ФОТОГАЛЕРИЯ: Съкровищата на най-живописния манастир в Русия

Нилска Пуст, манастир "Св. Нил Столобенски". Изглед на югоизток от езерото Селигер. Център: камбанария и Богоявленската катедрала; Църква "Св. Нил", архиепископско пространство. 23 август, 2016 г.

Уилям Брумфийлд

Манастирът "Св. Нил Столобенски" се намира на малкия остров Столобни при езерото Селигер, близо до град Осташков в Тверска област. Манастирът притежава специална красота през лятото, когато бреговете са обрамчени с тръстика и водни лилии. Руският фотограф и химик Сергей Прокудин-Горски прави невероятни снимки тук през лятото на 1910 година. Моята фотографска работа датира от август 2016 година.

Манастир "Св. Нил Столобенски". Изглед на югоизток от източния нос на остров Столобни. Лятото на 1910 г.

Сергей Прокудин-Горски

Последното желание на един светец

Монахът Нил е роден в Новгородска област в края на XV век. Остава сирак в ранна възраст и влиза в Крипецкия манастир край Псков, като приема името на св. Нил Синайски, византийски монах и богослов от V век. През 1515 г. с благословията на своя игумен той се оттегля в гората като по-крайна форма на монашеска изолация.

Изглед на югоизток от камбанарията на Богоявленската катедрала. Център: Църквата "Св. Нил" над източната порта и архиепископското пространство. Фон: Езерото Селигер, село Ляпино (някога Пески). 24 август, 2016 г.

Уилям Брумфийлд

Слухът за светостта на Нил се разпространява и започват да го посещават хора, които търсят неговата благословия и молитви. След 13 години в гората, Нил следва гласа на Бог (според житието на светеца) и през 1528 г. се отправя към самотен остров, сгушен в един от многото заливи на езерото Селигер.

Нил е известен със своите екстремни форми на себеотрицание. Усещайки смъртта си, той изкопава собствения си гроб и изразява желание да се основе манастир на острова. След като отслужва последна литургия, той умира през декември 1555 година. През 1560 г. над мястото на горското му обиталище е издигнат дървен параклис.

Църквата "Св. Нил" над източната порта. Западен изглед. Вляво: южна порта на Богоявленската катедрала. Лятото на 1910 г.

Сергей Прокудин-Горски

През 1594 г. патриарх Иов признава манастира и на следващата година е изписана и първата икона на преподобния Нил. Локално почитан след смъртта си, той е признат за светец на цялата Руска православна църква през 1756 година.

Ранни борби

Църквата "Св.. Нил" над източната порта. Западен изглед. Вляво: южна порта на Богоявленската катедрала. август, 2016 г.

Уилям Брумфийлд

Действителният основател на Нило-Столобенския манастир е монахът Герман от близкия манастир "Св. Николай Рожковски". Той се вдъхновява от примера на Нил и се опитва да възстанови параклиса над гроба му. С помощ от други хора той издига на острова дървена църква, посветена на Богоявление през 1591-94 година. Малко след това, с благословията на патриарха, там се установява и монашеска общност.

Усилията на Герман и неговите братя скоро са застрашени от Смутното време, династична криза, която води до десетилетие на широк социален и политически хаос след смъртта на цар Борис Годунов през 1605 година. През 1610 г. малкият манастир е опустошен от мародери и въпреки че Герман се опитва да запази общността, след смъртта му през 1614 г. остава много малко.

Богоявленска катедрала и църквата "Св. Нил". Югозападен изглед. 23 август 2016 г.

Уилям Брумфийлд

За щастие последователят на Герман Нектарий (1586-1667) притежава много умения и през 1622 г. успява да построи втората църква на манастира, посветена на Покров Богородчен. В крайна сметка способностите му са забелязани от московския двор и през 1636 г. цар Михаил Романов ръководи издигането му до епископ Сибирски и Тоболски.

Изграждане на бъдещето

През 1640 г., изтощен от тежките условия на Сибир, на Нектарий е разрешено да се върне в любимия си манастир. През 1647 г. той възобновява контрола над общността, която започва да получава много подаръци от цар Алексей Михайлович.

Църквата "Св. Нил". Стенопис на Господ Саваот (XIX в.) на купола. Преден план: железни въжета, подсилващи горната конструкция. 23 август, 2016 г.

Уилям Брумфийлд

След като пожар опустошава манастира през 1665 г., Нектарий започва да го възстановява, което продължава и след смъртта му с подкрепата на царя. Въпреки че в някои от манастирските структури оцеляват фрагменти от стени от XVII в., повечето църкви на манастира са възстановени в средата на XVIII век.

Сред най-ранните е църквата "Св. Нил Столобенски", барокова сграда, построена през 1751-55 г. над източната порта, официалният вход на манастира откъм езерото. Прокудин-Горски прави специална снимка на църквата от главния двор на запад. Успях да възпроизведа този изглед през 2016 година. Сякаш всичко се беше запазило като в началото на ХХ век.

На вътрешността на църквата обаче са нанесени сериозни щети през съветския период, когато манастирът е използван за затвор. Сега интериорът постепенно се възстановява. Както се вижда на снимките ми, в купола са оцелели части от стенописи от XIX век.

Нилска пуст, североизточен изглед от село Светлица. Отляво: Църква "Св. Нил" над източната порта, Богоявленска катедрала и камбанария, кула Светлица. лятото на 1910 г.

Сергей Прокудин-Горски

Главният манастирски площад се краси от голямата Богоявленска катедрала и нейната камбанария. От края на XVI в. на острова винаги е имало Богоявленска църква, но през вековете тя се променя с разширяването на манастира.

