уважаваха и подкрепяха моето хоби", казва Николай.
В средата на 1970-те години "Техника на младежта" публикува две статии за сърфирането, написани от Попов. Има много реакции от различни части на страната. Хората пишат за опитите си да направят дъска и да сърфират на Сахалин и Камчатка. "Те просто се оплакваха, че водата е ужасно студена и че без хидрокостюм не може да се влиза", казва Попов.
Благодарение на тези статии Николай се свърза с представители на корабостроителницата във Феодосия, където проектират дъски за уиндсърф. "Искаха да ги направят сгъваеми, за да може триметровата тежка дъска да се превърне в сърф. Консултирах ги по въпроса и им помогнах при тестването", спомня си Николай. В резултат на това бордът се оказва труден за управление, дебел и не съвсем подходящ за сърфиране, но въпреки това той е един от първите опити за проектиране на сърф в СССР.
Последният път, когато Николай сърфира, е през 1987 г. Оттогава в дачата му лежат две дъски за сърф, закупени в САЩ. "Дали ми се сърфира сега? Вероятно да, но само на малки вълни", усмихва се той.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си