Архипелагът Свалбард в Арктика се счита за част от Норвегия, но, според международните споразумения, тук има няколко руски селища. Именно на това място се намира най-северната руска православна църква, на 78 градуса северна ширина.
На Парижката конференция през 1920 г. e подписано споразумение за специалния статут на Свалбард: тo потвърждава суверенитета на Норвегия над архипелага, но позволява на други държави да извършват икономически и научни дейности там.
В исторически план, освен Норвегия, значително присъствие там има само Русия. Практически до края на ХХ в. и двете страни добиват въглища тук, но с течение на времето запасите се изчерпват и дейностите вече не са печеливши. Една по една мините са запечатани. Днес тук има само шест норвежки града (най-големият от тях, Лонгиърбиен, е с население от 2000 души) и руския град Баренцбург, с население от около 500 души. Жителите му са предимно миньори и техните семейства, които живеят тук от съветско време, както и ротационни работници, които идват, за да добиват въглища (за местно потребление) или работят в местния туристически център, провеждайки обиколки около изоставени села и крайбрежието на Баренцово море.
През 1996 г. тук се случва ужасна самолетна катастрофа: по време на приземяване самолет Ту-154М от Москва, превозващ миньори от компанията "Арктикугол", се разбива в планината. Загиват всички 141 души на борда. В памет на трагедията в местния културен център са построени параклисите "Св. Мандилион" и "Успение на Пресвета Богородица".
В Баренцбург все още няма руски православен свещеник, но има богослужения на църковни празници. Руската православна църква обаче изпраща свещеници няколко пъти в годината. Един от първите, които идват, е настоящият патриарх Кирил: през 1997 г., на първата годишнина от катастрофата, той - тогава Смоленски и Калининградски митрополит - идва, за да освети параклиса.
Стар дървен параклис в миньорския гр. Баренцбург на архипелага Свалбард
Михаил Воскресенски/SputnikПротойерей Андрей Близнюк, който посещава Баренцбург през 2013 г., си спомня: "Хората там са много открити и приветливи. Винаги, когато обикалях населеното място, много от тях идваха при мен, задаваха въпроси, искаха благословия. От всички, с които говорих, не срещнах нито един атеист. Имаше съмняващи се, имаше хора, които се измъчваха от тежки въпроси: нечия жена е загинала, нечий съпруг си е тръгнал, поради което те страдаха и търсеха подкрепа."
Свещениците пътуват до архипелага сами: изпращането на няколко души е твърде скъпо. По време на богослужения местните жители се включват като олтарни помощници и певци. На литургии винаги се казват молитви за загиналите тук миньори.
Освен че извършват богослужения в Баренцбургската църква, свещениците, които пристигат от континенталната част, слизат и в местните мини. И не само за да говорят с миньорите. Отец Андрей си спомня как местните жители го молят да освети мините, където срутванията и пожарите са често срещано явление: "В един от последните дни на престоя ми в Шпицберген осветих мина на няколко етапа. Първо осветих сградите на повърхността, транспортьорите, топлоелектрическата централа и др. Тогава слязох 260 м надолу, за да осветя въжената линия и инструментите. Между етапите отидох в офиса, за да потвърдя времето, когато трябваше да отида на 515 м дълбочина на находището. В този момент дойде съобщение за срутване в участъка на рудника, където работеше смяна. Там не беше имало смъртоносни аварии от 2008 г. насам! Главният инженер разбра какво се е случило и ми каза с радост: "В края на краищата трябва да има нещо там горе. Миньорите са напуснали този участък точно преди да се срути!"
Когато в Баренцбург няма руски православен свещеник, жителите на руския град могат да се обърнат към лутерански такъв, настоятел в Свалбардската църква в Лонгърбиен, разположена само на няколко километра. Между двете църкви няма конкуренция. Освен това Лутеранската църква подари на Руската православна църква няколко кутии Библии на руски език и поддържа приятелски отношения със своите съседи. Какво друго да очакваме в това студено и отдалечено място накрая на света?
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си