Обичан от короната

През цялата си история манастирът се ползва с царското благоволение и през 1820 г. го посещава самият цар Александър I. С негово съгласие на следващата година започва строителството на сегашната катедрала с пет купола. Нейният грандиозен неокласически дизайн се приписва на Йосиф Иванович Шарлеман (1782-1861), известен петербургски архитект, чиято работа се сравнява с тази на Карло Роси – водеща фигура в късния руски неокласицизъм.

Богоявленската катедрала, изглед на североизток. Вляво: Църквата "Св. Нил" над източната порта. 23 август, 2016 г.

Уилям Брумфийлд

Осветена през 1833 г., новата катедрала има нужда от допълнителна вътрешна обработка, контролирана от главния архитект на Тверска губерния Иван Лвов. Архитектурните детайли се изработват от изкуствен мрамор, а вътрешността се покрива от стенописи. Повечето произведения са унищожени през съветския период, но в купола по чудо оцеляват изображения на архангели. Телеобективът ми улови детайли от тези впечатляващи стенописи.

Източната част на катедралата сега има нов иконостас преди главния олтар. Светилището съдържа и олтари, посветени на Благовещение и на св. Николай (за руските православни църкви са характерни многото олтари). В катедралата има и саркофаг с мощите на св. Нил.

През първата половина на XIX в. от тези две места тръгват допълнителни компоненти на централния манастирски ансамбъл. Те включват изящно архиепископско помещение в дорийски стил - построено през 1814 г. на изток от църквата "Св. Нил" - както и впечатляващи южни манастири и епископските покои, проектирани като съчетание от неокласически и неоготически стилове. Усещането за императорски Санкт Петербург се засилва от масивните гранитни основи и насипи в южната и източната страна.

Богоявленска катедрала и камбанария, югозападен изглед. 23 август, 2016 г.

Уилям Брумфийлд

Всички тези монументални структури са видими в общите пейзажни фотографии на Прокудин-Горски към манастира. През август 2016 г. направих подобни от водата в малка лодка, предоставена ми от манастира. Продължителните експозиции, които изисква цветният процес на Прокудин-Горски, могат да бъдат направени само на стабилна земя. За щастие той намира подходящи гледни точки от близките брегове.

И двамата с Прокудин-Горски се възползваме от летните облаци, надвиснали над езерото Селигер. Те остават почти застинали в спокойния въздух. Тази неподвижност много помага на Прокудин-Горски, тъй като елиминира петнистата, размазана поява на разпръснати от вятъра облаци при някои от продължителните му експозиции.

Оскверняване и възстановяване

Богоявленска катедрала. Интериор, източен изглед към главния купол и иконостата. 23 август, 2016 г.

Уилям Брумфийлд

По време на съветския период манастирът преминава през много изпитания. След окончателното му затваряне през 1928 г. сградите са ограбени и превърнати в затвори, предимно за непълнолетни престъпници. Най-мрачният момент идва в края на 1939 г., когато е напълнен с 4700 полски военнопленници (предимно офицери) и става известен като "Осташковския лагер". През пролетта на 1940 г. тези затворници са прехвърлени в Твер (наричан тогава Калинин) и разстреляни през април и май като част от масовата екзекуция от НКВД на полски затворници. Общият им гроб в Медное село сега е мемориал.

Богоявленска катедрала. Главен стенопис на купола: "Архангелски събор". От горе вляво: Архангел Уриил, Йегудиел, Михаил. 23 август 2016 г.

Уилям Брумфийлд

След нападението на Германия срещу Съветския съюз (което започва на 22 юни 1941 г.) манастирът и град Осташков са близо до фронтовата линия от края на 1941 г. до януари 1943 година. Самият Твер (Калинин) е окупиран за два месеца през есента на 1941 г. и частично разрушен от германците преди освобождението му от офанзивата на Червената армия в средата на декември.

От 1945 до 1960 г. в манастира отново се настаняват непълнолетни престъпници, след което едно десетилетие се използва като дом за възрастни хора. Въпреки естествената красота на мястото, опитите между 1971 и 1990 г. за създаване на туристическа база в рамките на бившия манастир се провалят поради липса на ресурси.

Богоявленска катедрала. Главен стенопис на купола: Архангел Гавриил (вляво), Рафаел. 23 август, 2016 г.

Уилям Брумфийлд

За щастие територията на манастира е върната на Руската православна църква през 1990 година. На следващата година е отслужена първата литургия в част от Богоявленската катедрала. През 1995 г. мощите на св. Нил са върнати от Осташковския музей в Богоявленската катедрала, а през 2003 г. са ексхумирани мощите на св. Нектарий.

Възстановяването на този архитектурен ансамбъл изисква огромни усилия и всяка година има видим напредък. Снимките на Прокудин-Горски са оценени като отражение на манастира в апогея му преди хаоса на революцията и войната.

Богоявленска катедрала. Покров с ковчег, който съдържа мощите на св. Нил. 24 август 2016 г.

Уилям Брумфийлд

В началото на ХХ в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 г. той обикаля Руската империя и прави над 2000 снимки по този метод, който включва три експозиции на стъклена плочка. През август 1918 г. той напуска Русия и отива във Франция, където се събира с голяма част от колекцията си от стъклени негативи, както и още 13 албума контактни копия. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса.

В началото на XXI в. библиотеката дигитализира колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за публиката. Няколко руски уебсайта вече имат нейни версии. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За времето, в което работи в Русия – някъде от 1970 г., Брумфийлд снима повечето места, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии сравнява визията на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Насладете се и на тези невероятни снимки от заснежения Белогорски манастир в Перм!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.