Воркута: какъв е днес животът в легендарния руски град в Заполярието

Павел Кузмичов
Градът на миньорите на 67-ия паралел поразява с контрастите си. Но дори и тези, които са го напуснали, си спомнят за това място с голяма топлота и казват, че никъде другаде няма такова място.

Този блок е наричан "най-страховитият" в града. Панелна многоетажна сграда с изпочупени прозорци и порутен лозунг на покрива: "Слава на покорителите на Заполярието!". 

Страшно е, но ние влизаме вътре. Посрещат ни стълбища в период на полуразпад и дълги мрачни коридори. Тишината се нарушава от нечии плахи стъпки на горния етаж. На първия етаж към нас изскача черно коте, което се кикоти злобно. Сърцето ни се свива, бягаме колкото можем по-бързо.

Но щом излизаме навън, от страха не остава и следа. Там Воркута е съвсем различна, жива и весела.

Топлината на един северен град

Пристигнахме във Воркута, четвъртия по големина град в света отвъд Полярния кръг, в последните дни на ноември и веднага се озовахме на Празника на Севера.

Беше неочаквано да видим северни елени да тичат по централната улица при 20-градусов студ.

Оказва се, че всяка година северните народи – коми, ненци, ханти – идват тук от тундрата, за да запознаят гражданите със своите традиции.

Тазгодишните състезания с кучешки впрягове се проведоха в навечерието на честванията на 80-годишнината на Воркута и привлякоха хиляди зрители.

Имахме възможност да общуваме не само с местните жители, но и с тези, които отдавна са напуснали града. А знаете ли коя фраза ни казваха най-често? "Такива хора като тези във Воркута няма никъде другаде".

Градът на младостта

"Ние създадохме този град за 250-300 хиляди жители. Отрано предчувствахме, че тук ще израсне младо поколение, което ще се занимава със спорт, ще се подготвя за всякакви предизвикателства.

Град на романтиците, град на мечтателите, затова тук има толкова много сгради и постройки, посветени на младежта", казва Михаил Пеймер, човекът, който изгражда Воркута почти от самото ѝ основаване.

През февруари 2023 г. Михаил Николаевич празнува своя 100-годишен юбилей. Младият офицер, възпитаник на Московското военно училище за ракетни артилеристи, преминава през цялата Велика отечествена война. Двадесет дни преди Победата, когато е в Кьонигсберг (Калининград), е обвинен в антисъветска агитация и осъден на 10 години лагери.

Строителството на жп линията Котлас - Воркута

Така се озовава във Воркута. Реабилитиран е и наградите му са върнати след смъртта на Сталин. Въпреки това работи във Воркута до 1984 г., когато се пенсионира. Сега живее в Ярославъл, града на своето детство. Общува с млади хора, пише книги и води социални мрежи.

Дошъл е във Воркута заедно със своята половинка, също пенсиониран инженер от Воркута.

Най-дълбоката въглищна мина в Русия

Работата на много жители на града е свързана с най-големия в страната комбинат "Воркутауголь". Той включва 4 мини (Воргашорска, Воркутинска, Заполярна, Комсомолска), мина "Юнягински", обогатителна фабрика и Воркутински механичен завод, където се ремонтира цялото минно и тунелно оборудване.

"За първи път слязох в мината през 2005 г. и ми хареса", разказва ни Олег Гаранин, директор на рудник "Комсомолская".

"Преминах през всички професии – от подземен електротехник до директор".

"Комсомолская" е най-дълбоката въглищна мина в Русия, като дълбочината ѝ е повече от 1100 метра. Спускането само на първата дълбочина отнема около 10 минути.

Тук работят около 1000 души, като почти всички са жители на Воркута, а не работници на смени. Медицинската комисия е задължителна.

Влизане и излизане – след проверка с алкотест. Всички спазват "сухия закон", включително и директорът, защото той и заместниците му също слизат в мината.

Перлата на Заполярието

Още през 1930-те години геолози откриват в Северен Урал висококачествени въглища с ниско съдържание на сяра. Именно тези – коксови въглища – са необходими за металургията. Използват се за подгряване на доменни пещи, в които се топи чугун. И до днес там се намират най-големите запаси от въглища в Европа (повече от 4 милиарда тона!).

Строителството на Воркута започва от затворници. Броят им във Воркутлаг достига до 70 000 души. Сред тях има представители на много народи, заради което Воркута често е наричана "столицата на света".

През 1943 г. селището получава статут на град и започва голям строителен проект. А след смъртта на Сталин, когато лагерите са разпуснати, тук започват да идват млади комсомолци от цялата страна. Около Воркута е изграден "пръстен" от въглищни мини и работнически селища.

Общият план за застрояване е одобрен през 1956 година. Подобно на Норилск, Воркута е построена по проекти на архитекти от Ленинградската школа.

Заслужава си да се разходите по улица "Ленин", за да видите величествените колони на Двореца на културата на миньорите и на Минния колеж, монументалния Дворец на пионерите и много добри тухлени сгради с магазини и ресторанти на приземните етажи. На тях има и съветски надписи, които допълват атмосферата.

"Контролирано свиване"

По време на разпадането на Съветския съюз в град Воркута и околностите му живеят до 250 000 души (сега около 60 000). Трудът в Далечния север е много ценен.

Но към 1989 г. както заплатите, така и обезщетенията са намалени. Сред миньорите се надига вълна от стачки. А след разпадането на СССР в продължение на месеци хората изобщо не виждат пари. В търсене на по-добър живот те започват постепенно да заминават за други градове.

През последните години ситуацията се подобрява: специалистите, които работят под земята, получават 80-150 хил. рубли ($900-1600), както и право на ранна пенсия и увеличен отпуск.

Във Воркута от няколко години действа програма за "контролирано свиване". Хората от закритите села се преместват в града, за да се намалят разходите за поддръжка на инфраструктурата.

В Русия има и държавна програма за подпомагане на жителите на Далечния север: те могат да получат субсидии за закупуване на жилища в други региони, но опашката се движи с години, а животът си минава.

"Хората наричаха Воркута "перлата на Заполярието, – казва Михаил Николаевич. – Макар че сега изглежда, че Воркута е в някаква забрава, не е така. Никой не е забравен и нищо не е забравено. Воркута ще получи второ дихание".

През 2023 г. руското правителство включва Воркута в списъка на арктическите крепости. За тях ще бъдат разработени дългосрочни планове за икономическо развитие, които трябва значително да подобрят живота на северняците.

Във Воркута е запазено огромно количество съветско промишлено и архитектурно наследство. Много туристи идват тук, за да видят изоставените селища-призраци на така наречения "пръстен на Воркута". За тях ще ви разкажем в следващата част.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"