Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Старият маяк сред бушуващия океан се появява през 1939 г., когато тази южна част на Сахалин принадлежи на Япония. Последният персонал го напуска в началото на 1990-те. Маякът стои на труднодостъпно място, където има чести мъгли и силни течения, и до него може да се стигне само на моторна лодка и то при добро време.
Това летище е построено от японците за Императорската армия. Когато минава в руска собственост, служи в състава на полка до 1994 година. След закриването на летището почти всички самолети са прехвърлени в друга база, с изключение на два МиГ-23МЛ. Те (или това, което е останало от тях) и до днес са в хангарите.
Изхвърлената на брега от буря китобойна шхуна е обречена да ръждясва на самотния бряг. Около тези места има доста изоставени селища, затова и няма кой да прибере всичко това.
Погреб №13 е единственият по проекта от 1910 г., където са направени 5 тунелни хранилища с дълбочина до 100 метра. Там съхраняват снаряди и залпове и, според любителите на индустриалния туризъм, до днес можеш да се натъкнеш на техни остатъци.
Този бивш диамантен рудник е толкова голям, че дори на вертолетите е забранено да летят над него поради опасност да не бъдат засмукани в дупката от теченията. Това е втората по големина (след мината в каньона Бингам) изкуствена дупка в света – с 525 м дълбочина и 1200 м в диаметър.
Този ефектен виадукт в с. Мокри е на над 100 години. По време на Втората световна война немците с всички сили търсят моста, тъй като по него минават ешелони с боеприпаси. Търсенето остава безуспешно и мостът приключва "служба" едва през 1986 година.
Тази дървена църква стои на 33 км от Казан около пустото с. Русское Ходяшево. Последният човек от Ходяшево напуска мястото през 2010 година.
Кадикчан (в превод от евенски език – "Долината на смъртта") е строен от затворници, а сега изоставеният миньорски "град-призрак" пази най-страшния паметник на Ленин. Хората напускат града след взрив в мината и изключване на отоплението. През 2012 г. в града от 12 000 души остава само един възрастен мъж.
Тропосферната станция край Анадир е окончателно закрита през 2003 година. С развитието на спътниковите връзки поддръжката на тази машина става излишна.
В Сатка на един от хълмовете има паметник "Сърп и чук". Поставен е в чест на 50-годишнината от образуването на СССР, но, изглежда, са забравили да го регистрират. Така и остава неотчетен и нерегистриран паметник на една епоха.
Това е изоставено старинно планинско село в Дагестан, Северен Кавказ. Населението му е унищожено от холера през XX век.
Зданието на съветския авангард стои на 3 км от бреговете на Каспийско море. Изоставено е от 1966 г., тъй като престава да отговаря на изискванията за изпитания на торпеда от ново поколение.
В Тирнауз на склоновете на Централен Кавказ през 1999 г. е построен най-големият противокален язовир в страната. И в същата година поема най-големия кален удар и спасява града с население от 27 000 души. Но пари за възстановяването му не се намират.
Знаменитият строеж в Домбай, високопланински регион, трябва да стане курортен хотел, но почти готовият проект е зарязан – заради пукнатини в основите.
Лутеранската църква в с. Гречихино в полето е осветена през 1892 г., а сега се използва като хранилище за зърно. Това обстоятелство отчасти ѝ помага да оцелее.
През 2014 г. това село зад полярния кръг осъмва знаменито – в него Андрей Звягинцев заснема своя "Левиатан". Във филма попада и едно от най-атмосферните места на Териберки – гробището на дървени кораби.
"Потопената камбанария" на остров в Угличкото водохранилище, на 200 км северно от Москва, някога е била част от Калязинския манастир, който често е посещаван от руските царе. По-късно цялата тази територия се оказва под вода заради създаването на водохранилище. Единственото, което не потъва окончателно, е тази камбанария, която използват като маяк. От 2014 г. тя отново е обкръжена от суша – заради падането на нивата на водата.
Готическият замък стои недалеч от езеро в гората. Живеещият в Русия холандски потомък Владимир Гайслер го построява три години преди Октомврийската революция, след която му се налага да напусне страната. По съветско време тук има голям санаториум, но имотът не преживява перестройката.
Съветският модернизъм в цялата му красота. Кардиологическият санаториум за 500 души, който така и не влиза в експлоатация.
Църквата с гора на покрива се издига в Тверска област в село без постоянно население – хората идват тук само лятото. Историята ѝ започва през 1908 г., а сега тя е празна, вътре няма нито под, нито фрески, само резбована рамка на иконостаса.
Тази църква в Тверска област е построена между 1828 и 1833 година. Вътре е празно, няма нито под, нито врати, но и до днес куполът е украсен от разкошни фрески.
Тази отбранителна крепост на Финския залив така и не участва в бойни действия и в крайна сметка е изключена от списъка с отбранителни съоръжения. Но фортът намира ново приложение – през 1899 г. в него откриват лаборатория за изследвания на чума.
Старинното имение на бившите баснословно богати промишленици се намира в самия център на Санкт Петербург, недалеч от Исакиевския събор. Преживява революцията и известно време в него се помещава инженерно бюро. Сега имението е в притежание на търговска организация, но си остава изоставено.
Крепостникът Биколай Брусницин се мести в града през 1844 г., бързо преуспява и основава собствен завод за кожи, а към него построява шикозно имение като приют. Тук приемат старци и деца, които хранят в замяна на работа в завода. Сега изоставеното имение е любимо място за фотосесии на модните списания и за филмови кадри.
Първоначално под покривите на дома има приют за деца на офицери и техните вдовици, с чието покровителство се занимава малката дъщеря на император Александър III – княгиня Олга Александрова. По-късно влиза в обществото на Червения кръст, но от 1919 г. прекратява дейността си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
