Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Винаги сте си мислили, че Кремъл е името на замъка от червени тухли в Москва – е, така е, но освен това така на руски се наричат цитаделите в средновековна Рус. Всъщност в онези времена има около 400 кремъла, но до днес са оцелели едва около 20. Ето и 10 от най-завладяващите руски крепости.
При управлението на Цар Иван IV Грозни Велики Новгород (разположен на 530 км северно от Москва) кипи от политически противоречия. След като получава сигнал, че Новгород планира да скъса отношения с Великото московско княжество, Иван IV окупира метежния град и го подлага на брутална репресия. Според легендата сечта спира едва след като един гълъб, прелетял над много морета, каца на кръста върху катедралата "Св. София" и, след като вижда насилието долу, се превръща в камък.
Смята се, че легендата води корените си от византийския обичай на върха на църковните кръстове да се поставят железни гълъби – Византийската империя има дълбоко и трайно въздействие върху младото Велико московско княжество. Между другото бабата на Иван IV е София Палеолог, която е потомък на последната династия на византийските императори.
Преди XIV в. името на този кремъл е "детинец" – в него живеели войниците на княза, наричани "младежи" или "деца". Заедно с Кремъл в Москва той е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
В Смутното време след смъртта на Иван IV Тулският кремъл (180 км от Москва) почти успява да измести московския Кремъл като резиденция на царя. Тук самозванецът лъже-Дмитрий I, който твърди, че е оцелелият малък син на Иван IV, взема клетва за вярност от руски боляри и благородници.
Тулският кремъл е издигнат от италиански архитекти, дошли в Тула след приключването на московския Кремъл. Историците твърдят, че крепостта е построена от няколко различни екипа, което обяснява очевидните разлики между стените ѝ.
Зарайският кремъл (150 км от Москва) е една от малкото крепости, останали верни на московския трон в Смутното време (1598-1613). Това е най-малката каменна крепост в Московското княжество. От Зарайск княз Дмитрий Пожарски тръгва с армия от доброволци на първия си опит да спаси Москва от полската окупация.
Въпреки че кремълът е със скромни размери, в него е запазен неизследван пасаж, за който се смята, че е свързан с мрежа от подземни тъмници в една от кулите. Въпреки многобройните обсади градът е превземан само веднъж – за кратко през Смутното време. Може би силата на цитаделата се крие именно във все още неизследваните катакомби.
В разцвета си през XVIII и началото на XIX в. Коломенският кремъл (120 км южно от Москва) е една от най-големите крепости за времето си. Местните жители обаче разграбват по-голямата част от нея, като използват старите стени за строителни материали. Останките на крепостта са съхранени единствено благодарение на декрет на цар Николай I.
Коломенският кремъл имал 17 кули, включително една, кръстена на Мариня Мнишек – съпруга на лъже-Дмитрий I, за когото се смята, че бил затворен в същата кула, в която след това тя умира. Една от легендите гласи, че тя не умряла, а се превърнала в сврака и излетяла от прозореца. Затова кулата е наречена Маринината кула.
Има и друга легенда, която свързва името на кулата с местна монахиня, обвинена, че била лесбийка. Тя била "зазидана" в стените на кулата, за да пази останалите монахини от това "ужасяващо" изкушение.
Тоболск (2400 км източно от Москва) е дом на единствената каменна крепост в Сибир. В този кремъл има камбанария, издигната специално за "заточването" на камбаната, била тревога в гр. Углич (230 км източно от Москва) след убийството на княз Дмитрий – истинският син на Иван Грозни. По заповед на княз Шуйски самата камбана била подложена на официална екзекуция по начина, по който това се прави с хората: езикът и "ушите" ѝ са махнати, а самата камбана е заточена в Сибир.
Казанският кремъл (800 км източно от Москва) е любимо място на търсачите на съкровища, тъй като там било седалището на татарските ханове, събирали плячка от други руски княжества.
Една от основните забележителности е наклонената часовникова кула "Сююмбике". Както разказва легендата, зашеметяващата красота на татарската царица Сююмбике грабва сърцето на най-бруталния владетел на Московското княжество – Иван Грозни. Руският цар предлага ръката си на Сююмбике, но гордата царица отказва. Иван IV е разгневен и нахлува в Казан с армията си. Сююмбике няма друг избор, освен да приеме или да се престори, че е съгласна. Като сватбен подарък тя моли безмилостния си годеник да ѝ построи кула за седем дни, след което се хвърля от върха ѝ по време на сватбеното тържество.
Мястото също е включено в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Псков (720 км западно от Москва) е родина на княгиня Олга, известна като първата сред руските владетели, приела християнството, още преди масовото покръстване на Рус. Самата Олга е инициатор на строителството на Псковския кремъл.
В центъра на крепостта се издига църква, която, според легендата, е поръчана от Олга, след като вижда три слънчеви лъча от небето, които се сливат върху скалист синор, където се срещат две реки. След това божествено видение княгинята нарежда да се построи църквата "Св. Троица" и крепостта.
Каменната крепост в Нижни Новгород (418 км източно от Москва) е построена през XVI век. Крепостта напомня на каменна огърлица, разпростряна върху хълмовете на Часовия хълм. Една от легендите гласи, че през 1520 г. татарите искали да атакуват Нижни Новгород, но плановете им били осуетени от местна жена, която излязла пред крепостта с две кофи на кобилица да донесе вода. С кобилицата тя пребила до смърт 10 вражески патрули, които по случайност били близо до стените, за да проучат терена преди масираното нападение. Татарите слушали оцелелите и не можели да повярват на ушите си: ако жените в този град са толкова брутални бойци, какво ли може да се очаква от мъжете? Така те се отказали от плановете си и се оттеглили.
В началото на XVII в. Нижни Новгород се превръща в бастион на съпротивата срещу полското нашествие. Доброволческа армия, водена от Кузма Минин и княз Пожарски, излиза от портите ѝ и прогонва полските войски през Смутното време, с което помага Московското княжество да остане на картата.
Астраханската крепост е мястото, където Иван Грозни поема контрола върху превзетия град Астрахан на брега на Каспийско море. През XIX в. този кремъл е дом на една от наклонените кули на Русия – Варвициевата камбанария. Предприемчиви фотографи от Астрахан дори започват да принтират нейни снимки с надпис "Наклонената камбанария на Астраханската катедрала". В крайна сметка съображенията за сигурност надделяват над възможностите за туризъм и през 1910 г. кулата е разрушена и заменена от изправена, макар и не толкова елегантна структура.
Списъкът ни би бил непълен без най-разпознаваемият от всички кремъли, построен през 1482 г. на мястото на средновековна крепост от бели тухли. Най-прочутият елемент на Кремъл е Спаската кула, където се намира емблематичният кремълски часовник. Веднъж годишно, когато камбаната удари 12, цяла Русия вдига тост с шампанско, за да посрещне Новата година.
Днес Кремъл е резиденция на руския президент. Цар Камбана, Цар Топ, Тайницката кула и Оръжейната палата зад стените му са популярни туристически атракции. Московският Кремъл също е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си