Ако си решил да изминеш наведнъж целия път от Москва до Владивосток, то готви се за 7 денонощия път, в които цялата романтика на появяващите се тук-таме перони и ту-туфкането на вагоните ще отлети. Влакът, разбира се, спира на гарите, но предимно за по 2-3 минути. Реално дългите спирки, когато можеш за кратко да се поразходиш, без да се притесняваш, че влакът ще тръгне без теб, не са много: около час в Екатеринбург, Новосибирск и Хабаровск, половин час в Иркутск, Улан-Уде и Чита. Със сигурност няма да успееш да разгледаш градовете, можеш просто да се поразтъпчеш. Приготви си занимавки отрано – няма да има wi-fi и мобилна връзка навсякъде, затова се запаси с кръстословици и книги.
Пътникът има право да си прави спирки с удължаване на срока на билета, но не за повече от 10 денонощия. Ако си решил да останеш в някой от градовете, трябва да завериш билета на касата на спирката в рамките на 3 часа от момента на пристигането. За да възобновиш пътуването, трябва да преоформиш билета на касата – трябва да те настанят в същия вагон, може да се наложи да заплатиш за мястото в плацкарта.
Да, отначало белите брезички и ели ще ти изглеждат мило, но представи си че тази зелено-бяла зебра зад прозореца те следва и зомбира три-четири дни подред. А седем дни?
Болшинството влакове сега са оборудвани с биотоалетни. Внимателно гледай картинките с услугите, когато купуваш билета: следи на твоя да е отбелязана "биотоалетна"..
Често в старите плацкартни вагони няма такива – а просто дупка в пода, която ти открива безкрайна гледка към преминаващите ЖП линии. Тези тоалетни не само са мръсни, но и миришат – главният им минус е в това, че се затварят за час до спирането на голяма станция (и около 20-минути до пристигането в неголям населен пункт), и се откриват час след отпътуването.
В новите вагони най-често има душ (иконката на душовете е указана само за вагоните тип СВ). Действително услугата е платена и, както пишат някои пасажери в коментарите на сайтовете за продажби на билети, водата идва на пресекулки. Но това дали ще откаже търсачите на приключения?
Царицата на вагона, повелителката на спалното бельо, пазителката на ключовете от тоалетната (ако не е био). Обикновено кондукторките са мили жени, готови да ти помогнат на безпомощните, каквито според тях са чужденците.
Но, ако не извадиш късмет и попаднеш на кондукторка с не особено приятен характер – дръж се! Най-често те ще ти забраняват нещо – и определено не си помисляй да пиеш, да шумиш или да чупиш нещо.
Да, именно тази жена може за копейки да ти донесе чай в голяма чаша или цветен подстаканник. Като цяло е хубаво да си в добри отношения с тях, особено ако си готов да изслушаш интересните им истории от пътя на релсите.
Вероятно и ти като всеки човек си се оказвал в самолет не с най-приятните съседи по седалка. А тук си представи, че ти се наложи да будуваш и нощуваш с непознати хора. Възможно е да се сменят, докато спиш. Бам, неприятна миризма и лоши маниери – неразделна част от влаковата "романтика".
Смята се, разбира се, че случайните спътници могат да си открият душата и такова пътуване да окаже терапевтично влияние, подобно на час при психотерапевт, но събеседникът може да се окаже и крадец, и лъжец. Чужденците обичат да общуват с обикновените руснаци, да слушат историите им. Но представи си, че съседите ти по плацкарт се окажат безделници – току-що уволнили се войници, които се прибират вкъщи, празнувайки активно и отчасти агресивно? По-скоро няма да ти се иска да станеш обект на вниманието им.
Търговията по станциите е основен източник на доходи и бизнес за много малки градчета по ЖП линиите. Не се плаши, ако те приближават хора, натоварени с планини от плюшени играчки или връзки варени раци. Това са местните бизнесмени, които непременно ще се опитат да ти продадат нещо.
За да почувстваш екзотиката, разбира се, можеш да си купиш каквото ти харесва. Но бъди внимателен с хранителните продукти – не се знае колко време са стояли на слънце "готовите обеди". И за нищо на света не взимай пирожки с месо – от тях можеш да получиш тежко отравяне.
Пирожките без месо са на късмет: искаш една със зеле и една с ябълки, а в крайна сметка откриваш, че и двете са с картофи.
Седемдневното пътешествие под звуците на влака не струва по-малко от деветчасовия полет. Билетът за влака от крайна до крайна спирка струва минимум от 5 до 13 хил. (от 70 до 170 евро) в общ вагон (плацкарт) и от 20 до 25 хил. (250-320 евро) в купе. Има и луксозен вариант за 55 хил. (700 евро) – видимо за платежоспособни хора, които се страхуват да летят). Директният полет в двете посоки струва едва 23 хил. (300 евро), ако се купи много по-рано.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си