Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Докато работи като спортен журналист в чужбина, Марина Дмуховская често се разстройва от това как чужденците си представят Русия: с глутници от бесни кучета по улиците, а полицията често бие гейове. Един ден в Залцбург тя среща австрийски фотограф Георг Валнер, който мечтае да пътува по Транссибирска железопътна линия. Те решават да тръгнат заедно на пътешествие и да напишат честен и независим разказ за Русия. Така се ражда проектът "Место 47".
"Не знаехме какви хора ще срещнем по пътя си", казва Марина. "40-те истории, които събрахме през този месец, са истории за надежда и отчаяние, сила и духовна слабост, дълбоки разочарования от миналото и големи планове за бъдещето."
Този мъж от Новосибирск има бизнес с кожи, но един ден животът му се променя изцяло. Когато Владимир Путин става президент, приятелите на Василий осъзнават, че двамата много си приличат. Оттогава му "лепват" прякора "Путин".
През 2015 г. магазинът за кожи на Васил изгаря и той губи всичките си пари; затова тръгва към Москва. "Започнах да се представям за Путин на Червения площад, сега изкарвам прехраната си от приликата си с Путин", казва той. "Работя заедно със Сталин и станахме близки приятели."
Василий смята, че приликата му с Путин не е просто съвпадение и мисли, че зад това стои своеобразна мисия. Тази работа обаче не решава финансовите му проблеми, въпреки че много забавлява китайските туристи в Москва.
Кликнете тук за цялата история и още снимки.
Като дете Анна решава да се пробва в Центъра за детски занаяти и в крайна сметка това се превръща в нейна професия. Докато тази древна руска индустрия е абсолютно съсипана през 1990-те години, напоследък тя си възвръща популярността и сега се среща често в света на модата.
Въпреки че е красиво изкуство, този занаят води до проблеми със ставите и пръстите, както и до остеохондроза. В древни времена тези, които правят дантели, страдат много от всичко това. Анна обаче спазва правилата за здраве и безопасност: да работи не повече от пет часа на ден, редовно да почива и да прави физиотерапия. Приходите на Анна в началото са ниски, но сега печели доста добри пари.
Тя вярва в патриархалната структура на семейството и се чувства щастлива, че съпругът ѝ се гордее, когато тя показва произведенията си на гостите. "Какво се случва с институцията на семейството на Запад и каква част идва и към нас тук, това ми е много чуждо", казва тя.
Кликнете тук за цялата история.
В Красноярск Марина и Георг се срещат с Ирина, алпинистка, която прекарва почти цялото си време в "Красноярските стълбове" (или "Столбы", както казват на руски език) - невероятен местен национален парк. Тя е пристрастена към адреналина и в 60-те си години; катери се от около 50 години. "Когато бях на 6 години, семейството ми се премести в Красноярск и майка ми ме доведе на Стълбовете. След това почти не ме виждаше у дома...", казва Ирина.
Тя работи като гид, който проверява дали туристите са в безопасност, но когато е сама обикновено се катери без въже и покорява дори и най-трудните върхове.
Преподава катерене в Красноярския университет и се опитва да помогне на студентите да се вслушват природата и да общуват с нея.
Кликнете тук за цялата история.
Миньорите се прибират с влак у дома. Те работят за швейцарска компания за добив на злато, а във вагон-ресторанта на влака пият, като стават по-откровени с всяка глътка водка.
"За да станеш миньор, трябва да си силен и глупав. Защо силен? Защото това е физически труд, трябва да изключиш мозъка си и да работиш, да работиш, да работиш. Защо глупав? За да не се плашиш в тъмно затворено пространство", казва едно от момчетата. Те признават, че животът на миньора е невъзможен без черен хумор: работейки на фона на постоянна опасност, е нужно и да намериш начин да се шегуваш.
Докато пият, миньорите си спомнят поезия и стихотворения, които са учили наизуст в училище. Като много други руски патриоти те обичат Есенин, поет, който възхвалява брезите и красивите руски пейзажи.
Кликнете тук за цялата история.
Животът като моряк не е лесен, казва Андрей. На 21 години той вече се чувства като на 30. Военноморското училище е голямо предизвикателство. Веднъж един сержант го кара да стои четири дни на дежурство със само четири часа сън. Освен това времето, което прекарваш в морето, е трудно психологически: "Подводницата може да е на дъното на океана цял месец, през това време не виждаш бял ден."
Той признава, че не може да си намери приятелка и е трудно, тъй като е постоянно на служба. Бившата му приятелка си намира друг мъж, докато той е в морето, и това много го наранява. Андрей обаче мечтае да намери прекрасна млада дама, която да го подкрепя и да приема професията му. Изключително се гордее с работата си като моряк и казва, че е истински патриот. "Това е моята страна: обичам нейната земя, природата, нейните жители, хората - буквално всичко. Израснах тук", казва той. "Дядо ми се е бил, прабаба ми е дала живота си за тази страна."
Кликнете тук за цялата история.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си