Как в пионерските лагери са възпитавали новия съветски човек

Без съмнение основната цел на лагерите е да възпитават идейно подрастващите членове на социалистическото общество и строители на комунизма. На тази идея са посветени най-различни идеологически мероприятия за политинформация. Но освен това има и много други неща, заради които лагерите оставят трайна следа в спомените на бившите пионери.

Украинска ССР, 1 юли 1985 г. Снимка: Олег Иванов, Борис Кавашкин/ТАСС

Към организацията на летния отдих на децата в СССР подхождат много сериозно. За пионерски лагери се отделят най-добрите зони за отдих в страната, а целият начин на живот в тях е подчинен на развитието на спортните умения и грижата за здравето. Всяка сутрин започва със задължителна физзарядка на чист въздух.

Тръба за сутрешен строй в младежкия пионерски лагер "Млад космонавт", 01.06.1972 г. Снимка: Соловьев / РИА "Новости"

След тези встъпителни процедури и преди закуската пионерите задължително се строяват и издигат знамето. В късните съветски времена почти всички участници започват да възприемат тази процедура като досадно задължение.

Млади цветарки в парник край Общоруския пионерски лагер "Орльонок". 01.07.1977 г. Снимка: Валерий Шустов / РИА "Новости"

Често пионерите се използват, за да помагат на местните селски стопани. Дори обаче и да става въпрос за бране на ябълки, кайсии или други вкусни плодове, тази трудова повинност никога не е истински празник. Въпреки че може да се яде на корем.

Московска област, СССР, 15 юли 1988 г. Деца си играят в летния лагер "Огоньок" на Ленинския общосъюзен електротехнически институт край Москва. Снимка: ТАСС

След закуска започва най-интересното.

Московска област, СССР. 15 юли 1988 г. Снимка: ТАСС

Разходки по реката или в морето и разговори с другарите, неминуемо съпроводени от всички нормални детски бели.

Чита, СССР. 8 август 1985 г. Победителите в Училищните пропагандни отбори – пионери и комсомолци се подготвят за творческия конкурс на общоруския пионерски лагер "Орльонок". Снимка: Леонид Свердлов / ТАСС

Понякога някои отряди са награждавани с истински походи за рекордни резултати в брането на плодове и зеленчуци. Те са до близката планина или друго живописно ъгълче на дивата природа. Обикновено подобни излизания са възможност да се откъснеш от желязната лагерна дисциплина.

Плаж, лагер "Ветерок", р. Протва. 1 юли 1975 г. Снимка: Б. Корзин / РИА "Новости"

Къпането в пионерските лагери – било то в морето, реката или езерото, винаги минава по един и същи сценарий. Във водата на определена дълбочина се поставя ограничителна мрежичка и там застава една от дружинните. Друг възрастен човек пуска децата във водата от брега със свирка. Къпането продължава определен брой минути в зависимост от температурата на водата и въздуха. След това пак е ред на свирката и всички деца във водата трябва да излязат на брега, където отново ги преброяват. Ръководителите, особено тези, на които се налага да стоят по-дълго във водата, най-много мразят точно къпането, тъй като този процес е свързан с повишена отговорност за живота на децата. Те постоянно надзирават децата, които викат от удоволствие, гмуркат се и скачат, и ги броят по главите, за да се убедят, че никой не се е удавил.

Ученици в детски лагер "Орльонок" дежурят в столовата. 1 юли 1982 г. Снимка: Мирански / РИА "Новости"

След къпането идва най-дългоочакваният момент от лагерния живот – обядът. Независимо, че децата се оплакват от еднообразната и оскъдна диета, по правило в лагерите се спазват всички норми на рационалното хранене за подрастващия организъм. С неизменна популярност се ползват обаче закуските и хлябът, които лагерниците взимат от столовата, ако случайно огладнеят внезапно.

Горковска област, СССР. Деца от летния лагер "Родник" седят край огъня. Снимка: Марк Редкин / ТАСС

След обеда настъпва "часът на тишината", когато целият лагер, независимо от възрастта на почиващите, трябва да лежи по леглата и да спи. След като се събудят и закусят, пионерите получават нова порция развлекателни или спортни мероприятия. Най-хубавото обаче идва в края на дена, след вечерята – лагерен огън, песни на китара, а понякога и дискотека.

Краснодарски край, СССР, 1988 г. Снимка: Владимир Веленгурин / ТАСС

И  така – настъпва дългоочакваният последен ден на смяната. Нощта преди заминаването се нарича "царска" – пионерите вземат паста за зъби и се опитват да намажат с нея спящите си другари. А на сутринта се оказва, че вече никой не иска да си ходи и да се разделя с приятелите, които вече са като членове на семейството. Сълзи, размяна на адреси и телефони, обещания да си пишат и никога да не се забравят. След връщането у дома и старите другари от училище много от тези приятелства се забравят, но все пак някои пионери успяват да си намерят в лагерите приятели за цял живот.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.