Пътят на Великите. Юдзуру Ханю vs Евгений Плюшченко

Ханю и Плюшченко са много различни. Първият е призната „джъмп-машина“, с почти желязна съревнователна психика и умение да спаси най-безнадеждните скокове. Вторият е тънък лирик с твърд характер и способност да изрази с жестове и пързаляне всичко, което е заложено в музиката. При това има доста общи неща в техните „маршрути“. Явно повече, отколкото различия.

Световен дебют

Ханю. На световното първенство за юноши Юдзуру за първи път участва доста рано, на 14 години  – през 2009 година. Участието му не е особено впечатляващо, класира се чак на 12-о място. Но още следващия сезон печели блестящо всичките пет турнира за юноши, в които участва: първенството на Япония, етапите от „Гран-при“ в Хърватска и Полша, Финала на „Гран-при“, световното първенство. Дебютът му при мъжете е през сезон 2010/11.

„Младият жерав“ (както го наричат руските запалянковци) не успява веднага да достигне върха: четвърто място на NHK Trophy 2010, седмо на Cup of Russia 2010. Но „среброто“ на Първенството на четирите континента през 2011 година е ясен знак за специалистите: в Япония се е родила нова звезда.

Плюшченко. На Световното първенството за юноши Плюшченко дебютира през 1996 година, когато е още дете: току-що е навършил 13 години. При много сериозна конкуренция Евгений заема шесто място, а през следващата година печели този турнир, като не оставя на съперниците си никакви шансове. В същия сезон пробва силите си и на съревнованията при мъжете: четвърто място на Cup of Russia и седмо – на Finlandia Trophy.

Първа голяма победа

Ханю. Пробивът се случва непосредствено преди Олимпиадата в Сочи, през декември 2013-а. На леда във Фукуоки, на финала на серията Гран при, Юдзуру прави чудеса и отстранява главния фаворит на турнира, канадеца Патрик Чан.

Плюшченко. Евгений прави фурор на Финала на Гран при, състоял се през януари 2000 година в Лион. Той печели и трите вида съревнования: кратката програма, волната програма и финала. При това във финала надвива трикратния световен шампион, канадеца Елвис Стойко.

Най-добър сезон

Ханю. 2013/14. От седем старта на олимпийския сезон Ханю печели пет: Finlandia Trophy, Финала на Гран при, първенството на Япония, Олимпиада-2014 и световното първенство. Още два пъти се класира на второ място: на Skate Canada International и Trophée Eric Bompard.

Плюшченко. 2000/01. През тази година Евгений печели всичките осем старта, в които участва. Finlandia Trophy, Bofrost Cup on Ice, NHK Trophy, Cup of Russia, финала на Гран при, първенствата на Русия, Европа и световното. Да надмине или поне да повтори това нито преди, нито след това е успявал някой от индивидуалните участници.

Най-добра постановка във волната програма

Ханю. Seimei (2015/16). Постановка: Шей-Лин Бърн. Във Финала на Гран при в Барселона Ханю получава по шест от девет възможни максимални оценки за интерпретацията и представянето на програмата и седем „десетки“ – за хореография.

Плюшченко. Tribute to Vaslav Nijinsky (2003/04). Постановка: Юрий Смекалов. На световното първенство в Дортмунд съдиите дават на Евгений четири най-високи оценки (6,0) за артистичност.

Най-солиден набор скокове във волната програма

Ханю. Във Финала на серията Гран при през 2015/16 японският фигурист успява да направи всичко. Буквално. Първо четворен салхов, след това – четворен тулуп. След това троен флип, а по-късно, във втората половина на програмата, каскада от четворен и троен тулупи, каскада от троен аксел с двоен тулуп, каскада „троен аксел – ойлер – троен салхов“, троен ритбергер и, „за десерт“, доста сложен троен луц. Качеството на изпълнение на всички скокове е изключително – от „+2“ до „+3“ за всеки от тях.

Плюшченко. На европейското първенство през 2001 година (оценяван е по старата система) Евгений успява, без преувеличение, да направи съвършеното пързаляне. Плюшченко започва с идеално изпълнена негова „запазена марка“ – „дълга“ каскада „четворен тулуп – троен тулуп – двоен ритбергер“, след това също така блестящо изпълнява отделен четворен тулуп. Следва идеална каскада „троен аксел – троен тулуп“, троен салхов, троен луц и троен флип.

Чак на последния скок – троен ритбергер – Евгений прави малка грешка. Трябва да се отбележи, че в онези години се разрешава изпълняването само на седем скока, а не на осем, както сега. Съдиите дават на руснака една „шестица“ за техника (доста рядък случай) и две шестици за артистичност.

Драма

Ханю. Cup of China 2014. На загрявката преди волната програма в Ханю с пълна скорост се блъска китаецът Ян Хан. След нокаут и оказване на първа медицинска помощ Юдзуру все пак излиза на леда, прави грешки в няколко скока, но все пак печели второто място. Благодарение на този подвиг японският спортист запазва шанса си за участие във финала на Гран-при, от който по-късно блестящо се възползва.

Плюшченко. Световното първенство през 2005 година. Евгений е главен фаворит на домашното първенство, но пристига с травма (което впрочем не се афишира). В квалификацията и кратката програма (където заема, съответно, първо и пето място) Плюшченко се пързаля на инжекции. Но преди волната програма болката става съвсем нетърпима и Евгений е принуден да прекрати участието си и да постъпи за спешна операция на ингвиналните пръстени. Десет месеца след операцията Плюшченко печели Олимпиадата в Торино.

„Запазена марка“

Плюшченко. Пирует „Билман“.

Евгений е едва ли не единственият от своето поколение индивидуални състезатели, който изпълнява „женския“ пирует (изобретен, между другото, не от швейцарката Дениз Билман, на която е кръстен, а от Тамара Москвина, значително по-рано, през 1955 година, когато тя още се състезава индивидуално).

Ханю. Пирует „Билман“. 

По думите на Юдзуру, той започва да разучава този елемент именно заради това, че го е изпълнявал неговият кумир – Евгений Плюшченко.

Съперничество

Снимка: Reuters

На официални състезания Плюшченко и Ханю се срещат само веднъж – в отборния турнир на Олимпиадата в Сочи. При това само в кратката програма (във волната програма Япония е представена от Тацуки Матида). Дуелът завършва с победа на японския спортист. При това той печели и в първата оценка (52.55 срещу 48.18), и във втората (45.43 срещу 43.21).

"Российская газета". Всички права запазени.