Сибирски чаени церемонии: традиция в чаша

Изсипвам на дъното на стъкления чайник малко виолетови цветове от мащерка, добавям сушени листа от маточина и смрадлика, а накрая слагам две листенца от високопланинското растение сахан-дайля – и гледам как цветчетата и листата тихичко се отпускат във врящата вода, а самата водя придобива приятен тревист цвят. След пет минути кухнята вече е изпълнена с фин, но изразителен аромат на тайга, планина и горски плодове – на Сибир. 

Чай през захар

В древната Рус било прието чаят да се пие по два начина: през захар и със захар в чашата. Особеното на ритуала, наречен „вприкуску“ (или „през захар“) била следната: от голямо парче захар се отчупвали малки късчета „бял камък“, захапвали се с предните зъби и през тях се пиел горещ чай – така той придобивал сладък вкус. Както отбелязва изследователят на сибирската кухня Игор Шеин, в наши дни това не се прави с рафинирани парчета захар – консистенцията не е същата.

В далечните времена и в Сибир пиели чай през захар, но имало интересна вариация на думата, която била чисто сибирска: „с прикуской“, в която се криел нов смисъл на ритуала за пиене на чай. В книгата от 1895 г. „Спомени от сибирския живот“ за този ритуал пише следното: „Стопанката попита, дали ще пием чай „с прикуской“? Отговаряме, че го пием със захар“. Оказало се, че пиенето на чай по този сибирски начин означава, че с чая се сервира сладкиш или нещо тестено, приготвено у дома. В Сибир това означавало да пиеш чай с ватрушка (вид тестен десерт с извара – бел. ред.), сладко или например с „есвити“ (така в Сибир наричали бисквитите).

Чаят по руските ширини винаги е бил важна напитка и за селяните, и за дворяните, и за търговците – не напразно в началото на 20 в. губернаторът на Томската губерния заповядал да се премахнат митата върху предметите от първа необходимост, сред които бил и чаят. Днес в Сибир чай през захар пият по-скоро възрастните хора. Но тестеното изделие към чая продължава да е неизменен елемент от този ритуал – можете сами да се убедите, ако отидете на гости на някой сибирец.

Чай с мляко и сол

Вместо сладък чай сибирските номади – тувинците, хакасите, алтайците – имали обичай да пият чай с мляко и сол. Но тази традиция, разбира се, не е изцяло сибирска – от древни времена по този начин пият чая си и в Монголия, и в Тибет, затова и традиции за приготвяне на „солен“ чай по целия свят са много. В какво например се състои днес чаеният ритуал в Тува, където чаят се нарича „сутуг шай“ (чай с мляко – бел. ред.)?

Кубче зелен чай се залива със студена вода и се оставя на котлона да кипне, след което към него се добавя мляко – най-добре камилско или овче, както са правели предците. След това чаят се разбърква, като се загребва с голям черпак и се изсипва обратно отвисоко – чаят трябва да се „избие“. Когато напитката кипне отново, се добавя сол, а понякога и стопена мас или дори овча лой. След като е готов, чаят със сол и мляко се разлива по купите.

Тувинците ценят тази напитка от древността: тя добре утолява жаждата и дава сили. За номадите, които преминавали огромни диви райони със своите стада, това било особено важно. В студа, когато в степите или в планините наоколо имало само мразовити реки и лед, горещият чай стоплял и прогонвал болестите.

Днес в Тува чай с мляко и сол може да се опита в крайпътните гостилници-юрти, в кафенетата или ресторантите, предлагащи национална кухня в града. В Красноярск и Омск например има място, наречено „Чаената юрта“, където може не само да опитате националния чай на Тува, но и да се потопите в церемонията по приготвянето му, да чуете легенди и истории за чая на сибирските номади.

Билков чай

Най-много от всички видове чай в Сибир обичат билковия. Ако някой гражданин отиде на излет сред природата, то най-вероятно в чайника му ще има не обикновен чай, сварен от пакетче, а чай от различни билки. Да пиеш такъв чай на работа, в офиса е като да се пренесеш в лятна гора. Билките, които сибирците слагат в чая, са най-различни. Например сутрин вместо традиционно кафе аз слагам в обикновения черен чай няколко листенца сахан-дайля – нисък храст, който расте високо в Саянските планини, в Тибет, в подножието в планините на Бурятия, и който тонизира и вдъхва сили.

„Билка, удължаваща живота“ – така наричат жителите на Тибет листата на сахан-дайля. И напротив, за да се успокоят, да се отпуснат и да заспят, в Сибир варят чай с маточина, листа от смрадлика или риган. Към билковия чай в Сибир поднасят мед, боровинки, сладкиши, кедрови ядки. А понякога могат да ви нагостят и с наистина тежък, но много ароматен чай – от борови иглички. Популярността на билковите чайове в Сибир постепенно излиза от пределите на родния край и обхваща цяла Русия.

"Российская газета". Всички права запазени.