Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В Норилск (2900 км от Москва) няма нито древни крепости, нито изискани имения. Тук зимата продължава 9 месеца, а снегът не се разтопява докрай дори през лятото. Градът е достъпен единствено със самолет (целогодишно) и с кораб (през лятото) – и то само със специално разрешение. Можеш да си го извадиш чрез сайта на градската администрация или с помощта на туристическа агенция.
Всичко това отблъсква не само чуждестранните туристи, но и самите руснаци. Ако все пак се добереш до Норилск, смело можеш да се похвалите пред приятелите си, че си един от малцината, които са го правили. Според местната Агенция за развитие градът се посещава от около 200 чужденци годишно, ако не се броят гражданите на ОНД.
Норилск се намира отвъд Полярния кръг и цялата му история е история за невероятния човешки подвиг. Построен е през 1935 г. в тежки условия (мразове и полярна нощ), а днес тук работят над 170 000 души, които не виждат слънце по няколко месеца в годината и харчат за продукти няколко пъти повече от останалите руснаци.
Какво да правиш, ако се озовеш в този жив паметник на човешката воля?
Норилск е един от най-големите промишлени центрове в Русия. Но този "оазис в центъра на снежна пустиня", както го описва местен вестник през 1930-те години, е построен от затворниците от Нориллаг (Норилския лагер, част от ГУЛАГ), "за да си заслужат прошка от съветския народ".
През 1990-те в подножието на планината Шмидтиха, където са намерени останки на затворници, е издигнат паметника Норилксата голгота: 56-метровата му Последна порта прилича на врата на старинен сибирски затвор. Тук можеш да разбереш и да почувстваш каква човешка цена е платила страната, за да създаде индустриалното чудо на Далечния Север.
По архитектурен план Норилск е обикновен съветски град. С изключение на малко сгради и жилища, тук няма охолство.
"Норилск е труден град и това се вижда от самото начало", разказва американският професор по славянски науки от университета "Тюлейн" Уилям Бръмфийлд. Той посещава града през октомври 2016 г. по покана на Норилския исторически музей. "Освен няколкото централни улици, построени главно с труда на затворници в десетилетието след Великата отечествена война, сградите предлагат само най-необходимото. Инатът е изключително важно качество, за да може да оцелееш в Норилск. Градът и хората живеят в едни от най-суровите условия на планетата".
Уникалната особеност на Норилск се крие в това, че градът е построен върху вечно замръзнала земя. Затова всички сгради са на колони, а входовете им са нависоко, за да не ги затрупат снегорините.
Градът е конструиран така, че жителите му да са максимално защитени от ветровете: много жилищни сгради образуват своего рода противоветрени стени. Освен това самите сгради са построени плътно една до друга – между тях има съвсем тесни разстояния за преминаване.
Заради уникалното му разположение много неща в града са "най-северните". Например построената на колони джамия "Нурд Камал" от средата на 1990-те. Вечната замръзналост под джамията достига 300-500 метра.
Не, това не е най-мразовитият град в Русия, но все пак тук е адски студено, а зимата трае от септември до май и дори през юли тук-таме се забелязва сняг. Още през есента температурата пада до минус 30 градуса, а на всичкото отгоре от север идват мощни ветрове. Италианският журналист Лучия Белинело, която посещава Норилск през ноември 2016 г., си спомня, че вечер можели да прекарват на открито едва по 10-15 минути, въпреки че били облечени със зимни дрехи. "Така че трябваше да влизаме в супермаркета, за да се стоплим", усмихва се тя.
Но нещата далеч не се изчерпват с вятъра и студа. През дългите зимни месеци хората изобщо не виждат слънце – тогава настъпва полярната нощ. Затова пък често могат да се насладят на Северното сияние.
Местните се отнасят много сериозно към студа. Те не биха оставили на улицата дори напълно непознат човек – ще му викнат такси или ще го поканят да се стопли.
"В Норилск студеното време се компенсира от топлите хора", твърди естонският журналист Януш Пиирсалу, който посещава Норилск през януари 2018 година.
Все пак и тук понякога е топло, макар и за кратко: местните се шегуват, че понякога пропускат лятото, защото в този ден са били на работа.
Много неща, на които обикновено не обръщаме внимание, тук изглеждат различно. Например интернетът: тук го има, но е много скъп и бавен, затова едва ли ще можеш да си пуснеш видео в Instagram.
Или пък да отидеш до магазина: краставиците и доматите в Норилск ще ти струват толкова, колкото цяла кошница с продукти в Централна Русия. И това е така, защото стоките, също като хората, могат да стигнат дотук само по два начина: или на кораб по р. Енисей, което отнема много време, или със самолет, което е много скъпо.
Обичаш да се разхождаш в парка? Тук също има много зеленина, но само в къщите и офисите. Дърветата тук са огромна рядкост, затова пък в стаите си местните жители си правят истински зимни градини.
Между другото най-интересното започва извън града: красотата на безкрайната тундра е също толкова поразителна, колкото сюрреалистичния вид на самия Норилск. А оттук туристите започват пътя си към един уникален природен паметник – платото Путорана, което е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Тук каньоните изглеждат бездънни, а реките извират от скалите, формирайки най-високите водопади в Русия. Тук се намира и езерото Виви – географският център на Русия.
Прочетете още: Живот в Норилск: как се свиква с екстремен климат и еко предизвикателства!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си